2. Бялото Братство (дъновистите) за себе си

Всеки народ има своя география, която определя неговата история. На­шият народ е на кръстопътя между Изтока и Запада и съвсем закономерно в него се явиха преди десет века богомилите и през нашето време - Бялото Брат­ство.

1. Петър Константинов Дънов е роден на 12 юли 1964 г. в едно варненско село в семейството на православен свещеник, възрожденец. Покрай сестра си Мария той се запознал с методистите, които го приели в тяхната гимназия в Свищов. След нейното завършване постъпил като учител в Силистренското се­ло Котанца. От методистите получил стипендия за САЩ, гдето следвал богос­ловие и завършил като правоспособен методистки свещеник (пастор). Но ед­новременно изучавал медицина - „природна медицина на д-р Келлог, йогизъм, индийска философия, френология, графология, физиогномика, запознава се с основните начала на социализма" (социализмът е социалното лице на христи­янството).

2. След завръщането си в България и написването на единствената своя писана книга „Наука и възпитание", той предпочита да остане през целия си живот като свободен пътующ пастор, без да пот зрсва постоянна държавна служ­ба, разчитайки на добрата воля на последователите си. Към края на миналия век основал самобитното общество, българското Бяло Братство, чийто автори­тет все повече нараствал. Негови последователи го свързали със злополучния цар Фердинанд, на когото през 1915 г. препоръчал да не свързва страната ни с Германия. Той вярвал в звездата на славянството и остава непоколебим русо- фил. От онова време му е приятелството с другаря Георги Димитров, с когото ред години е живял под един покрив. На същия той станал „ятак" през 1923 г., когато го спасява от ръцете на полицията. Фердинанд интернирал Дънов във Варна, гдето става неговата абдикация.

3. През 1921 г. Петър Дънов основал своята „окултна школа", подобна на школата на Рабиндранат Тагор в Индия. Той я ръководил до смъртта си на 27.XII.1944 г. По същество тя е опит за практическо приложение в живота на християнството. Оригинален и неповторим е неговият начин на набиране на последователите и учениците си - принципът на свободата и добрата воля., лю­бовта и свободата. При него идват всички, които пожелаят, които обикват „Уче­нието", без никакви формалности и задължения, без служебен контрол върху личните и обществените изяви. Това става причина за много недоразумения, много неприятности падат върху името и авторитета на самия Дънов. Мъчно е било да се [възприеме, че ce] правят грешки и простъпъци от хора, които слу­шат такива хубави беседи от своя „Учител". Но това е така, защото се вземат хората като абсолютни величини, не свързани със своето рождение, среда, професия. Знае се, че училището за всеки от нас не е единственият фактор, който е изградил нашата личност.

Но даже и само до силата на влиянието, на индукцията, основаната в страната ни „Окултна школа" вече влияе върху морално-етичния образ на на­рода ни: трезвеност, почтеност, трудолюбие - качества, с които той се отлича­ва от съседите ни.

Без големи усилия могат да се открият някои от принципите на Школата на Учителя Петър Дънов, вече внедрени всред народа ни, без да има видима връзка между тия две величини в живота. Ние ще се опитаме да изброим някои от тях:

а) Туризъм - л1сбов към великата жива Природа „Бог" се изразява в ре­довно приобщаване с планината (Стара планина - Сливен, Витоша, Рила, Му­сала, Седемте Рилски езера).

б)   Обществено хранене при лагеруването по дежурство, организиране на колективно снабдяване с продукти, сервиране по дежурство.

в)  Вегетарианство, препоръчвано от Толстоя и д-р Келлог, оформящо се като специална школа на съвременната медицина („Реформена кухня").

г)  Диетично постене, „разтоварваща диета" - еднодневно отказване от храна, все по-често препоръчвано от лекарите.

д)  Трезвеност, отказване консумация на алкохолни напитки, отказване от пушене тют<сн, все по-настойчиво препоръчвани от медицината.

