2. ИЗ "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША"  (СОНЕТИ)

ИЗ ВИСИНИТЕ

В минути на възход към висша красота,
кога духът лети в безбрежното сиянье,
аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье:
що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността?

Искра, залутана из звездния рояк,
дете на Слънцето, посланик на земята,
аз все се питам йощ, кат поря небесата:
как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?...

"- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря,
в суетни питанья животът ти изгаря!
Денът преваля веч - при страдните иди!"...

И смислих се тогаз за земните беди,
и жалба горестна разкъса ми душата,
че нищо не сторих за ближния, за брата...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3

- рубрика Нова естетика

БЛЯН

С възторг и умиление, душа пречиста,
при теб пристъпвам аз,
и сещам всеки час
като разливаш тайно негата лъчиста...

И вслушвам се в хармонията с упоенье,
с която ти звучиш
и сладостно кънтиш,
като акорд от арфа, кат неземно пенье...

И дишам твоя аромат с безмерна жажда,
кат пътник морен, чий живот се пак услажда
след участ тежка, зла...

И тъй бих аз желал навеки да живея,
в божествена любов със тебе да се слея,
със теб - в една душа!..

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика

Нова естетика

СЪЛЗИТЕ

И ден, и нощ, проливах ги всечасно,
и всички до една ги аз пролях,
но само зарад теб, дете прекрасно, -
за тебе в тях сърдцето си излях...

И капеха те в моята градина,
где крин и рози цъвнаха от тях,
но призори и розите, и крина
За теб, дете невинно, ги събрах...

И с туй венче със трепет се допрях
до теб, виденье сияйно, ненагледно -
чело ти мъченишко увенчах...

Но да продумаш щом те призовах,
уви, върху венчето ти последно
Сълзите ми, кат перли, пак съзрех...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3

- рубрика Нова естетика

Сълзите - Символизмът на цветята - поради техната видима форма, краска и дъх - не би изразил в всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всеко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свет. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в техната вътрешна връзка?

СЛАВЕЙ

Кой ангел, скрит във храсталака,
небесните си жалби пей?
Какво желай, кого ли чака,
с кое сърдце в зори копней?...

Ту дръпне струните, ту нежно
проточи сребърен гласец,
ту пак заплаче безнадеждно,
кат безутешен младенец...

О химн пленителен, омаен,
на Слънцето псалом безкраен,
чрез теб Велики Дух ридай!

Но нивга твойта прелест вечна
и радостта, скръбта сърдечна
човекът няма да узнай!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с. 3 рубрика  

Нова естетика

Славей -Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност.

ТИХИЯТ ГЛАС

Чул ли си, братко, във миг някой труден,
нежният шепот на тихия глас?
О, какъв свят лъчезарен и чуден
той ни открива внезапно тогаз!

Свят без въздишки, без робски окови,
царство на волност и щастье безспир,
жилище ново със радости нови -
цяла вселена на правда и мир!

Милият говор на тихия глас,
колко съкровища крие за нас!
И как се лей кат балсам във душата! ..

Вслушвай се, братко, в последния час
в тайния глас! Той е мощният глас,
зов за живот - за живот в небесата!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3

• рубрика Нова естетика

СТРАННИК

Похлопах на вратата на твоя светъл дом,
о сияйна хубавице... Излей, деннице,
зарите си в тъмата на странник клет и хром,
скиталец жалък по света!...

Виж, рани по краката: път стръмен, каменист
минах за теб, сестрице... О грей, звездице,
и разпилей тъгата със образа лъчист
на ангелската красота!...

И нека в вечна младост безкрайна сладост
от Слънцето да пием - да я изпием!
Побързай! Аз съм веч готов!

Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице,
че аз съм половина от твоето сърдце,
че мойто име е - Любов!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3

- рубрика Нова естетика

РАНАТА

И ден, и нощ аз търся те суетно,
о мое свидно, миличко сърдце,
и викам, и зова те безответно,
но праздни са трептещите ръце...

Къде летиш, дете незабравимо?
В кой мир блести блажения ти лик?
Или те късат йощ неотразимо
болежки зли, мой мили мъченик?

Не знам, в кои чертози необятни,
в какви лъчи - одежди непонятни -
витае властно чистият ти дух.

Но твоят страшен писък, жертво свята,
и днес с отрова пълни ми душата,
и досега раздира моя слух! ..

"Всемирна летописГ. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3

рубрика Нова естетика

БЪЛГАРИЯ

"При вавилонските реки седнахме иплакахме, кога поменахме Сион"...

Пс. 137

След кървав пир и ликованья шумни,
Българио, аз виждам твоя срам,
и чувам на чадата ти безумни
плача пред поругания ти храм...

