13. Посещения на напредналите възвишени същества
„Като наблюдавате времето днес, вие считате, че в реда на нещата е този ден /19 август 1930 г./ да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало: атмосферата е особено пречистена със специфични вибрации, съзнанието на ангелите, които взимат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес: те изпращат своето благословение към нас... От вас зависи да го приемете навреме или не... Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат."
*Вж Изгревът, т. Ill, с. 174, N36
Учителят тук ни разкрива великата картина, образувана при посрещането на новата Божествена година на 19 август 1930 г., 5 ч. сутринта, на Рила. Цялото небе участва в този велик празник, като същевременно на Слънцето става събор от най-издигнатите същества в Слънчевата система. Природата сияе и всичко говори за голямото присъствие на светлите същества на езерата.
„В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас, не изпускайте да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас! Бъдете като нас. Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас. "
„Тъй, щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате."
„Казвам: напредналите възвишени същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари." /"Благословена между жените", с. 34, 37, 39, 40/
„Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза навън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората, от своя страна, трябва да отговорят на Бога с любов." /"Лъчи на живота", с. 283/