е)  Музикален живот - песни музика Целият живот на братството е свър­зан с песни, голяма част от които - композирани и снабдени с текст от самия Дънов. Намаленото работно време на народа ни налага по-богат емоционален живот. Ще дойде време, когато народът ни ще потърси радостта на тоя удиви­телно хубав репертоар - музиката на братството. Не случайно народът ни е зачитан като център на музикален живот, всред нас стават фестивали на песните, избират се оперни певци, които славят Родината ни и в чужбина.

ж)  Слънцето, което Дънов „обожествявал", все повече навлиза в бита на народите и то не като някакво суеверие, предизвикващо злостните критики на враговете на Дънов. То навлиза все по-тържествено по плажове и планини, носейки здраве и жизнерадост.

з)  Охрана на природата е един от призивите на нашето време. Но учени­ците на Дънов са поддържали тоя „култ ' към Природата, към дърветата, цветя­та. езерата, към животните още от първите дни на тяхната школа.

и)  Отношението към труда, любовта към труда, почтената работа са едни от най-важните изяви на Дъновото учение. Техните „работни бригади" прокара­ха първите пътеки всред планините, почистваха, подреждаха изворчетата, около които се настаняваха. Следи от тая дейност и досега личат навсякъде, където са били лагерите на Вялото Братство, още отпреди повече от 50 години.

к) Редовна физкултура е провеждана от Дънов и неговите последователи редовно, всеки ден, при всякакви условия. От Дънов е дадена особена форма на физкултура с музикален съпровод - „Паневритмия", Касае се до дълбоко осмислени упражнения, активиращи потенциала на живота.

л) Националност. Дънов е син на възрожденец, българин от времето на борбата за народната ни свобода от отоманско иго. Той проявява дълбока обич към народа ни, като обаче изразява чувства на уважение и към всички нацио­налности. Един от първите му последователи и близък приятел от Варна е бил гагаузинът д-р Иван Жеков. В школата му се редят един до друг българи, евреи, руснаци, румънци, французи, поляци, германци Всяка националност намира свой начин да възприеме и да приложи „учението" по своему. Естествено, това не допадаше на бившето фашистко управление и то не гледаше с добро око към Дънов и към неговото учение. То виждаше голямата му близост с комуниз­ма и го считаше за негов скрит съдружник.

м) Религиозност. Дънов казва: „Аз не създавам някаква нова религия. Аз изнасям само Школа за живота." Засегнатите пастори и свещеници поради това го наричаха направо „безбожник", като не се спираха пред нищо, за да го клеветят. Очевидно, той беше един голям човешки дух, който правеше опит да се свърже с „Духа на Космоса".

н) Партиите. Той считаше, че всяка партия е изразител на интересите на част от народа. Той дълбоко ценеше и подпомагаше комунистите, защото висо­ко оценяваше тяхната готовност за жертви, беззаветни, смели борци за нов обществен ред. Не беше някаква случайност неговото приятелство и подпома­гане към другарите Георги Димитров и Александър Стамболийски, които на свой ред също го обичаха и ценяха, при всичко, че не изпълняваха всичко, каквото им препоръчваше. Това се отнася особено до Александър Стамболий­ски.

Дънов и имал отношение и към цар Борис. Посредник между двамата е бил Любомир Лулчев. Дънов препоръчвал ненамеса във войната и категорично [е бил против] войната против братята руси.

- Руси и германци трябва да се разберат - повтаряше многократно Дъ­нов по времето, когато войната беше в пълен ход.

о) Науката. Дънов дълбоко вярваше и поддържаше науката. Считаше оба­че, че в сегашния си вид тя не може да обхване и религията. И това обаче ще стане, когато ще се разкрият още много от „тайните на природата".