Но тоя плач на роби вавилонски
не ще укрие грозния разврат!...
Или ще екнат песните сионски
над съсипните над пламтещи ад -

и ти тогаз, Българио разбита,
ще светнеш пак доволна и честита,
властителка на своите съдби -

или ще гръмне мщение правдиво
и твойте младенци немилостиво
о камък ще удари и разбий!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3

рубрика Нова естетика

България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек некой-си македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно. В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи.

И животът на българския народ треба да се одухотвори... Да екнат песните сионски!...

СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА!

(Поема - Начало от встъплението)

Далеч от родний край, във чуждите страни
Ний всинца бягаме, злочести синове
На наш'та татковина Македонйя!
Тъгите, веселбите, младост, старини
Прекарваме далеч... На наш'те гробове
Сълзи не ще пролей там някоя душа -
Свещенните сълзи на майката ни клета!...
И нивга, може-би, тя в влажната земя
Не ще забие кръст във памет на поета...
Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът,
Че те оставям веч... прости, за сетен път!...
Немога ази в теб, немога да живея.
За твойта участ зла, за твоите страданья,
Във друг злокобен край сълзите си ще лея.
Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья,
А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея
Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?...

Поклон на вас поля, засмени равнини,
Где всичките блага избликват като рой,
Где спорно лей навред раскошната природа
Брилянти и цветя, злато и миризми,
И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода,
Се слива жалний стон на българин отчаян!
Долини сенчести, облени с аромат,
Где любовта цъфти, кат нежното кокиче,
И где чаробний Май разлива благодат
И венци от лъчи, от рози и мечти...
Где младите моми със сърп в ръката тичат,
Червени, кат божур, къмто нивята злачни,
И с звучний си език, кат лястовички мили
С кристални гласовце, песни запяват мрачни...

О, Македонийо, злочест, ти, земен рай,
Плачи, плачи! за тебе никой няма сили
За помощ веч... Дали тъз хубава природа
С насмешка ти дари тез прелести без край?...
А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!...

Битоля, 22 Юлий, 1893 г.

Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с. 33-34

БЛАГОДАРЯ!

"... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..."

Павел

Ти ме погледна пак, Велики Татко,
и чух отново строгия Ти зов,
но Твоето диханье бе тъй сладко
и взорът Ти тъй пълен със любов,

че в трепета на новото страданье
аз само се топих, без да умра,
и в чара на прекрасното създанье
твърдях: благодаря, благодаря!...

Тогаз духът, упит от сласт неземна,
към Тебе радостно се пак възйемна
и живият Ти пламък го огря...

И моето сърдце, в надежда свята,
с възторг, кат птичка, сепната в зората,
запя: благодаря, благодаря!...

27. XI. 1919 г.

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3

- рубрика Нова естетика

АНГЕЛ

Кажи ми ти, изгнаниче от небесата,
какъв ли грях с позор чело ти е покрил,
та тъй си долетял тук долу, на земята?
Кажи, о ангел мил, какво си там сторил?

Виж. душно е, простор тук няма за крилата,
неволи и тъги ни носи всеки ден,
и в болки свиват се на двама ни сърдцата...
Защо ти пожела да се вестиш при мен?

- О братко мой, над мен отдавна не тегней
ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья,
и не за скръб и плач душата ми копней.

Но теб възлюбих аз и жадно прилетях,
да те притисна с жар в лъчистите обятья:
о колко бисери за теб се крият в тях!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3

