25. Човешката форма

24.ХII.1937год. На обеда в малкия салон.

Да се научим да обичаме Бога. Когато ни се подчиняват мъчнотиите, ние обичаме Бога. Всеки един си има една задача за разрешение. Трябва да се разрешат задачите, а ние мислим за големи работи, считаме Любовта за губи- време. Любящият не ти взема, ами ти дава. Само Бог може да обича. Иди при Него! Той ни учи да сме проводници на Божията Любов. Любовта е неделима, тя не се дели. Дошло едно дете, дам му, то не си иде - користолюбие. Като вземеш, замини, други да вземе. Много любов искате, но нервната ви система не може да издържа. Човек трябва по малко, по малко да приема, да се приспо­собява нервната система. У животните има привързаност, но не могат да из­държат на любовта. Човек има разбирание, но при ангелите е като овца. Щом човек се усеща недоволен, закъснял е. Като правиш добро, помагаш на живо­та. Ако не гледа, не вижда, не чувствува, как ще разбере живота? „Не прави добро" е законът на смъртта. Постиженията на рибата са да стане птица, на птицата - да стане млекопитающе, на човека - да стане ангел. Да те пекат на скара, да не си риба, нито комар; и като птица - не, като вол - не, като човек - не, но по-нагоре. Напусни тази форма! Всичко ти горчи. То е, че имаш треска. При здраве всичко е хубаво. Езикът да се оправи, на всекиго!