(70) Срещи с Учителя и царя на 27.I.1940 г.
По повод на срещата ми с царя на 27 януари от 8 до 10 и ½ ч се родиха много нови мисли в мене самия за бъдещото ми поведение и по тоя повод приказвах с Учителя, понеже исках да се оттегля от политическата дейност, като работа, която не ми подхожда и в която губя много сили и вътрешно напрежение, без да има някой полза от това.477 По тоя повод Учителят ми каза:
«Когато туриш един човек не на мястото му, и той ще направи зло, без да иска. Злото като работи, е един слуга, подир когото трябва да туриш двама надзиратели, за да го следят - конвой! А доброто работи само - без конвой! Духовете на тъмнината не могат да виждат надалеч, добрите духове виждат надалеч.478 Растението не може да мисли, защото главата му е в земята.
Австрия едно време съсипа балканското споразумение, защото не разбираше - съсипа и себе си. Царят не е материалист - няма корем, - но неговото е в заднята страна на главата (семейни и др. чувства). Ако Англия обяви война на Изток, ще изгуби колониите си. А сега си служи с други.479 Друго направление трябва да вземе Англия. Бъдещето е в културата на славяните - те ще обновят света! Англосаксонците са на върха. Повече в това направление не може.480 Бащата се отказва от силата си (като порастат децата), за да се не увлече - славяните са така, та вземат предпазни мерки. На Германия по-рано повреди подводната война, а сега на Англия - блокадата. Има възможността да се отложи войната... при тия състояния... отлаганията, ще има възможност да се отсрочат плащанията и да се даде кредит. Денят Господен е ден ликвидационен, на страдание...481
Всички са се объркали. На Англия да се даде един малък съвет, добър, да се ориентират. Те във Финландия защищават своите интереси, за да бие русите да не излязат на океана, но те напразно се страхуват от русите.
Сега хората искат Господ, Който е строил света, те да Му го вземат от ръцете, че не стига това, ами да изпълнява това, което те искат...»482
(Горното ми е говорено на 29.I.)
Срещата с Царя във Враня на 27.I.1940 г.
Говорихме върху няколко въпроса. Посрещна ме Кирил, който намираше, че Германия лошо прави. Разбрах - вятърът не е за Германия.
Казах на царя, че поради това пращаха тук Де Кореи, Лойд и Гибралтарския владика, но понеже не можеха да го кандардисат и да се справят с него, то може да се споразумеят с други на негова сметка да се отърват от него. Казах му също, че след Белград време е да се отърве от Кьосето. Ако има нещо хубаво - да иде да си почива, ако няма, да се замести с други. Остана да говорим това след 4-5.II., когато ще се видят резултатите. Той ми разправи за двама англичани: аташето по печата, който му е приятел, и военното, с когото са тоже познати и който се опитвал да го плаши, и на когото той е казал, че е по-добре било да се получи Добруджа с благословението на Запада, отколкото с това на Изток, но понеже са закъснели, то да се не сърдят на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледат пак към Русия. Изобщо, хубаво им е говорил, но го забравих, защото го записвам след няколко дена.
Той намира, че съм отровен с въздуха на София, и ме посъветва да изляза вън някъде, че съм си дошел без бинокъла. И аз му казах още от самото начало, че съм дошел да приказваме по човешки, а не [за] изследване. Казах му също, че съм излязъл от границите си, понеже трябваше да се задоволя с това да гледам портрети и почерци и да определям характери, а той сам да си ги прави, ако иска, говедари или министри - негова работа.* 483 Мене аслъ ми беше дотегнало с тия интриги, които правиха, а също и това, което погоди Кьосето на Недев с избирането на Гето Кръстев, а също и с това, че Недев не можа да разбере и да постави Кьосето на мястото му. Когато царят му каза [...] Министерския съвет и пред другарите си да каже какво му е казал царят, той за по-добро отишел при Кьосето и тоя му изигра както трябва играта и после му хвърли кривите дърва на него... Бог да им е на помощ, но мене ме догнуся от толкова интриги и никаквици и ми се иска да се махна нанякъде, поне за известно време... Гнусота страшна, невъобразима е това, което наричат политически живот... Бог да пази България! Преди два дена, на 31-ви, царят беше пратил един доклад, писан за него, явно тенденциозен. Казах му да му кажат «мерси» и че мнението съм си казал по въпроса. Идат много хора и никой нищо не знае. Хора на Кьосето разправят, че ще излезе Недев и Багрянов... Едно разбрах: че само Боге пазил България досега!... Такъв егоизъм и слепота рядко съм мислил, че има, а то всеки държавник бил образец на това. Отвратих се. Бог да ми помогне да съвладея със себе си и да си почна пак това, което трябва да се работи. И нужник да е, все пак някой трябва да стисне нос и да го чисти...484 Сили да ми даде Господ само, и разум, за да мога да изпълня волята Божия както трябва, за Негова слава и общо добро. Амин!
_____________
* На стр. 806 и 807 прилагаме, като документация, снимани на скенер две оригинални страници от анализите, правени от Любомир Лулчев по почерци и портрети. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
Анализи на Любомир Лулчев, из дневника му.
Долу вляво след №IV е написано на ръка името Ал. Божинов и дата: 11.II.1939 г.
Анализи на Любомир Лулчев, из дневника му, с неговия подпис.
Първият анализ е за английският крал Джордж VI.
Долу вляво е написано на ръка:
«Дадени от Царя писма,... [нечетлива дума] на 19.II.1940.»
