(40) Среща с Царя на 5.IV.1939 г., от 5 и ½ до 6 ½ ч в Стоянови
Понеже минаха доста дни оттогава, ще запиша само това, което си спомням, най-главното. Още от самото начало разговорът се почна така, че ми даде възможност да му продължа това, което някога бях засегнал - какъв трябва да бъде царят, неговите качества, независимо от човешкото, което понякога може да страда или да бъде засегнато. Той трябва да бъде над всичко това и да не взима страна. Той ме слушаше много внимателно, а след това ми се оплака от ишиаса в крака. Аз го хванах малко по-силно и той провика и подскочи. Но към съветите се отнесе много внимателно и почна да ги прилага веднага.247 След това минахме за децата и царицата накъсо и след това - за главното, а то може да се резюмира:
1. Понеже Багрянов иска да си води кикиморите на имението и понеже предстои смяна на Ганев, да не се помисли, че ще стават някакви пазарлъци около това, да се срещнем тримата, след като се завърне и като стане смяната, на което, разбира се, нямаше какво да казвам.248
2. Въпросът с Ганев: той мисли, че трябва да се смени, но - с кого? Понеже знаех, че му е предлаган друг Ганев (Антон)249, казах му да не сменя един Ганю с друг, ами да види да тури някой честен инженер, който малко да приказва, малко и да краде, та да не става нужда да държи големи речи... Той ме запита познавам ли Спасов. Казах му, че не, но че може да ми изпрати почерка или портрета му, за да го видя. Казах му и за кмета Иванов, че се е хвалел, че докато е цар Борис, той няма да си иде, а в Коньовица в едно събрание викали: «Да си върви тогава и царят с кмета, щом е тъй!»
- Да - каза царят, - казаха ми това.
- Ами какво чакате? Да се размирише утре пак като Ганевата работа ли? Ето, избори идат. Как ще се справят с такъв кмет?
- Ами аз дадох на Кьосето данните, които ми дадохте.
- Да, но трябва и да се смени вече. Каблешков е почтен човек. Той ще даде други вид на общината.
- Да, той е почтен човек - каза царят.
- Пък ако не щете него, турете някой друг, но по-честен, махнете това парвеню, което не знае мярка на думите си.
- Като се откърти Ганев, мисля, и кметът по-лесно ще си иде - каза царят. - Той му е поддръжка. ... И в тоя дух и т.н.
Третият въпрос беше формулиран:
- Кьосето заспа. Какво да го правя?
- Ами оставете човека малко свободен. Не може напрежението да бъде постоянно все едно и също. Работата ще го събуди. При това Кьосето е деятелно и властолюбиво, но там има нещо трагично, че нито Вие му вярвате достатъчно, нито той - на Вас.
- Да, това е вярно - съгласи се царят.
- Вие се дебнете един друг и еднакво очаквате изненади едина от другия.
- Да, това е така - каза царят. - Аз не мога да бъда искрен, щом той не е.
- Да, но с мен сте много искрен.
- Да, Лулчев, защото и Вие ми говорите искрено, и аз съм такъв. А те с мене не са и аз се резервирам.
Аз за себе си видях генчевщината, която усложняваше всяко нещо и го омотаваше и размотаваше според случая, за да бъде той необходим, като правеше и най-простите работи сложни и забъркани, за да има нужда от него..., но това не казах на царя, но ще му го кажа при друг случай. Казах му, че ако той говори с министрите открито - поне с тия, в които има доверие - и им каже, че седи зад тях, да не висят във въздуха, те биха работили много повече. Той се съгласи с това и обеща за в бъдеще да стори нещо в това направление. Споменах му накрай за заявлението на 50 бедни евреи с нансенови паспорти.
- Щом е за сиромаси, дай го - взе го той от ръката ми, - ще видя да направя нещичко за тия бедни хора.
В това отношение царят е много милостив.
После му казах, като ме заговори за жена си:
- Защо не отделиш поне 1 час на месеца малко за себе си, да се занимаваме и с нещо по-възвишено, отколкото тия политически попари? Във Вас има цели области на абстрактната област в мисълта, които не са засегнати. Защо да живеете все в кухнята, като има и библиотека - нека влезем и там.
- Право е, Лулчев, още повече, аз съм не само в кухнята, ами и в кенефа.
- Е, аз не исках да го кажа.
- Да, зная си го аз това, ама като дойде за мене си, нещо аз все не мога да намеря време.
- Е, тогава ще ми подарите един час от свойто време, пък аз ще го употребя пак за Вас, тъй че нищо няма да изгубите. Най-после, аз не съм искал досега никакъв подарък от Вас.
Той почна да се смее.
- Това може, защото то ще си бъде време и подарък фактически за мене си. Това ще стане.
На това прекъснахме разговора и след пожелания взаимни се разделихме.
* * *
На 6.IV дойде Недев вкъщи вечерта и между другото ми каза, че Кьосето снощи бил доста замислен, но след като дошел Груев и говорил нещо, върнал се по-весел в Министерския съвет и казал: «Една закръпка ще направим»250 и дал на Недев заявлението на евреите, а той го препратил в полицията.
Ориентирах Недев и му казах да подпира Кьосето да не хленчи, а да се държи като войник и буден, защото времената сега не са за спане. Да внимава на брат си, а също и на тия минирания, които идат от Стойчо, който действува много умело в поставяне на интриги и клинове, а за другото ще има кой да се справя. Той ми се похвали, че изборите станали хубави, без шум и оплаквания, а също ми каза за едно приключение, което са имали в дефилето към Самоков на връщане: автомобилът се блъснал леко в една канара, а докато търсели причината на това, се позабавили, а отгоре се свлякла грамадна канара и камъни тъкмо на онова място, гдето биха били, ако не бяха се спрели...
- Видяхме Бога!
Говори ми и още други работи, от които се вижда разкапалостта в депутатите. Така например един депутат му телеграфирал, че протестира, че без негово съгласие е назначен чиновник!... Самозабрава... Търкаланов заплашвал в едно кафене, че царят щял да си прибере куфарчето скоро. Изобщо непочтени хора, избрани от генчевщината и приобщени... към далаверите и касата на Народното събрание.
