24. МАТЕРИАЛИЗИРАНА МИСЪЛ

Познавам концентрирана мисъл, активната, съсредоточената и силната мисъл. Изпитвала съм магическата сила на мисълта, възприемала съм мисли през пространството, узнавала съм мисли на събеседника си - движила съм се заедно с неговата мисъл, но това, което тук ще опиша, се отнася до друга мисъл, която със сигурност наричам материализирана.

Беше 1923 година, през един топъл летен ден. Отивам на ул. „Опълченска" в дома на Учителя с желание да умия прозорците на неговата приемна стая. Напълних легена с чиста, хладка вода и се отправих към стаята. Влязох без да чукам, сигурна бях, че Учителят не е там, защото нямаше гости. Часът беше около 11 преди обяд. Влизам направо, свободно, но се изненадах. На стола седеше Учителят, силно замислен. Изненадата се състоеше в това, че Учителят беше замислен. Колко много хора мислят дълбоко? Изненадата беше такава, че едва не изпуснах легена и беше причинена, смело мога да кажа, от неговата материализирана мисъл. Така нарекох тази мисъл, защото друга дума не мога да намеря по-подходяща. Почувствувах мисълта му като нещо, което мога да възприема по форма, по вещество, по субстанция, но недостъпно за мене като човек от триизмерния свят. Останах доста време права, с леген в ръка и без да се мръдна от мястото си, като човек, който не знае какво да прави. Да напусна стаята още не мога, да започна да мия прозорците, не смея; не се решавам да наруша едно такова възвишено състояние. Но и Учителят като че ли не ме виждаше. Така дълбоко той беше зает с мисълта си. След известно време придобих самообладание и пристъпих крачка назад все с легена в ръка и гърбом излязох от стаята. Затворих леко вратата и останах известно време в антрето. Не бях изплашена, а изпълнена с голяма благодарност, че ми се отдаде възможност да видя силата на една материализирана мисъл.