рубрика Нова естетика

Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване. По тия въпроси може да се препоръча, покрай съч[ине]нията на окултистите-класици (между които, на първо место, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "мелхъ". Мойсей твърди, че ангелите са създадени едновременно с небето, т. е. в първия ден, а Иов (38; 4-7) казва: "Отговори Господ Иову из бурята и рече: ... къде беше ти, когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум? Кой положи мерките й? Кажи, ако знаещ. Или кой тегли равномер по нея? На какво са утвърдени основанията й? Или кой положи крайъгълния й камък, когато звездите на зората пееха наедно и всичките божии синове радостно викаха?"... Тия божии синове са ангелите. Евреите и сега мислят, че Бог създаде архангелите във втория ден на творението. Имената на повечето архангели окончават на ел,което е едно от многото имена божии: Михаел, Рафаел, Габриел и пр. Ангелите, според Диониси Ареопагитски (вж. Деяния Апостолски - 17 : 34), съставляват три иерархии, с по три чинове в всека оттех: I иерархия - Серафими, Херувими и Престоли (тронове); II иерахия - Господства, Сили и Власти и III иерархия -Началства, Архангели и Ангели. Навсякъде в Библията (в Стария и Новия завет) Се говори за разните чинове ангели.Точното им число не е означено в Писанието. Впрочем, броят на ангелите е непонятен за човека. И Исус е казал: "дали мислиш, че не мога сега да се примоля на Отца си и да ми представи повече от дванадесет легиона ангели" (т. е. 72,000)?" (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрите едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10). "Ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него; наглед бе той като бляскавица и облеклото му бяло като cHflr"(lbid. - 28; 3). "И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11). "И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на Бога; и изяден бе от червеи и умре" (Деян. Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица. Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стоеха пред Бога" (Ibid. - 8; 2). - Има разногласие, дали ангелите се въпльтяват в човешки същества, т. е. дали се деградират в по-нисше състояние, или не. "Що е човек, та да го помниш? Или син човешки, та да го посещаваш? А ти си го направил малко по-долен от ангелите..." (Пс. 8; 4-5). Според книгата на Еноха (Битие -6; 2): "тогаз синовете божии, като гледаха дъщерите човешки, че беха красни, взеха си жени от всички, що избраха". Равините превождат: "синовете на божествената раса", т. е. адамитската, а не ангелите. Ние знаем, обаче, че както светиите и великите учители, така и ангелите могат, по волята божия, да се въплътяват на земята, като пратеници за изпълнение на определена мисия... (вж. коментарът към сонета "Пентаграмът"). И, наистина, има много прекрасни ангели (а ангелската красота е непонятна на съвременните хора), въплътени на земята в човешка форма, които, като оцапат красивите си дрешки, трябва отново да ги перат и да се чистят в божествената баня... За ангелските гласове се казва, че най- високото човешко сопрано на земята е най-низкия бас на небето! А за езика на ангелите вж. статия от Емануел Сведенборг в спис. "Всемирна летопис", год. IV, кн. I.

БРАК

Дете, кога цъфна, след люта зима,
на Майката из сочните гърди,
пред твойта красота неизразима
угаснаха последните звезди!

И Слънцето блесна във свойта слава,
възрадвано от твоя чуден лик,
и дар нетлен, с какъвто то дарява,
прати на теб от извора велик...

И, с тоя дар във брачни връзки сляна,
ще засияйш честита и засмена,
по-светла от най-светлите звезди!

Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна,
ти с мен навеки си обединена:
аз - лъч, ти - роза в моите гърди! ..

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3

- рубрика Нова естетика

Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифера, носителятъ на светлината, за когото говори ап. Петър: "светило, което свети в тъмно место, догде се зазори денятъ и зорницата изгрее в сърдцата ваши" (II -1 ; 19) и пр. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята?

СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ

Два свята ден и нощ летят в всемира,
умилно впили поглед, две слънца -
защо ли йощ, летежът им не спира?
Не са ли те две влюбени сърдца?...

Ил чезне в бездната неизследима,
кат тих акорд, вълшебният им блян?
Или за любовта прегради има
в безбрежния небесен океан?...

Ще дойде ден блажен на битието,
кога не ще линее веч сърдцето
в отровата на първата змия,

и в сетна страст пламналата вселена
ще изгори във любовта свещена
на Слънцето и милата Земя! ..

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3

- рубрика Нова естетика

Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление. У Бога всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него. Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята.

НА УЧИТЕЛЯ

Каква наслада сещам, душа велика, чиста,
кога се вслушвам в твоите божествени слова -
кога от теб се лее, с аурата златиста,
поток от светлина!

Как твойта благост чудна сърдцето упоява
във трепети безкрайни! И как бих бил готов
в един миг да прегърна вселената тогава,
препълнен със любов!

И с теб далеч унесен над бездните незнайни,
аз искам да разкрия дълбоките им тайни -
по твоето лице...

Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда?
Ще утоли ли вечно любовната ми жажда
Великото Сърдце?...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.I.1920), с. 2

ЛИЛИЯ

"Разгледайте лилиите как растят...

нито Соломон в всичката си слава

се облече като една от тях..."

Лука, 12;27

О моя лилия, неизразимо мила,
кажи, от де взема прекрасния си лик -
във кой небесен кът ти си се украсила
с таз краска бисерна, със нежния светлик?

Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье,
що ти разливаш в мен в най-сладостни струи,
и с него ме топиш в безспирно обаянье -
във блян за щастие всред мразовити дни?...

Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно,
не те изпрати тук, кат перл от своя рай -
на Гения Му чист творение последно...

Но моето сърдце, изстрадало и бедно,
в теб сродната душа можа веч да узнай:
цял свят от красоти и светлини без край!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с. 3

- рубрика Нова естетика

Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото. Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята.

