17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Георги Радев Дюлгеров

В един студен зимен ден на декември 1944 година нашият велик Миров Учител премина във вечността. Вестта за това се разнесе мълниеносно из цялата страна. Тя потопи в дълбока скръб неговите последователи, но за малко, защото в неговото Учение се казва, че човек не е само тялото. Човекът е дух, душа, ум и сърце. Те са истинският, безсмъртният човек.

Тялото е един инструмент на душата, посредством която се събират знания и опитности, които се синтезират и превръщат в сили и способности, които изграждат и организират душата.

Духът изгражда тялото в продължение на милиарди години, потопявайки го във физическия свят. Този обективен физически свят е изграден от мъдрост и любов, които са израз на Божествената воля - кристализираната Божествена мисъл. Следователно Мъдростта създава, моделира формите на физическия свят. Любовта съзидава и е израз на силите в него, а истината е субстанцията, движението, целенасочеността и вътрешното трансформиране физическите енергии в нови форми. Те дават образа, съдържанието и смисълът на този видим свят, в който сме потопени.

Физическото тяло, което се изгражда от духа, постоянно се преустройва, като се събуждат в него все повече и повече възприятия от обективния свят. Следствие на това се усилват /усъвършенстват/ органите от създадените вече възприятия и се пробуждат потенциалните, непроявени възможности на човека.

През своя жизнен път тялото на човек се износва, защото проникват в него чужди, неорганизирани вещества, които образуват утайки. Те подпушват каналите, по които протичат жизнените сили на душата. От това тялото става тежко, инертно, неспособно за творческа работа и не може повече да служи на душата. Затова тя го напуска, като изтегля всичките жизнени сили от него.

Ето защо тялото остава неподвижно и като купчина разнородни елементи, събрани някога по волята на Духа да му служат, сега остават свободни, отблъсквайки се взаимно. Газообразните излитат, втечнените изтичат, а твърдите стават на прах. Тялото се разлага и изчезва, а човешкото Аз, душата и духът отиват да си построят по законите на Кармата друго тяло - по-красиво, по-способно, с по- големи възможности, за да може да се приспособи към новите условия, към по- сложния бит на новото време.

Животът е всемирно явление и изпълва всичко.

Живот има в минералите, функционира в кристалите, като съгражда тяхните форми. Оттам животът преминава в по-високите форми - растителна, животинска и най-висшата - човекът. Човекът е венецът на творението, най-организираното същество.

Минералното царство е несъзнателно, животът тук слабо се забелязва. Движението, устройството на молекулите, които формират структурата на минерала е предизвикано от съзнание, което е далеч, формирането се извършва от сили по начин, както магнитното желязо привлича железните стърготини.

Втората фаза е растителната - растителното царство. Тази фаза е подсъзнателна. Тя е като човек, който диша, кръвообращението работи, обмяната на веществата става правилно. Процесът е подсъзнателен, съзнанието е над този процес и го ръководи.

Третата фаза е животинската - животинското царство. Тя е вече съзнателна фаза на живота. Животното усеща, съзнава външната среда и нейното въздействие върху него и реагира съответно.

Човекът е четвъртата фаза на живота - самосъзнанието. Това е двойно съзнание. Едното е обективното усещане на външната среда, както животните - възприема образите, движенията, промените и силите, които му влияят.

Всички тези образи и впечатления, проникнали в човешкия ум, са копия от оригинала - отразяват точно външния свят.

В човешкия ум, в центъра на неговото поле има една жива, разумна точка, която като фар осветява обективния ум, възприятията. Проучва тяхните форми, свойства, сили и възможности, съчетава ги в нови форми и сили, създава нещо ново, от което и той и другите ще се ползват.

Тази творческа сила е субективният, вътрешен ум - творческата възможност на субективното творческо съзнание. Затова човек има творческа сила, една по- висока степен на съзнанието, наречена самосъзнание.

Един пример: Зима е, наклали сме огън и го поддържаме постоянно да не загасне. Кучето е легнало до огъня и се топли. Ние се отдалечаваме от огъня, той загасва и кучето трепери. То вижда как поддържаме огъня, защо не прави същото? Защото липсва съответната способност - субективният ум.

Човешката, самосъзнателна фаза на живота /на съзнанието/ не е последната. Има една още по-висока, по-велика фаза на живота - т,н. свръхсъзнателна или космическа фаза. Това е ум с нови, велики сили на съзнанието, които правят човека недосегаем.

Както субективното съзнание разделя човека от животните и го въвежда с една недосегаема за тях култура, както и животните нямат представа за човешкия живот, за неговите възможности, ум и култура, както в отдалечаването на човека от животното - дистанцията създадена от субективното начало на съзнанието, така и свръх съзнателното начало на ума разделя съвременния, обикновен човек от човек с възможности, необясними за нас. Този човек се въвежда в едно ново поле на прояви и възможности. Той се отдалечава от нас толкова, колкото ние стоим далеч от животните. Неговото тяло е изградено от етерна и духовна субстанция. Съществата от това поле са известни като Всемирно Бяло Братство. Някои от неговите членове се обличат с материални тела, като нашите, но със способности, надвишаващи ги многократно. Те проникват през твърдата материя и познават съдържанието й, те виждат на хиляди километри и могат да определят дистанцията. Могат да определят диагнозата на болен и начина на лекуването му. Виждат не само пространството, но и проникват в душата на човека и най-съкровените тайни за тях са видими. Те виждат нашите мисли, чувства, тяхната проява и развой. Те могат да излизат от телата си, да отиват далеч и да се върнат. С волята си могат да излекуват болни от разстояние, могат да влияят на гравитацията и отклоняват светлината и др.

