1. Първа среща с Учителя

За всички наши хубави, светли празници, целият Изгрев се основно почистваше, защото Учителят държи много както на духовната, така и на физическата чистота.

За нас, учениците, е голяма радост да вземаме участие в измиването на Салона, гдето Учителят изнася Своите Беседи и Лекции.

Неизказано приятно е да се види как сестрите, весели, усмихнати, със светнали от радост очи, мият пода с донасяната с кофи от братята вода.

После изнесените отвън столове се измиват и внасят внимателно в измития салон.

Измита се целият двор и поляната, на която играем сутрин гимнастическите упражнения - Паневритмията. С гребла, като с големи гребени, изресваме тревата от пожълтелите листа и шумки.

През такива предпразнични дни стават интересни запознавания и разговори.

Не помня точно кога, при едно такова измиване на салона и столовете се запознах със сестра София Шопова[1] и оттогава винаги ми е било приятно да разговарям или да слушам, когато ми разказва своите духовни опитности, които има, откакто е срещнала Учителя. Но за мен най-паметен остава случаят, когато тя е видяла Учителя, преди да Го срещне в Неговия физически образ на Земята. Затова недавна, след като измихме столовете и нямаше повече какво да правим, тъй като всичко бе преметено и изчистено, ние със сестра София Шопова седнахме на слънчице, на скамейките пред лещаците. Тогава я помолих да ми разкаже отново за първите си срещи с Учителя.

Тя ме погледна с изпълнените си с доброта очи и рече:

- Да говоря за Учителя е моята най-върховна радост. Затова ще ти ги разкажа, макар че съм ти ги разказвала вече.

- Това и за мен ще е безгранична радост.

- Добре - усмихна се тя и заговори:

«Мъжът ми бе чиновник по железниците. Заплатата - твърде малка, за да поддържа семейството ни. И затова аз често бивах принудена, покрай домакинската работа, да вземам и шия чужди неща.

Една вечер, работейки, мислено си казах: «Ще шия до 12 часа и ще си легна.» Чувствувам се уморена, необходимо ми бе сън, пък и утре пак трябва да се става рано заради децата.

Мъжът ми бе се завърнал от работа много уморен и си легна да си почине, а аз продължавах да шия. По едно време погледнах часовника, беше 12 без 15 и полека погледът ми се пренесе към прозореца, откъдето забелязах да излиза някакъв прозрачен бял облак. Гледах и не можех да разбера откъде идваше този облак. Взрях се по-добре и останах като вкаменена. Всред облака се очертаваше все по-ясно и по-ясно една фигура, от която не можех да снема поглед, въпреки голямата ми уплаха. Най-после аз ясно видях един старец, очертан до гърдите, другото се губеше в облака. Облечен бе в бяло. Коси до раменете, също бели, бяла брада, а очите бяха озарени сякаш от вътрешна светлина.

Сковах се от ужас. Исках да извикам, но не можех. В същия миг видях до себе си една жена, която протегна ръка, сложи я на коленете ми и каза тихо:

- Не бой се!

Цяла изтръпнала от страх, аз я запитах:

- Но кой е тоя там в облака?

- Спасителят, а ти стани и се помоли! - ми каза тя.

Аз коленичих и почнах да се моля. После жената запя и ми каза да пея след нея. Тогава запях думи и мелодии, които никога не бях нито чувала, нито пък чела в някоя книга.

Жената продължаваше да стои до мен, само че все със закрито лице и аз не можах да видя каква е.

Когато престанахме да пеем, аз я запитах:

- А ти коя си?

- Света Петка - отвърна ми тя.

Аз сещах, че става нещо с мене, исках да извикам, да скоча, а сякаш цяла бях вцепенена и не можех да направя нищо.

Изведнъж гласът на мъжа ми ме стресна и върна възможността да се движа и говоря. Огледах се. В стаята нямаше никой, освен мъжа ми, който бе скочил от леглото и ми викаше съвсем изплашен:

- Ти си полудяла, ма, ти си луда, какви песни пееш? Я се чуй! Ти си луда, ти си полудяла! кряскаше той.

- Чакай, бе - викам му аз. - Стой, не съм луда. Слушай, ще ти разкажа всичко. Но най-напред да отидем в стаята при децата, че мене ме е страх тук.

Разказах му всичко и най-после той се успокои.

На другия ден отидох на църква и тръгнах от икона на икона да гледам да позная жената, която ми се яви вечерта, и стария белобрад човек в облака. Но в образа на никоя икона не можах да ги позная.

Оттогава минаха 19 години. Местиха ни в различни градове из провинцията. И през тези години нито за миг не престанах да търся тези, които ми се бяха явили през нощта. Обикалях черкви и манастири, но напразно. В никоя от иконите не можах да ги видя.

След това брат ми отпътува за чужбина. Отначало се обаждаше често, после - по-рядко и по-рядко, и най-после съвсем престана. Ние не знаехме къде е, жив ли е и как да го потърсим. А мен много ми бе мъчно за него - тъй го обичах. И преди две години чух за брат Л.[2], че той може да ни каже къде е брат ми. Отидох. Говорих с него. После отидох към салона, а оттам - към полянката, където се играят гимнастически упражнения. И можете си представи моето учудване, което достигна до обезумяване, когато видях всред полянката Този, Когото бях видяла в оная паметна нощ - Този, Когото бях търсила цели 19 години. И ето, той стоеше заобиколен от група хора, които слушаха това, което Той говореше. Исках да се втурна и извикам с всичкия си глас:

- Намерих Те, намерих Те най-после!

Но нещо ме бе заковало за земята сякаш. Аз стоях и го гледах поразена, учудена, невярваща на очите си. Нищо не можех да кажа. Само горещи сълзи обливаха страните ми.

Нещо се топеше в мене. Някакъв товар бавно се свличаше от гърдите ми. Чудна тишина и мир изпълваше душата ми. Учителят продължаваше да говори на заобиколилата Го група хора. Аз Го гледах - душата ми се радваше...

Оттогава почнах да посещавам беседите и слушам словото Му.

Искам да кажа и това, че преди страдах много от подуване на ръцете и краката - нещо, което ужасно ме измъчваше и пречеше да върша работата си. Но сега мога с радост да кажа, че съм напълно здрава - нито ръцете, нито краката ми се подуват и болят. Как се излекувах? Слушайки и изпълнявайки, колкото мога, това, което Учителят ни учи.

И каква изненада бе за мен, когато чух да се пеят в салона същите песни, които аз бях пяла в оная нощ!

И до днес душата ми не престава да пее химни и благодари на Бога за великата Му милост, че ми отвори очите да видя Светлината, която е дошла в света - да видя Учителя.»

------------
[1] София Шопова е свекърва на Мария Шопова, (бел. на съставителя на «Изгревът...» Вергилий Кръстев)

[2] Л. - Любомир Лулчев, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)