3. УЧЕНИКЪТ ИМА ЕДИН УЧИТЕЛ

През 1922 година бе открита и окултната Школа с Младежкия клас и Общия окултен клас.

Същата година, към края, около станалия бързо известен писател Николай Райнов се събрахме горе долу същите хора, жадни за повече знания, заедно с

Благой Мавров, трима художници, един висш военен и основахме теософската школа „Орфей". И неразбиращи още строгите окултни закони, тичахме горе при Учителя, слизахме долу в града при Софрони Ников, докато един по един започнахме да боледуваме.

Заболя ме силно глава. Правих дълбоки дишания, пиех гореща вода, казвах формули за ограждане, главоболието се усилва, не минава. Най-после отидох при Учителя. Той ме погледна строго и каза: „Застанал си между две мощни течения, ще те унищожат - или само тук, или само долу!" Никакви приказки за силови полета, Учителят беше винаги кратък и пределно ясен. Казах и на другите, отидохме при Софрони Ников, върнахме си теософските дипломи, подписани даже от г-жа Ани Безант, извинихме се и кротко се прибрахме на Изгрева. Софрони Ников не се разсърди, той също добре познаваше окултния закон, че при двама Учители не можеш да учиш.

Между нас имаше и един студент по медицина. Веднъж в разговор с група ученици, Учителят каза нещо, а Иван Гарвалов даде някаква препоръка. Учителят сърдито отговори: „Аз от циганин съвет не искам." Всички останахме изненадани, Иван беше симпатичен и умен българин. Вероятно Учителят се е обърнал към този, който в момента се е настанил в Гарвалов, но последният не можа да го преживее и после, като лекар, написа един академичен труд от четири тома, озаглавен; „Социална психопатология", където фигурата на Учителя не беше представена в благоприятна светлина.