ПРЕЗ ОГЪНЯ

Как виждам, в пазвата си как стоплих змията,
а тя сърдцето ми изглозга и изпи,
и в ангелския храм кат подслоних душата,
как вдигна се ръка и там, да ме убий,

аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята
как е можал до днес Творецът да търпи?
Как ангелът лъчист в скинията си свята
дръзна убийцата от мен да утаи?...

О Боже мой, излей Ти седемте потири
на своя гняв велик над земните кумири
и разруши ги в прах, безследно разпилей!

Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее
и с пламъка си нов сърдцето да съгрее
на моя чародей, на моя чародей!...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3

рубрика Нова естетика

МЪЧЕНИЦА

Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье,
аз моля те със плач, о прелестна душа,
слезни от кръста веч, и в моите обятья
ела, ела, ела!

Отровата изпи до край, видя и ада -
нек паднат гвоздейте от милите ръце
и нек забие пак сърдцето ти с наслада
до моето сърдце...

И в новия живот крила ти ще разпериш,
безкрайно щастие, блаженство ще намериш,
о ангелска душа!

Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица,
ще засияйш като божествена царица
в света на любовта...

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3

рубрика Нова естетика

ПРОЛЕТ

Предвечният и мощен Извор веч разкрива
с съкровища препълнените си гърди
и в малкия ни свят обилно Той разлива
потоци блясъци и розови венци...

И от чертозите невидими долитат
мелодий чудни от нечуван нивга хор,
упиват ме с неземен чар и пак отлитат
далеч в безкрайния, пленителен простор-

но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи,
това си ти, изтъкана от тях омая,
душа, прозряла през небесните очи!

И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая,
кат блян, долавям те, зова те ежечасно:
о моя жива пролет, колко си прекрасна!

"Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3

- рубрика    Нова естетика

Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмената на духовните енергии, особено когато и природата празднува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия

ГРЕТХЕН

На Е .В.

Из бисерни води изплува в миг сирена
с разпуснати коси и страстно дишащ взор,
и нежно, на брега примамливо опрена,
зовеше, шъпнеше, във таен разговор...

Тозчас косите й засъскаха кат змии
и пламнаха със жар два въглена-очи,
за буйни сладости в несбъднати оргии
тело си алабастр отчаяно сгърчи...

Коварна Гретхен, скрий отровното си жило:
душата нивга то не би ми доближило,
кога ме ти лъстиш с лукавите уста...

Но теб, ехидна зла, стократната награда
ще ти въздам, щом кат с целувката на ада
предателски дръзна да оскверниш Христа...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3

- рубрика Нова естетика

Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа.

ПИЯВИЦАТА

"... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... "

Пс. 37;21.

Аз бях във пусто, чисто място, дето
се къпех само в слънчеви лъчи,
и в нега сладка плувах из Небето,
без облак нявга да ме помрачи.

Но нечестивият и там се мерна,
за да разкрие прелести безкрай,
да пие кръв, пиявицата черна,
и царствата си да ми обещай...

Напи се жадно тя с кръвта ми чиста,
без да смути душата ми лъчиста,
и падна в преизподнята - в калта...

Тогаз духът, по-лек и от зората,
хвърлил окови, с радост непозната
към светлите чертози отлетя...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3

- рубрика Нова естетика

ПРИ НЕГО

Изминах път дълъг при Теб, Елохим,
и пак се завърнах във моя дом малък.
Къде бях, какво преживях - като дим
се скри пред дъха Ти животът ми жалък...

Но днес пак се нося на Твоите крила
и пия потира на вечната младост:
о пролет, зари и цветя, би ль могла
душата да плува безкрай в вашта сладост?...

Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли
за щастье, за радост - живот без неволи -
далеч в некой кът, непонятен и нов...

Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си
завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си:
"виж, няма любов като Мойта любов!...

24. XII. 1920 г.

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35

- рубрика Нова естетика

COR CORDIUM

Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска,
кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска
- и там крадци ограбиха, с нечистите ръце,
най-блескавите бисери на моето сърдце...

Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици,
де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници
- и там, и там посегнаха кощунствени ръце
и грабнаха брилянтите на моето сърдце...

Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава,
що грее, свети и гори, и камък разтопява
- ехидните безмилостно изгаря, умъртвява...

Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице?
Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце
нетленните съкровища на моето сърдце?...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35

• рубрика Нова естетика

ВЪЗХОД

На ранина се спрях предтвойта малка стая,
в зори, пред залеза на бледната луна,
но с колко нега и божествена омая
бе ти обляна там, и с колко светлина!

Душа, измъчена във непосилна битва,
ти цяла грееше в лъчите на Христа
и лейше кат поток, в горещата молитва,
сълзи на жребия - данта на горестта...

