VII.

Мара Белчева и истинският Учител

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

1. За Мара Белчева съм слушал от учителката си по литература Михай­лова, беше възрастна жена, познаваше лично поетите преди 9.IX.1944 г. Разказ­ваше за личния им живот интересни неща, които не са включени в техните автобиографии. Тогава се е носел слух, че Мара Белчева не е поетеса, а такава я е направил Пенчо Славейков. Който познава биографията на Пенчо Славей­ков, ще да знае, че това е лъжа.

2. За Мара Белчева съм слушал много от Галилей Величков, че е била светска дама с маниери и обноски и е била така естествена, че е покорявала всичко наоколо. А Учителят я е приемал, седели са под лешниците на „Изгрева", разговаряли се и Учителят й е разказвал анекдоти, забавни истории и тя с кръшния си смях и при това непринудено е огласявала целия „Изгрев". Онова, на което тя е била свикнала във висшето общество, Учителят го е поднасял, за да може една душа да се доближи до Бога и Неговото Слово. А какво после се случва?

3. Фаталната жена. Това се отнася за Мара Белчева. Останалите в Бъл­гария руски офицери след Руско-турската война 1877-1878 г., с която България получава независимост, се дуелират заради Мара Белчева. Двама от тях са отзовани веднага в Русия от княз Дондуков, за наказание, че са се дуелирали за жена и при това българка.

4. Мара Белчева се оженва за Христо Белчев. През 1891 г. мъжът й Христо Белчев, като министър на финансите, разхождайки се със Стефан Стамболов, бива разстрелян. Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противни­ците си.

Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихо­творение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения:

Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
а искаме свобода
и народни добрини!

И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бяга­щите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г. я е пяла, дори и след Освобождението. Колкото е по-висок идеалът, толкова е по-голям изпитът и толкова от по-високо се пада и падението надолу е по-голямо.

5. Мара Белчева остава вдовица на 23 години. Тогава княгиня Клементина я поканва за дворцова дама в двореца на цар Фердинанд. Царят е започнал да я ухажва и е искал да я направи любовница. Но тя го отхвърля. Тя била изгонена от двореца и освен това й намалили наполовина пенсията, която е взимала за убития си мъж Христо Белчев - който е бил министър. Така живее в мизерия.

6. Мара Белчева се среща с Пенчо Славейков и става неразделна негова спътница. На 18-годишна възраст, след каране на кънки Пенчо пада в ледената вода на р. Марица през месец януари и вдървен го докарали у дома. Получава остър артрит, загубил си говора, не могъл да ходи, едва пристъпвал. Тя станала негова спътница. Но гражданството на София посрещнало на нож тази връзка и насочили всичката си омраза към Пенчо, понеже бил недъгав, а е ходил с такава красива жена. А той нарочно ги дразнел, като се облягал на ръката й при техните разходки по софийските улици. Накрая Пенчо не издържа и напуска България през 1911 год. завинаги. Той напуска заради нападките срещу него, предизвикани от завистта на хората към хубавата жена. Казвали са: „Куц, кьорав и сакат, а води под ръка ангел и жена красна." А тя продава къщата си, за да осигури лечението му в Италия. Връща се в София като бедна вдовица.

7. През 1925 год. тя се запознава с Учителя Дънов, посещавала го е много пъти. Тя е представител на онези души, които е трябвало да се родят в България заради Учителя, да се образоват, изучат и да дойдат при него образовани хора. Учителят ги кани поименно, но те не идват, подгонени от общественото мнение срещу Учителя. Мара Белчева превъзмогва това. Но накрая не си издържа изпита и напуска Изгрева.

8. Но идва най-големият изпит за нея. С нея се свързва онзи предприемач, който изиграва Иван Радославов и който разрушава след това салона на ул. „Оборище" 14. Взема й парите, с обещанието, че ще й построи къща, и я измам- ва. А той се е представял като последовател на Учителя Дънов. Тя била толкова разочарована, изиграна, че напуска Изгрева и скъсва всички връзки с учени­ците, дори и с Учителя Дънов. Това е развръзката. Жестока, коварна и поучител­на за другите. А Учението на Учителя Дънов се заключава в една дума: „Чистота". За предприемача-измамник виж в „Изгревът" том I с. 583-584, „Изгревът" том V с. 474-477, „Изгревът" том IX с. 168-169. А за измамника виж в „Изгревът" том IX с. 172-174.

9. Мара Белчева започва да публикува стихотворения в сп. „Житно зърно" от 1928 г. от кн. 3., та чак до 1931 год. След 1925 г. тя се запознава с Учителя Петър Дънов и Неговите последователи. За списание „Житно зърно" вж. „Изгре­вът" том II с. 215-217; Как се издаваше сп. „Житно зърно" - вж. „Изгревът" том IX с. 736-744.

