НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

7. Огънят

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев ТОМ 17
Алтернативен линк

7. Огънят


Когато слънцето без предупреждение потъне зад хребета над шестото езеро, настъпва изведнъж хлад.


Когато задуха вятърът откъм езерото, както обикновено става, над цяла­та котловина настъпва неопределеното годишно време между зима и ранна пролет, въпреки всякакви юлиянски и григориянски календари, които показват средата на август.


Точно при тия с нищо несравними вечери, няма по-приятно и по-желано благо на планината от пламтящия огън.


Никой на света не би могъл да измисли нещо по-мило от тия хубави ве­черни часове около огъня.


Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение.


И колкото тъмнината на цялата котловина става по-плътна, толкова по- ярка става червената светлина на огнените езици.


И толкова по-рязко се очъртават лицата на насядалите около огъня при­ятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им.


Песента тука не е гръм, нито трясък. Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание.


Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък - поради плискането на езерните вълни - естествено, от само себе си, защото не може другояче.


Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония.


Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце.


Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вяр­ва, да се моли и да се надява, като девица, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си.


Тая тръпка, толкова реална, сякаш се напипва през блузата. И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере!


Чул ли си никога как звучат през тия вечери около пламтящия огън пес­ните? Още не? - Знай, че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала!


Пял ли си около огъня песните: „Напред да ходим смело" или „Един си ти, мой Мусала" или „Братство, единство, ние искаме"? Не си? - Има още мно­го височини, от които твоето сърце ще изпита колко безгранично може да бъде вдъхновението пред подвига и възторгът пред жертвата.


Но - време е вече за спане.


Отдели се тихичко от групата приятели, застани сам на скалата, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене:


„Великий Вседържателю на вселената, Който си създал и държиш в ръ­цете Си звездите и земята, Чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал и му дарувай тих и спокоен сън."


Простри ръцете си към прегърнатата от нощта земя и прошепни:

„Лека нощ на вас, мои мили братя, по цялата земя."



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