[ПЪРВИ МЕСЕЦ]

Трето петомесечие[1]

III група

Марийка Петкова -18 г., чиновничка Невенка Петкова 19 г., чиновничка

Сийка Динова 1 [___ ]г., чиновничка

Пенка Михайлова 1 [...] г., студентка по философия VII семестър

Цветка Щилянова 1903г., свободна

III група

[Всички разработки са преписани с почерка на Савка.]

I1 Добродетел

През този месец аз имах да работя върху Добродетелта и Благоразумието. Преди всичко що разбирам под Добродетел: Да направиш някому добро, това не е достатъчно да се нарече Добродетел. Трябва да се види какви чувства са под­тикнали човека да го извърши. Често пъти някои хора правят добро, за да се прославят и да изпъкнат пред другите, а не от доброто желание да помогнат.

Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задо­воли морално и самия човек.

Тук е необходимо вече Благоразумието. То винаги ще контролира всички дела и постъпки на човека.

Добродетелта е искрена, чиста, непринудена и не търси отплата.

И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, тряб­ваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало. Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен.

Марийка

22. VII.1923 г.

София

I 2 Правда

Никога не съм чувствала такава пустота и такава празнота в душата си, както в онзи момент, в който започнах да работя върху Добродетелите. Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел. Нямаше на какво да се спра, освен фалш в мене и около мене, аз нищо друго не виждах. А това ми причиняваше страшна мъка. Разочарованието беше голямо.

Правда като чели никъде не виждах, далечна и странна ми се виждаше тя. За Правда може да се говори само там, където има дълбоко съзнание. Правда може да съществува само при едно хармонично развитие на всички Добродете­ли.

Пенка 22. VII. 1923 г.

Русе

I 3 Истината

Да казвам Истината у мен обикновено не идва от само себе си, винаги ми минаваше през ума и лъжата, която би могла да я замести и трябваше със съзна­телно усилие на волята да заставям себе си да кажа самата истина. Но не винаги моето съзнание е бдяло - често лъжех.

Освен това, след дълго наблюдаване себе си и другите, виждам, че лъжата се вмъква във всичко, не само в думите на човека, но дори във всяко негово движение. (Във всичко, което е неестествено) и в края заключих, че всяка из­лишна дума, всяко излишно действие, всеки ненужен жест са лъжливи.

Ако човек би изхвърлил всичко излишно от себе си в своя живот - то би изхвърлил и лъжата.

Цветка 22. VII. 1923 г.

Русе

I 4 Мъдростта

Този месец работих върху основната си Добродетел - Мъдростта и върху Благоразумието. От това, че Мъдростта ми се падна като основна Добродетел, разбрах, че именно в тази област ми липсва нещичко, което трябва да развия чрез четене, слушане, по-малко приказки, а повече вслушване в гласа на Бога, който говори от вътре на душата, като я озарява с Божествена Светлина и Мъд­рост и я направлява в мисли желания и действия мъдри.

Мъдрост и Благоразумие вървят заедно. Тръгнахме си от Учителя (6. VII. петък) и тази мисъл ме поглъща изцяло: Как да бъда мъдра и благоразумна. Мис­ля, ако чета много книги, дали тия книги ще ми дадат нужната Мъдрост или пове­че трябва да се вслушам в гласа на Божествената Мъдрост отвътре и проявен[а] отвън чрез Учителя. Всички сестри, които вървяхме заедно, си говорехме така върху Добродетелите и изведнаж тъй или иначе всички ме оставиха и аз продъл­жих сама пътя си. На следния ден узнах, че те без да се обадят някому заминали за Русе и там ще правят комуна. У мен се яви силно негодувание: Защо скриха моите сестри това от мене, до последен час бяхме заедно. А още по-мъчно ми стана, че една моя най-близка сестра (Пенка) не ми се обади. Повиках Мъдрост­та на помощ, тя ме утеши. Но все пак аз бях още смутена, докато в неделя в беседата от Учителя аз съзрях отговор на моя смутен ум: „В Любовта ограниче­ние няма. Тя дава пълна свобода на любимото същество." Разбрах, че аз не бива да ограничавам с моята любов моите сестри, при това аз не знаех кои са причи­ните на тяхното потайно заминаване. Пожелах в душата си: „Лека им работа" и се успокоих.

Сийка 22. VII. 1923 г.

