4. Биографични бележки за

Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева)

4.1. Бащиният род

Бащата на Иванка Кадиева е Петко Ненков Тетевенски. Роден е в Тете­вен. Баща му загива при един от набезите на черкези. Сирачето Петко получа­ва подкрепата на училищното настоятелство на родния си град Тетевен и за­вършва висше артилерийско и фортификационно училище в гр. Тула, Русия. Всъщност фамилията му Тетевенски изразява благодарността и признателнос­тта му към родния град. Специализира в Германия. Владее перфектно руски, турски и немски език. Петко Ненков Тетевенски е капитан от III артилерийски Търновски полк на престолонаследника княз Борис III. В Шуменския гарнизон е специалист по фортификация. В навечерието на Балканската война е изпра­тен със специална мисия в Одрин. В окъсани дрехи и пробити цървули, със стар фес на главата, се движи из цялата Одринска крепост, из града, като про­давач на боза. Изглежда доста добре изиграва ролята си, защото без особени премеждия успява да проучи отлично всички огневи точки и особености на крепостта. По това време всички европейски военни специалисти и съветници оценяват Одринската крепост като непревземаема. Впоследствие точната ин­формация дава възможност на поручик Топракчиев, който извършва първата във военната история на света въздушна атака, да насочи ударите си изключи­телно прецизно, на фатални за отбраната на крепостта места. Това, както е добре известно от историята, предизвиква неуправляема паника сред защит­ниците на Одринската крепост, която е превзета съвсем лесно и безкръвно за българската армия. За тази си заслуга Петко Тетевенски получава орден за храброст и е произведен в чин майор. Но ролята на разузнавача се оказва фатална. Простудното заболяване, което получава, впоследствие се задълбо­чава, преминава в бронхопневмония и туберкулоза. Две години по-късно той умира, оставяйки съпругата си Пенка вдовица, с две деца.

4.2. Майчиният род

Майката на Иванка, Пенка Иванова Моллова, е от един от големите и известни родове от Еленския край. Пенка е родена в с. Беброво, вероятно към 1874 г., в рода на Димитър Моллата, който дава и името на рода. Баща й, Иван, е бил учител. Пенка е най-голямото от трите му деца. Иван има интересна и драматична съдба, може би като повечето родолюбиви и свободолюбиви балканджии по тези времена. Като учител, общува с лекота и равностойно с вся­какви хора. Така веднъж Съдбата го срещнала с мъката и отчаянието на един баща-турчин, за чието болно дете учителят намерил спасителния цяр. Като член на един от революционните комитети, основан от Васил Левски, Иван неколкократно пренася през кордони от турска охрана комитетски пари. По трагикомична случайност го разкриват. Осъден е по бърза процедура и отведен да бъде публично и за назидание обесен в град Сливен. По пътя към бесилото, обаче, го среща стар познат - бащата на излекуваното с негова помощ дете. Благодарният турчин не може да се примири с гибелта на благодетеля си и му помага, в буквалния смисъл на думата, да избяга от бесилото. Перипетиите на Иван не свършват дотук. Оказва се, че от града, около който има голо поле, не е лесно да се излезе. Храбра жена му помага да се укрие и да намери път към Русия. Но цената, която плаща за помощта си, е висока - мъжът й и тримата й сина са арестувани и отведени в Диарбекир, откъдето се връщат едва след Освобождението. Иван се завръща в родината заедно с руските войски по време на Освободителната руско-турска война като преводач. След освобож­дението помага активно за възстановяването на опожареното си родно село Беброво, полага големи грижи за образованието на децата си, работи като съдия в гр. Русе, където и умира, сравнително млад - на 51 години.

4.3. Животът на Иванка Кадиева

Иванка Петкова Тетевенска (Кадиева) е родена на 12 юни 1896 г. в гр. Шумен. Когато загубва баща си, Иванка е едва на 19 години. Получава едно много добро за времето си образование и възпитание, следва химия в Софий­ския университет. Тя е по-голямата дъщеря на майор Тетевенски и по тогава действащите закони реално става глава на семейството си. Трудно може да се опишат трудностите на едно младо момиче, поело такава тежка отговорност. Но тя е много упорита и успява да завърши образованието си. Приета е на работа в митницата.

