(100а) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 9.ХI.1940 г.

Ваше Величество,

Единственото нещо, което осмисля човешкия живот, е  любовта. Ние не говорим за обикновената човешка любов, но за онази  любов, която внася идеали в човешката душа, която заставя сърцето да  чувствува правилно, умът да мисли право и волята да действува разумно.

Учителят

В една държава не законите управляват, а хората. Ако управляваха законите, нямаше да има престъпления.

Трупането на нови закони, когато и старите се не  изпълняват (а дори няма и възможност да се знаят - тъй много са  станали!), е погрешен път.

В настоящия си вид и Законът за защита на нацията  е с погрешно становище, на което един ден резултатите ще плащаме всички  - включително и Вие лично. (За какво се отварят тия фронтове вътре в  страната?) По-рано имаше Закон за защита на държавата, сега - на  нацията... Кой и от кого ще защищава нацията? Нацията не е фикция, а  жизненост, която носи сама по себе си своята защита и имунитет като  всеки жив организъм. Нека престанат тия «грижи» на чиновници, поне в тоя  им вид, както са ставали досега, защото ми се струва, че народът  най-после ще изгуби търпение един ден и ще скочи да счупи главите на  «благодетелите» си... ** Във  въпросния закон се дава широко място на еднолични решения, а това е да  се отворят широко вратите на произволи и пр..., което и сега става без  закон... С подобни закони хората нямат бъдеще. Всеки закон да е израз на  известен принцип и да се диктува от необходимост. Никой народ не е имал  толкова закони, колкото еврейският - а [прокопсал] ли е? [... Едно изречение не се чете.]**

Колкото по-малко изключителни закони има в една  държава, толкова по-добре е за нея - и за населението, и за  управляващите я. В нас не закони липсват - имаме такива, за износ даже, -  а изпълнение на законите! Време е да се даде ход, оценка, подкрепа и  насърчение на честните и почетните хора, които не липсват в България.  Тогава и без много закони животът ще върви по-добре, с по-малко корупция  и мизерии. (Ако нея стане това, рискуваме да се задушим всред несгоди и  безредия, създадени от... много закони... и от желаяющи да се  разпореждат и без нужда подражават на чужди държави саморасли «гении»...  )

Вътрешното ни положение и без туй не е много цъфнало, нека пазим да не завърже без време някой неочакван плод!

С почит: Любомир Лулчев

9.XI.1940 г., Изгрева, София

__________________
** Текстът, ограден с **, е добавен от Любомир Лулчев на ръка. (бел. М.И.)