София

I 5 Любовта

Любов, това е идеала, към който се стреми всяка душа. Мисля за Любов­та, но що е тя, как и кога се проявява? Пълен отговор намирам в 13 глава от Коринтяном.

„...Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а Любов нямам, нищо не съм; и ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите и ако предам тялото си на изгоряване, а Любов нямам, нищо не се ползувам; Любовта дълготьрпи, благос­клонна е, на всичко се надее, всичко търпи..."

Търся проява на тази велика, безгранична Любов у себе си, но не нами­рам. Любовта е жертва, жертвата е проява на Любовта. Не съм се жертвала аз, жертвата е чужда за мен. От жертвата започват страданията - израз на велика­та Любов.

А само чрез Благоразумието можем да преодолеем страданията.

Любовта е факел, който осветлява пътя ни, по който вървим.

Невенка 22. VII. 1923 г.

София

II ГРУПА

VI1 Жертвата

Жертва, подразбирам пълно себеотричане от всяка собственост. Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание. Мисля това ще постигна само с Божествената Любов.

Василка 22. VII. 1923 г. София

VI 2 Равновесие

[Темата не е вписана.]

VI 3 Свобода и простор

Свободата е естественото и хармонично състояние на Духа. Свободен тряб­ва да бъде Духът и никое външно или вътрешно влияние не трябва да ограничава неговото движение. Той трябва широко да разпери крилете на своя полет - из­пълнител на Божията воля.

Свобода подразбира умствена, сърдечна и волева. Първо, умът трябва да бъде свободен от отрицателни мисли, сърцето - от отрицателни чувства и волята- от отрицателни действия. Духът не трябва да приема върху си ничие ограниче­ние, освен, ако е сам да се ограничи с помощта на Белите Братя, за да претърпи изпитание или да изпълни някоя трудна задача, но Той, свързан с Бога, е пак свободен.

Духът може да го угнетяваме ежеминутно. Всички противобожествени пос­тъпки, го правят да страда и да бави своето широко проявление.

Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област. Той е работникът на цялата нива в човешкото естество. Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изгова­ря благите думи на утешение или насърдчение. Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние. Той е пазителя и Учителя на нашия ум, сърце и воля.

Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си. В свободата на Духа има пълна хармония, както за личността, негова поданица, така и за среда­та, в която се движим.

„Намерете Истината, казва Христос и тя ще ви направи свободни." Следо­вателно, за да бъдем свободни, трябва да се научим що е Истина, а Истината, казва Учителят е Проявената Любов.

Олга Славчева

22. VII. 1923 г.

Н. Загора

VI 4 Светлина и знание

Да имаш Светлина, то значи да виждаш своя път, т.е. да не се спъваш от нищо. Да знаеш, ще рече да можеш да се справяш и да разбираш противоречи­ята, с които се сблъскваш в своя път.

Виктория 22. VII. 1923 г.

Русе

VI 5 Чистотата

Ето до какви мисли дойдох като размишлявах и работех върху чистотата. Във всичко туй, което ние наричаме чисто и нечисто, има голямо разнообразие. За едни едно е чисто, за други съвсем друго. Всички имат стремеж към чистота­та, но съдържанието, което се влага е различно. Зависи от развитието на чове­ка.

Дойдох до следната мисъл. Нечисто е онова, което човек е извършил или в което ако живее, още ще бъде спънка за неговия растеж. А чисто е онова, до което човек още не е достигнал, до което още не се е домогнал. И всякога така ще бъде докато има развитие. Чист човек е онзи, който се стреми да вживее своя идеал - туй, към което се стреми. Аз не говоря за абсолютна чистота, тя е цел. Чисто е това, което е пред нас, към което се стремим - идеалът. А онова, което сме надживели е нечисто. Ако искаме да имаме чист живот, трябва да вживеем своя идеал.

Учителят ни каза: „Вложи чистотата в сърцето си, и Любовта ще дойде." Разбирам: Вложи своя идеал в сърцето си, заживей с него, така ще създадеш условие да дойде Любовта. Само така ще може тя да се прояви.

Еленка 22. VII. 1923 г.

София

I ГРУПА

XI 1 Щедрост

Върху тази добродетел имаше да работи Сотирка, тя е във Варна и няма известие от нея. Когато получа работата й, допълнително ще я впиша в тетрадка­та.

