2. Жената и нейната задача в живота

На жената й е дадена от природата най-хубавият дял от живота и завидната роля - да бъде носителка и израз на това, което прави живота прекрасен и му дава смисъл. А жената не разбра тази своя задача и поиска да стане като мъжа. И заедно с това, тя измени на онзи велик основен принцип - Любовта. Тя започна да подражава на мъжа както в неговото облекло, така и в неговите постъпки и дела. С това тя помисли, че е придобила желаната от нея свобода и че е станала равна на мъжа. А тя отдавна е равна, още от времето, когато природата е създала двата принципа в живота - положителен и отрицателен, защото за проявата на живота са необходими колкото единият, толкова и другият.

Природата даде на мъжа да бъде израз на мъдростта, а жената - на любовта.

И сега, когато тя извоюва и външните права, както от самото начало на битието е имала вътрешните, тя трябва да се стреми не да подражава на мъжа и не да иска да стане като него, а да стане истинска изразителка на принципа, който е вложен в нейната душа. И тогава тя ще схване, че е равна и неделима част от онова цяло, което съставляват мъжът vi жената. Че, за да се развие правилен и хармоничен живот, тя не трябва да иска да има правата и възможностите на мъжа, а да развие в себе си онези качества, които най-много биха способствували да бъде верен изразител на великия принцип, даден й от пред- вечни времена.

Защото, ако тя продължава да се стреми да прилича на мъжа, то тогава наистина в нея ще станат промени както в нейната душа, така и в нейната натура и тя ще престане да бъде жена. Тогава жената ще постигне своята мечта, но никак няма да бъде щастлива, защото тя ще изгуби това, което прави живота красив и смислен - Любовта. Тя не би имала любовта на мъжа, любовта, която превръща дните й в музика и нощите - във вълшебство. Ще загуби и дружбата на мъжа, защото той не може да обича жена, която прилича толкова много на мъж, както и жената за нищо на света не би могла да обича мъж, който се облича в женски рокли и прилича на жена.

С всичко това не искам да кажа, че жената не трябва да се ползва от удобството на мъжкото облекло в планината, но когато това мъжко облекло, начин на живеене и принципи станат неин всекидневен живот, тогава тя наистина ще види, че искайки да постигне някакво желано щастие, тя се е отдалечила тъкмо тогава най-много.

Време е жената да осъзнае своята задача в живота и правилно да поеме своя дял от работата, определена й от природата - Любовта.

Тогава тя наистина ще бъде весталката на мира и служителката на любовта. Нейното присъствие ще носи красота и мир. Нейната ръка ще излекува разтворените рани на човечеството и със своето мляко ще закърми синове, изпълнени с любов, които ще внесат мир между народите. Тогава жената ще разбере, че най-красив дял природата е дала ней - стъпките й да носят мир, а усмивката й - красота и радост в живота.

1.II.1946 г.

На тебе, когото обичам и ще обичам през всичките векове.

Тази вечер е една година... а не е ли странно, че не е имало миг, когато да съм те чувствувала далече. Ти бе близко, много близко до мене - в моята душа, в моето сърце. Наистина понякога безумен копнеж ме обхващаше да те видя и жалех и плачех тогава... Но това, че не те виждах, не значеше, че не те чувствувах.

Понякога се чувствувам страшно сама, защото ти си близко, но аз не те виждам, стаята е празна... а мен ми се иска да влезеш както някога при мене и да не съм така страшно сама... Защото аз знам, чети си, както и Бог е, но аз искам да дойдеш при мене, да ми говориш, да чуя гласа ти и да разбера думите ти...

8.IV. 1979 г.

Колко години оттогава? Много. А ето, снощи те сънувах. Бяхме в някаква стая. Аз станах и ти казах, че искам да говоря с тебе - да сме наясно по някои въпроси. Мисля, че влезнахме в друга стая. Никак не помня как се намерих в прегръдките ти. Ти ме притисна плътно до себе си, а аз ти казах:

- Ето, толкова години... аз зная за всичките ти... и въпреки това... аз не се промених към тебе.

Ти ме притисна по-плътно до себе си и рече:

- Съпруго моя.

В същият момент си спомних, че ти очакваш някоя си Катя от друг град, на която си обещал да си съпруг. Аз ти казах това и ти рече:

- Е, да

Тогава аз те оставих, отдръпнах се от тебе и си рекох: «Е, така не може!»