Но аз съм пак със теб, готов за нова служба:
да нося своя кръст в ненарушима дружба
по всички стръмнини на общия ни път!

Стани, о ангел свят, отново тържествувай,
към светли бъднини стреми се и бленувай:
Христос бе сявга в мен - аз победих врагът!

27. XII. 1920 г.

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35

рубрика Нова естетика

ВЕРИГИТЕ

"И наговориха се да го уловят с измама"...

Матея, 26; 4

Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен
и чист от извора на Твоите лъчи,
че ме избра служител Твой, честит, доволен,
с дара, със който Ти ме щедро отличи...

Но тук намерих сонм окаляни предтечи,
на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи
и чух закани зли, за смърт витийски речи,
и светнаха със мъст препълнени очи...

Плениха ме врази,вързаха, оковаха
и викнаха: "влачи веригите, влачи,
за волност и живот, за щастье не плачи!"...

И на Голгота с мен докат се озоваха,
все този глас зловещ дочувах да звучи:
"душа-титан, влачи веригите, влачи!"...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35

рубрика Нова естетика

ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ

"И Дух Божи се носеше върху водата"...

Битие -1:2

Диханйе страшно се понесе над водите
и в стон повдигна на вселената гърдите
и в бездните й в миг отвея земния прашец.
- Това бе Той, Всесилният, Великият Отец!

И се разтвориха вратите на зората
и светна в тях залутаният, земният прашец...
- Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец!
И чух: "Давиде, проречи на тия твари -

часа на Мойта мъст отново ще удари
и зей пред тях геенната на кървавия ад!...
Кажи им и запей на арфа златострунна

за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна,
- запей за ново слънце и за новия Ми град!..."

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135

- рубрика Нова естетика

Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - вж. Откров. на св. Иван. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове.

ПЛАЧ

Кат младенец заплаках аз, и плача още;
от плач клепачите ми са отекли веч,
но изворат от сълзи блика дни и нощи,
а Майка ми не иде - много е далеч...

Изгрей ли слънце радостно отвъд гората
или залязва с пламъци в чаровен здрач -
все лея сълзи горестни във самотата,
но никой, никой не разбира моя плач.

Ще капят сълзи, бисерни като росата
и жежки като капки кръв от рана зла,
но воплите ми все ще стигнат небесата!

И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя,
ще ме смири до млечна гръд и на крилата
ще ме издигне - в висини, зари, цветя!...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136

- рубрика Нова естетика

Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта,може да плаче за другите и за своята земна участ. Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два пъти: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разуме мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35). Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана. А душата се облекчава след силен плач. В знаменитата поема "Плач Иеремиев" са изразени великите вопли на душата. "Очите ми повенаха от сълзи, окото ми капе и не престава, защото няма отрада, догде се Господ наведе и погледне от небето". - "Защото Господ не отхвърля в век, но ако и да оскърби, то пак и ще помилва, според множеството на милостта си". - "Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем, обнови дните ни като изпърво" (Плач Иеремиев - 23 и 5). Някои казват: "има девет категории сълзи, защото има девет вида страдания - скърби в сърдцето - от които то се облива с кръв. Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на ка[рма]ата... А общечовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!...

СИНИТЕ ОЧИ

Напраздно взирах се, с душа изнемощяла,
в прекрасните очи:
в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла -
последните лъчи...

Но в час вълшебен пак душата ми, обляна
със жизнени струи,
заплува, в сладък блян за щастие, в океана
на сините очи...

Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива
и че, след огъня, разпятйето открива
върховни красоти...

През тях, през тях и днес душата ми премина
и сви венец от крин - в небесната градина
на сините очи...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136

- рубрика Нова естетика

Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвет. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота...

ПЧЕЛА

Ти вече разцъфтя, мой мил цветец,
и слънцето облива със целувки златни
мораво-нежния трептещ венец -
но що копнееш ощ в мечтите благодатни?...

И твоят аромат като балсам
се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно,
и пълни тайника на моя храм -
но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?...

Трепни, цветец, с възторг и възсияй:
при теб ще долети от чуден край
пчела, невиждана, нечута на земята!

Като невеста, ти, в одеждата си свята,
разкрий прегръдки ней, във изблик тих,
и слей се - с твоя млад, велик жених!...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136

- рубрика Нова естетика

В ЦАРСТВОТО

"Да идат в Галилея, и там ще ме видят"...

Матея-28:10

В Ерусалим, Самария и Галилея
откърмих и погребах свойте младини,
но, призори, аз пак се върнах да живея
там, де угаснаха най-светлите ми дни...

И пак видях, кат морен юноша, и нея
на кладенеца в всичката й буйна сласт,
но я отминах и възлязох в Галилея,
за да дочакам там последния си час...