[Бележката е от Савка] 9. XI.

XI2 Великодушие

През този месец душата ми бе повече в тиха почивка, във вътрешна, скри­та работа. Живях повечко в мир, затова изпитвах едно по-голямо разширение и можах да дам и за другите около мен. Проявих по-голямо от обикновеному вели­кодушие. Старах се да видя Великодушието. То е грамадно, но аз зърнах само крайчеца на малкия му пръст. При всяка нанесена ми обида поглеждах този ма­лък пръст и лесно прощавах.

Паша

22.VII. 1923 г.

Русе

XI Искреност и Чистосърдечие

През този месец работех върху тези добродетели във връзка с Истината, Свобода - простор и Благоразумието. „Ученикът не може да лъже", казва Учите­лят. През този месец понякога се явяваше у мен желанието да излъжа, но на момента се сещах и веднага или казвах истината или замълчавах, ако не можех да я кажа. Благоразумието, взима голямо участие в добродетелта Истина. То казва кога известна истина трябва да се каже, как трябва да се каже и кога не трябва да се каже. Защото, че зная истината, това не значи, че трябва да я кажа. Когато обикнах Истината, аз пожелах да работя за нея.

Свобода: В тази работа аз научих още една дума, която до тогава беше празна за мен. Сега разбрах, че и Свободата е добродетел, понеже тя иде от Истината. Човекът на Истината е човек на свободата. Този месец, навсякъде където можах, от сърце прилагах свободата, защото самата аз намирам нещо много велико в това да бъде човек свободен, морално свободен. Ние не бива да се ограничаваме, защото всяко ограничение вреди на искренността. Благоразу­мието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещенно, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение.

Чистосърдечие: Чисторъдечието го разбирам като искреност, спрямо се­бе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща. Винаги показвах нещата пред себе си по-меки и по-добри отколкото са те. Но след големи борби в себе си, аз правех изповед пред душата си. Когато забелязвах някое особено състояние на скърб у себе си, аз си казвах, че не зная коя е причината или я търсех от вънка, но не и вътре от страх да не се провиня в нещо. Борех се и накрай намирах погрешката отвътре и смело я изнасях пред себе си. Тогава бях доволна. Искренността прилагах повечето по отношение на околните. Но трябва да призная, че тази искренност не беше естествена на ме­не. Само искренният човек може да притежава Истината. Тук Благооразумието беше самата Истина. Тя ме подтикваше към чистосърдечие и искренност.

Савка 22. VII. 1923 г.

София

XI 4 Благоразумие

Мъдрост: Мъдростта е велик Божествен извор, от който непрекъснато блика Светлина, Знание и Благоразумие. Тя осветлява и посочва пътя, който води към Истината. Пътят за усвояване на Божествената Мъдрост е страданието.

Светлина: Светлината това е онзи велик, размен, Божествен свят. Светли­ната носи живот в себе си. Дето има Любов - има светлина. Светлината прави човека свободен. А под думата свобода се разбира пълна Божествена хармония в мисли и желания. Човек, който живее в светлината е като плодно дърво, което расте на добра почва, при бистро поточе - в него всички плодове узряват. У такъв човек всякога има знание, благоразумие в мисли и действия, той е мек, отстъпчив и всякога прощава.

Знание: Истинското знание е да познаем Господа. Той е най-великата нау­ка в света. Божественото знание се добива само чрез закона на Любовта, на която обект е Истината. Така добитото знание остава като скъпоценен камък, който никога и от нищо не се разваля. Човек, у когото е проникнало Божествено­то знание е добър, интилигентен, благоразумен, смирен.

Благоразумието е едно от най-отличителните качества, което дава израз на всяка добродетел. Каквото и да предприеме човек да направи и в каквото и да се прояви, трябва да бъде благоразумен. Благоразумният човек мълчи, вни­мава, в постъпките си и има знание. Той винаги предвижда злото и взима мерки. Необходимо е за нас като ученици, за да живеем един добър живот, да имаме Благоразумие в мисли, в желания и в дела.

Елена Х.Григорова

22. VII. 1923 г.

София

XI 5 Милосердието

Милосерден може да бъде само безкористният човек. А безкористен е този, който е влезъл в закона на Божествената Любов.

Марика

22. VII. 1923 г.

Русе

[1] списък на листче, приложено към този месец