По това време стават все по-популярни беседите на учителя Петър Дъ­нов. На тях се среща и с бъдещия си съпруг - Стефан Кадиев. Тя посещава беседите и е силно увлечена от чутото там. То явно й дава сили да се справя с многобройните задължения. Води си много подробни записки и се старае да изпълнява всички задачи, които Петър Дънов възлага на учениците си. В също­то време увлечението й й добавя и нови проблеми. При изпълнението на една от тези задачи тя се движи боса, облечена с официална, бродирана с българ­ска бродерия, копринена рокля по средата на софийските централни улици. При изпълнението на друга задача група ученици потеглят от центъра на Со­фия на нощен поход към Витоша. През равни интервали от време, под ръковод­ството на Учителя, напътствани и окуражавани от Него, всеки от тях тръгва сам в нощта. Трябва да се съберат всички на уречено място в гората в Симеоново. Майка й е шокирана от подобно поведение. Забранява й да посещава беседи­те. Но Иванка продължава да ги посещава. Опитва се да не влиза в конфликт с майка си. Но колкото повече се старае, толкова по-невъзможно става това. Така се стига до един летен ден, в който, прибирайки сс вкъщи, Иванка намира вратата на къщата заключена. За да не задълбочава конфликта, решава да преспи на черджето пред прага. Резултатът е тежка бъбречна криза. Ситуаци­ята се усложнява и от вредните условия на работа в лабораторията към митни­цата. Тогава Иванка събира кураж и отива за съвет при Петър Дънов. Какво точно й казва, тя така и не споделя с близките си. Но след разговора си с Него, тя се появява на Черни връх. Наблюдателят на станцията на Черни връх е също следовник на Петър Дънов и й дава подслон. Всеки ден тя ходи боса по тежка­та планинска роса, посреща слънцето. Пие козе мляко. Често се случва по пътеката, по която се движи, да трябва да се движи внимателно между тарале­жи, гущери или лениво излегнали се пепелянки. Това може да е било част от лечението и ученичеството й - така или иначе, съумява да се размине с тях безконфликтно. Около месец след началото на лечението си, при връщането си от обичайната си вече разходка, тя среща наблюдателя на станцията, прид­ружен от млад мъж, облечен елегантно-туристически - с голф, каскет, туристи­ческо яке и обувки. Това бил цар Борис III.

Макар и с възстановено здраве, Иванка повече не може да работи в митницата. Постъпва на работа като учителка в отлично оборудваното профе­сионално училище по градинарство и овощарство в Садово. Интересите й към учението на Петър Дънов продължават. Продължават и срещите й със Стефан Кадиев. През 1933 г. те се оженват. За съжаление, по това време омъжените жени не може да работят. Тя отдава силите си на семейството си.

След 9 септември 1944 г. отново започва работа в лаборатория на Ми­нистерството на народното здраве. Отново условията на работа са изключи­телно вредни. Последствието е тежко заболяване. Консилиумът от колеги на д-р Кадиев има разногласия само по отношение на сроковете на неизбежната й смърт - дали ще бъде след няколко дни или след няколко месеца. Но съветите на Петър Дънов изникват в измъченото съзнание на майката. С последните си сили тя нарежда на семейството си да я отведат в Симеоново на квартира и да се опитат да се справят без нея. Приютена от състрадателната баба Гика, пре­карва известно време при повече от скромни условия - почти без контакти с хора, в малко килерче, с храна единствено козе мляко и къшей хляб. Когато близките й със свито сърце успяват след няколко седмици да се отскубнат от града и да отидат и да я видят, се оказва, че нея я няма. Баба Гика ги информи­ра: „А, она ойде на връо!" После се изяснява, че става дума за Черни връх...

Годините след 9 септември 1944 г. не са години, през които е безопасно да се говори за идеите на Петър Дънов. Тя ги заключва в себе си. Няма да е пресилено, ако се каже, че пази близките си от пряко запознаване с тях. Но животът й, до самата й смърт през 1974 г., е един безсловесен урок, разбран от семейството й едва след събитията от 1989 г.

Елена Кадиева (дъщеря на Иванка и Стефан Кадиеви)