И щом стъпих в онез, прекрасните, предели,
напуснал мрачния затвор Ерусалим,
не жалех туй, очите ми що са видели

в Самария - света на бурните вълнения,
а нея призовах в отвъдните селенйя -
- във Царството на Любовта да отлетим!...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136

- рубрика Нова естетика

РАЗПЛАТА

О стига, престани, пантеро разярена,
сърдце ми да гризеш със зверските зъби:
не виждаш ли, че то, всред болката свещена,
презира твоя бяс, кат тръпне и скърби?

Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна,
кои в душата ми дълбоко ти заби:
не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна,
в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби?

Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата,
от химни ангелски ще гръмнат небесата
и всички светила във хор ще заблестят!

Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен
ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен -
в сиянието на божествения свят!...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136

рубрика Нова естетика

ПИЛИГРИМ*

От бездната на светлините се родих - от Теб, от
Твоето сърдце,
и дълго скитах сам и спирах се по бреговете,
изпълващ много живи храмове по световете -

далеч от Твоето лице...
Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи
невръстно си дете,
кат слънцето кога наднича откъм върховете

и топли крехкото кокиче между снеговете -
докат укрепне, порасте...
В дворците светих, идоли руших, глава поставих

на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих
нечист нито един вертеп!...
От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце,
от Теб,

Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те,
живея в Теб,
затуй и любя - като Теб! ..

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200

рубрика Нова естетика

Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх. Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired."

НА ПЛАНИНАТА

Вървеше той със свойте все нагоре - към върха,
като видение във светло-розово сиянйе,
и в вие надоблачна се спря, жив образ на Духа,
унесен в миг в вълните на възторжено мълчание...

И произнесе свойта тайна реч на планината
с дълбоко внятни говор на простора в утрен час,
със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас,
отронени из белите зари на синевата.

"Блажени сте, блажени сте, деца на светлината,
кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път,
за чист нектар от вечния потир на младостта!

Души, растете в благодат безмерна, в нега свята,
и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт,
летете с мене все нагоре, там - към Любовта!...

4. III. 1922 г.

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200

рубрика Нова естетика

ШЕСТВИЕ

Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината
едно след друго в строен ред и в мир дълбок,
туй е, в потайна доба, шествие възбог
душите са поели висината...

На ранина, през здрача спящ на синината,
та се сподирили една пламтяща свещ
и порят разредилия се мрак зловещ -
душите веч възкачват стръмнината...

В безброй премеждия, тегла - житейски гнет,
прелитат те от върх на върх, от свят на свят,
възлезли горе веч - на планината...

И там, обливани с лъчите на зората,
те стигат своя блян - вековния завет
душите сляха се с Виделината...

25. V. 1922 г.

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200

рубрика Нова естетика

КРИН

Кат крин благоухай е той между тревите,
разтворил чашката на светлия ефир -
бял призрак, въплътил трептежа на зарите,
съзвучйе живо на незнаен някой мир...

И чух от него там, под утринна позлата,
тих говор, кат акорд достигнал отдалеч,
слова таинствени към братята - цветята,
дълбоко вслушани във тая свята реч...

"Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите,
със тяхния балсам изпълвайте гърдите
и наситете се от Неговия плод...

Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите,
и плувайте безспир в нектара на мечтите:
любов, любов безкрай е пълният живот!..."

14. VII. 1922 г, Шумнатица

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200

рубрика Нова естетика

Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там...

СРЕЩА

Отидох сам, но между боровете долетяха
рой прелестни другари в белоснежни облекла
и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха
със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта...

И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила,
очакваща, трептяща в розови вълни пред нас,
зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила
от волност и любов преди дванайсетия час...

Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован,
склони глава натегнала в вериги непонятни
и клетва горестна раздра простора необятни...

Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран,
спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни
и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!...

21. VII. 1922 г. Царска Бистрица

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201

- рубрика Нова естетика

ПРИ ОЛТАРЯ

Възлязох там, кога се тайна двер отваря -
преди зори - и бдях във ням, свещен възторг,
как легион жреци изпълваше олтаря
на необятния, омайния чертог.

И посред тайнството на светлините живи,
всред лъх благоухан и песни и свирни,
в пламтещия потир с ливантните преливи
излях и чашката със моите сълзи...

Ще минат векове над тез места пустинни
и сенки ще мълвят за горести старинни
на скитница-душа във утринния здрач...

Но щом едемски хор запее с дивна мощ
в олтаря химна на витлеемската нощ,
ще стихне,може-би, и моят горък плач...

12. VII. 1922 Връх Мусала

Забележка: Мус-аллах = Божи връх

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239

рубрика Нова естетика

При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци...

