107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН
Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя:
„До всички приятели.
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон.
Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот.
Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия.
Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.
Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време."
Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон.
valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 :
107. ВАРНА - ХОТЕЛ ЛОНДОН
Учителят е бил интерниран във Варна и отседнал в хотел Лондон. Бил е на таванският етаж в една малка стаичка. Прислужваше си сам. Печка нямаше, но си пали сам един старовремски мангал от тези, в които се разпалват дървени въглища. Учителят ще си разпали мангалчето, ама имаше един обичай, който другите приятели не можеха да издържат. Той разпали въглищата, но не чака да догорят, а докато има сини пламъци на въглищата, Той си внесе мангала в стаята и се грее, нищо не Му става. Като дойде приятел отвън и влезне в стаята и го заболи главата. Не може да издържи на въглеродния двуокис. Но Учителят издържаше и си седеше така до мангала, топлеше се. Разбира се, че идваха приятели от цяла България да го посещават. Приятелите от Варна постоянно Го посещаваха и всяка сутрин излизаха заедно на „Ташлъ тепе". То значи каменния връх. Той е над Варна, високият връх. Там ще излезнат, ще посрещнат слънцето, направят си сутрешните молитви и гимнастика и Учителят им говори там или държи беседа, а понякога водят само разговори. От тогава има едно писмо на Учителя:
„До всички приятели.
Изворите трябва да извират, реките да текат, тревите да растат, а човек да мисли, да разсъждава и да върши Волята на своя Небесен Баща. Неговата Любов да му бъде закон.
Волята Божия. Царството Божие, Словото Божие - цел в неговият живот.
Много листа ще окапят, много черупки ще се смъкнат докато душата достигне своето съвършенство. Господ да ви води и упътва със своят Дух, да ви показва вътре във вас, що е добро и правото пред Него самия.
Аз ви предадох едно Учение на Христа. Учение на живота, не на буквата. Учение не на сектанство, а Учение на Мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот.
Господ, за Който ви говоря е жив в цялата природа, действуващ във всички същества. Той говори вътре във всяка душа, във всяко сърце. Аз ви говоря за Него с Когото съм всякога в общение. Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас. Имайте мир и търпение. Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота.
Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време."
Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон.
