8. БУТИЛКАТА

Август, 1922 година, събор на Бялото Братство в град Велико Търново. Съборяните са над 2000 души, селяни и граждани, учени и неучени, мъже и жени, чиновници и работници, дошли от всички краища на страната на братска среща, да чуят Свещените думи на Учителя. Запознанства, разговори, песни, свирни и пр. - цяла седмица.

Няколко дни след започването на Събора, почти на свечеряване, виждам брат Драган Попов, софийски адвокат, с когото се познавах добре, да идва от югоизточния край на лагера към кухнята с кирка и лопата под мишница. Личеше, че беше уморен, Полюбопитствах да узная какво е правил с тези сечива. След като ги предаде в кухнята, отидохме на една усамотена полянка, седнахме на тревата и след като си пооправи пенснето на носа, брат Драган започна:

„Брат Тодоре, тук стават работи, колкото интересни, толкова и страшни, Ще трябва да си коригираме разбиранията за любовта, защото иначе можем много лошо да си изпатим. Ако някой друг беше ми разказал това, което аз направих и което сега ще ти разкажа, ще помисля, че ми разказва приказки от хиляда и една нощ. Макар и да не видях най-главното - героят на приказката - аз не мисля, че Учителят фантазира, защото ще трябва да обявя и целият събор за фантазиране с всичко, което се върши и говори тук.

Вчера Учителят ме повика и ми каза да му занеса една тава - бакърена, но добре калайдисана, която да събира около четири литра вода и едно шише, бутилка някаква, която да събира два литра и да се запушва добре с тапа. Шишето да бъде пълно с вода. Намерих тия неща и му ги занесох. Като му ги дадох, той ми каза: „Сега ще отидеш на югоизточния край на лагера, близо до съседното лозе и ще изкопаеш един трап около два метра дълбок и широк, колкото да можеш да копаеш. Тази работа е доста трудна, но ти ще копаеш по малко и когато го изкопаеш, утре или в други ден, ще ме намериш и ще ми кажеш. Помощници няма да търсиш!" Взе тавата и шишето и си влезе в горницата.

Аз копах вчера и днес, като го довърших, намерих Учителя пак в горницата и му съобщих, че трапът е готов. Той влезе вътре и почти веднага излезе с бутилката в ръка. „Да вървим!" - каза и забърза към „обекта". Направи ми впечатление сериозния му вид. Бързаше, косите му се развяваха, брадата малко щръкнала напред - вид, който имаше, когато беше ядосан. Следвах го почти тичешком, мълчаливо.

Като стигна трапа, огледа го, наведе се, пусна полека добре запушената бутилка и изкомандва: „Заравяй!" Започнах да заравям, но понеже и това беше уморително, отвреме навреме спирах да си почивам. При една по-дълга почивка, като видя въпросителния ми поглед, малко нетърпелив вече от мълчанието му, поусмихна се тъжно и каза: „Сега вече мога да ти кажа каква е работата. От около една седмица един тъмен дух беше кацнал като гарван в Горницата, седи, наблюдава какво се върши там и непрекъснато сипе обиди и подигравки. „Проракува", че от вас нищо нямало да излезе, защото сте били една паплач, че аз само съм си губел времето и пр. Няколко пъти му казах да си върви, но не иска. Казах му, че ще го накажа, ако не се махне, той си плези езика и се подиграва и с мене. Вчера за последен път го предупредих, че ако не се махне, аз ще го махна, но тъй, че да ме помни хиляди години, и че никакви молби за помилване не ще ме трогнат. На това той ми отговори пак с плезене на езика и ми каза, че нищо не мога да му направя, само съм се хвалел. „Добре - казах му аз - ще видим какво мога да направя,", Магнетизирах, без да ме види, водата в тавата и я внесох при него. Тя го привлече и той се хвана в нея точно като мишка в капан. Разбра какво стана и започна горещо да се моли, но аз му казах, че съм глух за молитвите му и налях водата в бутилката, където влезе и той, точно като оня дух от хиляда и една нощ, който бил извлечен от морското дъно от един рибар. Сега той е там, в трапа и чак след 700-800 години, когато тия места станат ниви и почнат да ги орат, ще го изровят и ще излеят водата, за да видят още какво има в бутилката. Тогава той ще бъде освободен, но вярвам, че ще бъде вече малко по-друг. Да, който плези език на любовта, влиза в бутилката, това всеки трябва да го знае." Махна с ръка и ми каза довиждане. Ето, брат Тодоре, какви работи стават още на Събора ни, освен песните, проповедите и молитвите. Внимавай да не изплезиш език, волно или неволно на любовта, защото ще влезеш в бутилката,"

Тодор Попов - Ямбол.