6. „Явно говорих" - Исус [1]

Човека, който изявява Исус, животът му е драми и трагедии в света. - И вие ще бъдете живи камъни, по които ще мине Истината.

Петела го оскубват за почуда на кокошките: също.

Защо разпнаха Исуса? Това е тайна. Но той каза: „Аз затова се родих в този свят, за да свидетелствувам на Истината. И всеки на моето място ще има същата участ."

„Страданията на всеки, това е Гетсиманската [градина]. Христос се моли и Му изпратиха ангел - Любовта не взе участие и Него [Го] разпънаха.

Любовта е на небето, не в ада.

Дето не взема участие Любовта, оттам стават драми и трагедии.

Любовта произвежда: Св. Мир и Радост.

Б. Е. Л. [Бог е Любов.] Само Любовта разрешава въпросите на живота.

Тук разбиранията на света са смърт.

Свободата, с която се ползува 1/0000 [?] днес, носи карма, съдба. Всеки е нещо недоволен.

Страданията идват от безлюбието: безсмислени страдания.

Страда истински само онзи, който е поддържал Любовта - вел[ик] живот.

„Сал за Бога животът се тъгува."

Палачите на Христа бяха Мойсееви хора, хора без Любов.

Сега, кое изопачава човешкото сърце.

I. л. - с лимонаденото шише: физ. л.

II. л. - с ябълката и непосадената семка

л. към любимата книга, що учиш постоянно, непреривно.

При любовта е нужен „Обект".

Всеки, огата [?] него да обичаш, не!

Всеки трябва да люби Бога, в най-широк смисъл.

Всеки, който е навлязъл във вътрешния живот, не взема нищо от света, плътта. Отрича се от всичко това.

На Бога ... и Мамона.

Ти люби, ти твори. Облечи се с дрехите на светлината.

Христос просветна и отиде да ни приготви жилище.

Сега, страданията говорят, че Той идва и всичко старо ще изгори, ще се стопи - за да не остане възпоминание от разпъването Му.

Хората се раждат, учат, живеят, умират, страдат, радват се без любов.

Но, казвам ви: Има един свят на Любов, дето Бог живее и царува с Мир и Радост се разлива. Този е светът на Любовта. И всеки, който дойде там, е приет.

Всички трябва да знаете, че сте в мира на промените и да не тъжите за тях.

Но има в човека нещо съществено. То е Любовта. А този център още не е развит. Неговото развитие е пробуждане на Бога у човека, новорождение, въз­кресение, възнесение - просветление - различни имена.

Докато не придобиете Любовта, все ще знаете, че нещо ви липсва.

Още няма на земята дом, в който да се чете от всички свещената книга на Любовта. То ще бъде едно чудо да го има: там ще царува: мир, радост и веселие, обилие пълно. Вечна, непреривна светлина ще свети там.

За този дом говори Апостол Павел: „Око не е видяло..." „И отсега не искам вече да живея аз, но Христос, Любовта."

Небето иска от вас да минете този свят и герои да бъдете.

Бъдете щедри както чешмите: любете, давайте, и Бог ще ви пълни отново: кой люби, любовта тече чрез него.

Човек в каквото вярва, това става с него. Ако вярваш, че Бог е в сила да въздигне всяка душа до Себе си, то и тебе ще въздигне.

Вярвайте - и според вярата ще ви бъде всичко.

Едничката осигуровка на живота е работата за Бога. ,,[В] изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."

Правете опити, без да говорите, за да се убедите; опити последователни, докато се изпълни волята Божия, тъй както Той иска.

„Опитайте Ме! Аз съм благ."

Ако дойдат страдания, ще кажете: „Такава е волята Божия, най-разумната воля."

Молете се тогава да ви отмине чашата; ако ли не - „Такава е волята Бо­жия" - ще носи за свое добро и за слава Божия.

Тялото е най-голямото богатство, което имате. В него иде завършите своята еволюция.

Който ходи в Божиите пътища, него го очакват най-хубави работи.

И всеки, който напусне баща, майка.,., стократно ще намери още в този живот.

Той придобива живот вечен!

Добрият човек всякъде ще намери прием,

Крадците нямат братя и сестри.

По пътя към Бога стои Голгота, сетне - възкресение и безсмъртие.

Но: Радвайте се, че имената ви са записани на небето. Всеки, който се обърне и заживее по Бога, името му се написва там.

Любовта не може да се описва, тя само се чувствува - живее.

Това е така, обаче... някои не знаят, Който не знае, ще учи. Учението е работа: Любовта се придобива чрез учене.

Но не се стремете да научите всичко - то е невъзможно.

Добрите хора знаят малко, но се ползуват от него - добре го знаят.

Божественото учение има приложение в живота. Ако работите за Бога - Истината, ще се намерят хора да ви помагат.

Всяка работа трябва да се върши:

1. За Бога.

2. За ближния си. Вие любете, не чакайте вас да любят.

3. За себе си.

И така, Любов към Бога и към ближния - човекът тогава е връзка между Бога и света [на] душите, и тогава е канал на небесни сили.

Аз. човекът, който обичам, ставам връзка в Бож. закон, извор на живот.

Това е цената на човека.

Ти люби и повече нищо!

(Що ще да е и кой ще да е, не изключвай тази сила!)

1 закон - Да възлюбиш Господа с всичкото си същество и ближния си като себе си, като Господа (свое себе).

Всичко, що правите: учите, любители някого, помагате ли някому, пеете, почивате..., да имате вътрешен стремеж да го правите заради Бога - онази любов, що ви е дала живота и всичко останало.

Заради Бога.

Бъдещето е за онези, които любят Бога.

Всичко друго ще изчезне... стопи.

Дето царува любовта, там еволюция има, инак смъртта царува.

Христос: „Аз затова се родих, да засвидетелствувам за Истината."

„И вие... И вие за същото се родихте."

Да изявите чрез живота си Единната Истина - Б. Е. Л. [Бог е Любов.]

По кой начин - по начина на живота на малкото дете.

Станете приятели на децата и от тях се научете. Чудна воля, постоянство, търпение, докато проходиш!

В астрално отношение вие сте деца малки...

Вземайте пример от децата. „Аз се радвам, че вие сте деца."

Знание ви очаква за в бъдеще, и място имате, и Бог ви чака там!

Хората всичко вършат по свои вътрешни разбирания, те са свободни; и ние да бъдем свободни.

Светските хора са трудолюбиви и смели.

Най-мъчното е да бъдем силни и решителни.

Та, в живота място има само за Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто.

Мислете и се утвърдете. Дръжте се за Бога, вечното, реалното, положител­ното. Внушавайте си всичко положително. Мислете за Бога и Неговата същност и я въплотете в себе си.

[1] Тази тема е написана от друг, не е с почерка на Елена Хаджи Григорова. (Бел. М.И.)

Когато вършиш първата работа, образуваш връзка с Бога. При втората работа ти свързваш чрез себе си ближния си с Бога.