п) - Чудеса в природата няма - заявяваше пред нас Дънов. Самите леген­ди за чудесата на Дънов се дължат на непознаване на някои явления около самия Дънов. „Чудото" на житното зърно, за което той много пъти говори и което е станало символ на учението му. „Чудна" е неговата физическа издръж­ливост през време на дългите екскурзии - тя е само израз на неговата тренираност и на природосъобразния му живот. „Чудното познаване" на хората око­ло него, на техните болести и съдби беше израз на неговата наблюдателност и обща интелигентност, на неговата интуиция, превишаваща духовните възмож­ности на средния българин. Очевидно, той умееше да се вживява в състояние­то на околните си хора, като прилагаше при лечението им добре познатите природни средства: топлина, студ, компреси, диета, молитва, внушение. При това умееше да вдъхне положителни градивни мисли, да вдъхне надежда в бол­ния, да вдъхне вяра, тоест перспективност в състоянието на болния (Павлов).

И все пак около Дънов ставаха чудеса: как можа да създаде своето об­щество от десетки хиляди верни последователи без партидни книги, без член­ски вноски? Как можеха да живеят и да се хранят със седмици на една трапеза обикновени българи, без да имат нужда от намесата на полиция, без нито един скандал, както това ставаше през време на „съборите"? Или да се събират милиони левове, макар и по най-стар курс? Какво караше хората доброволно да отделят от залъка си за нещо, което не познаваха, но в което вярваха, имаха доверие? Как можеше да се съгласува привързаността към братството с мате­риалната жертвеност? Братството не е получавало отникъде субсидии, лични­те вноски са ставали под знака на любовта и добрата воля - нещо, което него­вите колеги-пастори и тогавашните държавници не можеха да проумеят. За свое улеснение те казваха, че Дънов „хипнотизирал" своите последователи. Остава неизяснено как други професионални хипнотизатори не постигат таки­ва резултати чрез своя занаят.

Не по-малки чудеса са хилядите беседи, говорени и редовно стенографи- рани, без предварителни записки, без известна ползувана литература, освен библията. На въпроса на някои професори той отговаряше, като се смееше: „От живота ги чета, от живота!" „Чудеса" са дори неговите видимо „прости", не много начетени, но много сърдечни последователи, които с пълно убеждение разсъждават по проблемите на живота и са готови „да влязат в огъня", за да защитят това, в което вярват. „Сугестологията" на д-р Лозанов и учението на руския учен Иван Петрович Павлов донякъде могат да обяснят тези изяви, без да има нужда да се прибягва до някакви „чудеса". А те не биха могли да стават, ако самият Дънов не вярваше в това, което говореше, ако не беше убеден в правотата на това, което говореше, виждаше, знаеше, живееше. Самото му „заминаване" беше спокойно свършване на един напълно съзнателен човешки живот, чиято програма е изпълнена.

И неговото „чудо" не остава затворено само в беседите и между хората от нашия народ. То скоро беше изнесено в чужбина, както всичко хубаво, кое­то произведе нашата Родина. Отнасят го французи, немци, американци, афри- канци, турци, англичани, шведи. Идват и сега хора от чужбина, търсят и сега неговите стъпки, търсят „чудото" при седемте езера на Рила.

В неговата Родина се намират хора, които той е обичал, на които е пома­гал, зарад които се е излагал на смъртни опасности, които поради неразбира­не се стараят да унищожат неговото наследство - едно от най-големите богат­ства на нашия даровит народ. Тук подхождат думите на поета: „Не се гаси туй, що не гасне." То ще гори в разни форми, под разни имена, за да изпълни сво­ето предназначение - да даде своята светлина на Майката Планета.

1976, София   

Написано от ученик [д-р Стефан Кадиев]

Обяснителна бележка

Предлаганите сведения на „Дъновистите за себе си" бяха написани по повод настойчивото искане на нашия колега и приятел д-р Васил Костов, кому­нист, който през студентството е посещавал беседи на Дънов, както е посеща­вал и партийните събрания на комунистите при д-р Цено Царвуланов.

Дадените сведения имат осведомителен характер и не са предназначе­ни за полемики и дискусии.

3 октомври 1975, София   

Авторът