ПРИСЪДАТА

"Само Ти ме познаваш"

Осъдиха душата ми вразите
и готвят й окови и затвор -
затуй ли че, във дружба със звездите
копнее тя за волност и простор?...

Посягат на душата ми вразите
и примки й тъкат за мрачен плен -
затуй ли че с светлика на звездите
изпълва тя най-чистия си блен?...

Но Ти, Единият, Ти ме познаваш,
кога даря това, що Ти ми даваш:
лъчи, сърдечни трепети, нектар...

И твоята присъда над вразите
ще въздаде на жалки паразити,
кога кощунствуват със моя дар!...

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239

рубрика Нова естетика

ОРЕЛ

"На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"...

Псалом 91:2[1]

Застрелян, окървавен, той лети
над зиналата бездна с болка свята,
от воплите му цели шир ехти
и писъци раздират небесата!...

И с сетен, огнен поглед устремен
във чашата горчива на съдбата,
той с ужас изпищя: несбъднат блен,
кат остър меч, прониза му душата!...

И полетя към бездната стремглаво,
изгубил всяка мощ и земна слава
и - перлите на своето сърдце!...

Но не загина жителят небесен:
към висини надзвездни, в миг потресен,
поеха го невидими ръце...

10. X. 1922 г.

"Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239

- рубрика Нова естетика

Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV.

За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго".

Индивидуалният дух говори:

Който знае и прилага законите на Бога, т. е. законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е. отразява Бога в себе си и всичко е възможно за него. Първият и основен закон на живота е законът за Божията Любов, от която произтичат Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто, т. е. петте лъчи на Витлеемската звезда или на Христа, които са петте животворни течения в природата, петте основни сили и добродетели...

"Ще казвам за Господа:

Той е прибежище мое и крепост моя,

Бог мой, на него ще се надея".

Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете. Те са Белите Братя или Светлите Духове, проводници на Божия Промисъл в проявения живот на всички вселени (видими и невидими). Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог,т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение...

"Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор".

Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда.

"С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище".

Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса.

"Неговата Истина е щит и всеоръжие".

Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома:

"Няма да се боиш от нощен страх,

от стрелата, която лети дене,

от мор, който ходи в тъмнина,

и от погибел, която запустява всред пладнина.

Хиляди ще падат от страната ти

и десет хиляди от дясното ти,

но при тебе няма да се приближи,

само с очите си ще гледаш

и ще видиш въздаянието на нечестивите".

Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога:

"Понеже ти си направил Господа свое упование,

Вишняго свое прибежище,

нема да ти се случи никакво зло

и язва нема да се приближи при жилището ти,

защото ще заповеда на ангелите си за тебе

да те пазят в вейте ти пътища,

на ръце ще те повдигат,

да не би да препънеш о камък ногата си".

Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия".

"Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ").

На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя".

Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следов., чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб,

За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове.

След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди легане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите:

"В името на Божията Любов, в която нема никаква измена".

Движението на ръцете става обратно и протегането им напред,- допрени, с думите:

"С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите:

"И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите:

"Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите:

"Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите:

"Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите:

Аумен, аумен, аумен.

(Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде).

Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество...

ТРИУМФ

Пробуден в блясъка на свят неуловим,
духът ми днес трепти от свръхнебесна радост -
духът ми днес пои се в свръхедемска сладост
от пълните гърди на щедри Елохим!

Лети, о дух крилат, в простори недогледни,
хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни,
и от Великото Сърдце ти донеси
сапфири, бисери, рубини и - венци!

И украси със тях и увенчай душата,
коя унива в скръб, под гнета на теглата,
-душата, срещната в небесни синини!

И в сйяния триумф на тайната сърдечна,
о мощен дух, вкуси хармонията вечна -
живей в любовен химн блажените си дни!...

28. V. 1923 г.

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5

Триумф - Велика, неописуема е радостта на тържествуващата любов. Душата и духът, обединени под трицветен венец, трептят в лъчезарно сияние, преживявайки божествения живот. Елохимите - светлите духове на Любовта - носят в тоя момент човешките същества в упоителните вълни на небесното веселие и блаженство... Те са силите, които установяват и поддържат всемирното равновесие. Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената. В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184).

НЕЗАБРАВКА

"Бог е ревнив..."

Защо се появи на пътя ми, пред мен,
о жив и цъфнал блен? -
Не си ли синйото око на майски ден? ..
Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен,

не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен,
че може твоят чар да спре в последен зов
под огнения дъх на моята любов...
Виж как трепти в зари и ревността на Бога -

не би ли той, с гнев и гръм, те поразил?
О блен, ако не бих те любил толкоз много;
за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил!

Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден,
и твоят прах безцен
ще тлее в някой кът душевен, съкровен...

6. V. 1923 г.

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5

ОТКРИЙ СЕ!.

"Вселената със тебе се гордей..."

Петрарка

Години, векове те търся в глъбините
и връщам се с товар корали и звезди,
но ти? - ти криеш се, по-светла от лъчите,
и аз се връщам сам, без пламъка в гърди...

Днес пак политам в луд стремеж към светлините
и диря те безспир във всяка красота,
но ти и там не си, и - леят се сълзите,
и горко рони се мечта подир мечта...

Открий си булото, о родствена душа,
за да те видят тук, на страдната земя,
и се възрадват в теб най-красните създанйя!

Тогаз вселената от твоето сиянйе,
като жених честит, с възторг ще заблести
и моят пламък пак завчас ще затрепти!...

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5

Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!...

ЗАВЕЩАНИЕ

Дете, кога отплувам за далечен бряг,
не трупай ти сълзите си на мойта лодка:
тя с тях ще ми тегней през моята разходка
и, може-би, при теб не ще се върна пак...

Сърдце, кога замина за вълшебен край,
не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми:
дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми
и нашата раздяла дълго ще да трай...

но ти ме изпрати със песни, с детски смях,
тъй както в кобен час за пръв път те видях, -
в сиянйе от лъчи и в розова омая...

И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая:
една, докрай изстрадала за теб, душа -
последнята, пролеяна от мен, сълза!...

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5

Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват техната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват. Понеже смъртта на физическото тяло е само една фаза на живота, задържането на душата с тъжните мисли, чувства и действия на живите е болезнено и опасно състояние за нея. Естественият процес требва да следва без ничия намеса. Свързаните души, обаче, не се разделят нито в тоя, нито в другия свят...

СЪН В ЛЕТНА НОЩ

"Сине мой, дай ми сърдцето си"...

Притчи - 23 : 26

Извадих го от скришното на моя храм -
сърдцето, пълно с животворна влага,
и щедро ти наливах в шъпатати там,
при здравеца, посред ухание благо...

И, под окото бдеще на Властител свят,
изтръпваше сърдцето в сладка мъка...
"Отдай ти, каза Той, от мойта благодат,
изпитай в миг бленувана разлъка..."

Но ти изле през шъпата си мила
и влагата, и перлите, и моя плам -
и отлете мечтата бързокрила...

Извадих го от скришното на моя храм -
сърдцето, пълно с чудотворна сила,
но пак го дадох Нему, пак го върнах там...

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (Х.1923), с. 33

КЪДЕ Е ТОЙ?

Търсих Го горе, след като пребродих сам
из мрак и съсипни, дори и дето свети -
преминах бездните и стигнах върховете,
но най-желания - не Го намерих там!

Изпих и чашата, и сладкия балсам -
от жлъч и от нектар ни капка не остана -
всред незабравките опитах жадно бляна,
но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там!"

А тук поне копней ли някой за Любов?
Трепти ли некоя душа в сърдечен зов -
една душа от жар, от перли и лъчи?

Или пустиня е пред моите очи,
В която скитам сам, без радост и покой?
Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?...

Аспекти (трилогия) - I

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177

КЪДЕ Е ТЯ?

"Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61.

Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка,
на ранина, кога изтлява сетен плам,
и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка,
но въжделената - не я намерих там!...

Повея пролетта, и пак из пазва златна
се сипят искрици и блянове-цветя,
но, катзефирен лъх, най-нежна, ароматна,
ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя?

Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен,
дъхът на Любовта отлита в свят далечен -
да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!...

Търсих душата-блян, блестящата денница,
и питах дружките: избраната девица
видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?...

Аспекти (трилогия) - II

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177

МАЙЯ

И тук и там са те, безлъчно, Той и тя!
о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени:
челата им красят възсинички цветя,
в телата им - зари и трепети разлени...

Възлиза Той че"стит, кат царствен младенец,
пред светлия Му ход прегради мрачни падат,
но тя е с Него пак: те са един венец,
предвечно свит, кога не знаеха да страдат...

Елате, вижте ги, как Бог ги съчета,
кога най-чистите есенции събра
и с тях лицата им, кат своето, извая!

И потопете се в вълните им целебни
от сили и живот - от прелести вълшебни
на Вечната Любов - в това море на Майя!...

Аспекти (трилогия) - III

"Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V. 1924), с. 177

Аспекти. (Трилогия) - Песни на въжделение. Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Пс. 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царьт твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им. - Тая трилогия е и картинна представа на космичното сливане на сродните души. - Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?...

[1]Цитата се публикува по отпечатания в списанието.