Тези велики свръхсъзнатели същества са пазители и водители на човечеството, те са свързани с него, защото животът на всички - от най-низшето до най-висшето е единен и Божествен. Те са слизали в началото на всяка култура, създавали са благоприятните условия за развитието й. Такива са били Конфуций, Буда, Зороастър, Хермес, Мойсей, Христос, нашият Учител. Те са изпращали свои ученици и посветени създавали са школи /окултни/ - египетската на Хермес, орфистите на Орфей, Питагорейците, Богомилите, Християн-Розенкройцерите, теософите на Щайнер, Йогите на изток и др.

Всички тези школи изнасят знания, изпитани и проверени от тези великани на светлината. От тях е създадена окултната /тайната/ наука и нейните разклонения. Изучаването на тази наука осветява пътя на всеки, вървящ по него и му помага да развие нови сетива, възприятия и възможности. Тези сетива са като семена, като потенциални сили, които очакват своето пробуждане.

В школите се изучават методите за развиване на тези способности, с които мирозданието разкрива своите тайни на ученика.

Както слепият чрез пипане опознава предметите и добива ограничена представа за обективния свят, така и ученият чрез опити изучава фактите и иска да ги обясни. Каквато е разликата между слепия и зрящия, такава е разликата между учения и окултиста-ясновидец, който вижда причините, силите и разума, който обуславя фактите, явленията и връзката им с цялото. Окултистът-ясновидец вижда тяхния ритъм във Всемира и хармонията, която звучи и превръща светлина и цвят и всичко, където минало, сегашно и бъдеще е едно.

Когато разглеждаме човешкото тяло, формата и съдържащото се в нея, виждаме чудеса, които човешкият разум не може да си обясни. Този механизъм не е още изучен, няма архитект, механик, скулптор, химик да сътвори такова удивително устройство като човешкото тяло. Тогава кой е строителят? Очевидно вътрешният човек. Ние го усещаме като Аз, който възприема отвън навътре, преработва възприятията и излъчва мисъл, чувство и творчество. За своите мисъл, чувство и воля, той е изработил съответни органи. Ние знаем ли за силите, знанието и възможностите, които проявява това A3? Нищо не знаем, смесваме го със своето тяло.

На вратата на древния Делфийски храм в Елада имало надпис: Човече, познай себе си. защото който познае себе си, ще познае Бога и вселената." Той напомня за древните египетски окултни школи.

Азът е нещо безсмъртно, то не умира, а продължава своята дейност и през живота. Това се забелязва чрез живота на тялото. То многократно сменя своето съдържание чрез подмяна на клетките. А вътрешният архитект - свидетел на тези промени и пазител от външните разрушителни влияния, е винаги един и същ. „Аз съм бил, съм и ще бъда!" Но когато се наложи да посетим починал и да отидем на гробищата, в нас нещо трепва: „Нима и аз ще умра?" Но връщайки се в града и влезли в нормалния ритъм на живота, ние забравяме. Защо? Нещо силно, властно ни казва: „Аз съм жив, аз никога не умирам, аз смърт не зная!" Това е вътрешният глас на човека, гласът на безсмъртното начало в нас.

Нима не е ясно, че миналият живот на човека, който се пробужда в животното, което за да задоволи глада си, напада, разкъсва и изяжда подобния си - прогресира? Отказва се от този порок. После го виждаме да използва силите му като роб - жестоко. По-късно съзнава, че това е жестоко, но все пак го счита за по-нисш от себе си - работник. Макар да се ползва с по-голяма свобода - да работи, където пожелае.

Ако животът умираше и изчезваше заедно със своята опитност, откъде имаме този прогрес? Ако господар и роб умираха и изчезваха безследно, откъде е дошла идеята да се отрече робството и от господарите. И господарят е ставал роб и то многократно. Робството е един тежък спомен, който му напомня, че това е престъпление.

Откъде е дошла идеята и чувството за състрадание и любов и волята да помагаме? Около нас има хора, на които им прави удоволствие да измъчват и убиват, а други помагат, жертвуват се. спасяват ближния си от беда. В тях се е пробудило милосърдието и любовта.

На какво се дължи това? - първите са груби материалисти, които считат всичко извън тях за източник на блага и са готови с всякакви средства да обсебят тези блага. А тези, които притежават милосърдие и любов, възприемат единството на живота - Великият разумен дух, който ги изпълни. Те живеят за цялото и цялото е техен живот и радост. Тази изява на духа е видимото и невидимо битие на живота. Този дух е основата, върху която е изградено това голямо разнообразие насилите и законите, тяхната хармония и единство на безсмъртието и вечната светлина. Това възприема новият човек, това е Любов, която се събужда. Събужда се вярата, която усеща, възприема и знае за вечното, разумното, непоклатимото в него. Като видение то озарява надеждата за неговото бъдеще, облечено в светлина, могъщество, радост и величие.

Тези три категории са нови сили, които се събуждат в човека. Те са първите кълнове на свърхсъзнанието. Те са новото, което идва и ще преобрази света. На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това.

Нашият Учител идва от този свят, огрян от Всемирна Любов, изпълнен с дълбока Мъдрост, в която грее лъчезарна Истина. Той дойде и донесе едно всемирно послание, в което са дадени законите за изграждане на нова световна култура на новата раса, раса, която е логика на боговете.

Той дойде да ни покаже пътят и методите как да приемем благата на този завет. Той дойде между нас, открехна мантията си, за да видим неговата сила, неговата светлина, мъдрост и любов. Той ни даде наука - това велико послание в 7000 беседи, в които разкрива знание за нашето духовно издигане.