10. Творчеството на Мара Белчева е застъпено още от 1922 г. в сп. „Все­мирна летопис". Мара Белчева познава издателя му Иван Толев и съвремен­ниците му. За него вж. „Изгревът" том XV с. 583-875.

11. Мара Белчева е публикувала стихотворения във в. „Живот", излизащ през 1929 г. А редактор на това списание е Любомир Лулчев. Тя е имала много срещи с него и всички негови пророчества за нея се сбъдват.

12. Тук представихме нейната поезия, която е свързана с идеите на Уче­нието на Учителя. По този начин тя влиза заслужено в поредицата „Изгревът". Спомням си, през 1990 г. някои намериха нейния машинописен текст, който години се размножаваше на пищуща машина, и го публикуваха. Прегледах го.

Знаех, че го правят нарочно, за да попречат на поредицата „Изгревът", която още не беше почнала да излиза на бял свят. Тези, които го отпечатаха, не знаеха нищо за нея и нямаше от кого да узнаят. Аз бях ги изпреварил и записал всичко за нея. Имах план, имах програма и имах концепция за нея. Ето сега го изпълня­вам и я представям в „Изгревът". Но онези си свършиха работата. Бяха изпрате­ни да пречат и да опорочават.

13. Тя беше една от душите, изпратени от Невидимия свят да се родят между българите, да се срещне с Учителя и да работи за Учението Му.  Слезна, срещна се с Него, но не можа да си издържи изпита до края. Последният изпит е да познаеш истинския си Учител. Учителят Дънов разказва, че последният изпит на ученика е изпитът за различаването. Ще поставят ученика в една стая и в нея ще има десет учители в един и същи образ. И ученикът от тези десет образи живи трябва да избере и да посочи само един образ. И трябва да познае истинския Учител, който е един от десетте. Посочи ли го, то останалите си свалят брадите и виждаш обикновени хора, дегизирали се като Учителя Дънов. Ако посочиш един от деветте лъжливи учители, то всички стоят и ти се усмихват. Ти се проваляш на изпита по различаването. Това е най-страшният изпит на учени­ка - да различи, да познае истинския си Учител от мнозинството идоли на човечеството.

14. Ето това е задачата на „Изгревът". Да посочи пътя на ученика, за да дойде до последния си изпит по „различаване". Да познае, да различи Истин­ския си Учител - Всемировият Учител Беинса Дуно, Който е приел образа на Бога, защото Словото Му е Слово на Истинския Бог.

Амин.

Вергилий Кръстев

6 октомври 2002 г., 13-13.40 ч

15. И за доказателство на нейния Път ще представим нейното собствено пророчество, написано в три стихотворения.

16. Това е „Осенение" от Божествения план за пътя на пробудената душа.

17. „Молитва за душата", която да се слее с душите, които вървят в пътя на светлината.

18. „Светият", дошел в човешкия род, със сияние в плът лъчезарна, за да запечати с огън Словото си за малцината избрани. А това Слово е Словото на Учителят - Беинса Дуно.

Мара Белчева

Три стихотворения

ОСЕНЕНИЕ

I

Кога ме осени Божествения плам
и ме обжегне, всичко е магия
около мен: Ей малката келия
превръща се в старинен храм
и всичко в нея на молитва ме зове: -
Портретите - икони по стените -
изничат в рамките си веч изтрити,
- далечни, свидни гласове -
Във тоз, във онзи поглед, нявга въглен жив,
сърдце ми изгоря като измирна...
А моята душа - речица мирна -
не вика вятъра игрив
да я вълнува. Тя оглежда своя бряг, -
изваяните скали белогръди
и туй, което в нея ще пребъде.
Небето бяга с нейния бяг.

МОЛИТВА ЗА ДУШАТА

I I

Сама във гроба искам да почивам.
И никой да не знай къде е той.
Да ми кадят, с молитва мълчалива,
мъглите вечния покой.
В кандилото ми да гори луната.
И времето - невидимия стан -
ту пъстрия килим връх мен да мята, -
ту непорочния саван.
И пролетния вихър да отвее
на спомените черните петна.
Душа с душите ясни да се слее
в пътеводител - светлина.

СВЯТИЯТ

III

Той беше чист. Той беше свят.
Той беше кръст и дело.
С рода човешки беше слят.
Сияние го огрело.
Тъй фокус той на светлина,
когато всичко спяло,
през камък мина, през стена
с плътта си лъчезарна.
И не веднаж във тишина
на своите се мерна.
Подир смъртта си заживя
и във всяка душа вярна
Той запечата сонм слова
със огън издълбани.
И тъй на кръста прикова
малцината избрани.

(Сп. „Завети", год. Ill (1936), с. 110)