44. КАК СЕ ПОСРЕЩАТ ГОСТИ

В.К.: Ами все пак това е бит. Трябва да се нахранят, да се наготви. Това не ви ли затруднява? Надка: Нищо, аз от малка съм свикнала. Защо сега краката ме болят? В нашата къща аз носех най-черния труд, защото обичам чистотата, затова. Аз, майка ми, нашата къща беше на етаж и половина, горе четири стаи и салон. Всичко. В понеделник, като станем, почвам да чистя: стъкла да бърша, врати да измия, дъски да измия навсякъде, долу също. Другият ден започвам да пера и на другия ден до обяд пера и тука ми потичаше на ръцете кръв. Така коя с китарата, коя с цигулката се подвизаваха, а аз - с кофите и метлата. Но аз не помня Верка да е умила дъска, а долу цялата ми стая е една стая с дъски, а другото - мазе. И като дойде сестра ми Верка, тя само с китарата. И тя рано отиде в София. Епитропов, като дойде в Айтос, не че се хваля, но казва: „Тази къща е голяма, а такава чистота в нея." Долу в мазата всички етажерки, всичко избърсано, всичко подредено, така съм научена от малка и благодарение на тези големи стаи аз не знаех да седна. И като се оженихме, всички приятели, всички у дома се сипват. И сега братята от селата викат: „Гледахме бай Георги и Надито да ни посрещнат." Аз, като видех, а пък имахме едно семейство, сестра Цонка, мъжът й инженер беше, не беше от Братството, един двор ни делеше помежду и казвах на мъжа й на кака Цонка: „Цоне, бай Георги има много деца. Сега другите, като дойдат от града, посрещат ги, а Надка не прави разлика от село, беден-богат, прост, с голяма любов ги посреща." Така бях по природа. Тати много ме ценеше, много ме обичаше. И като се ожених, всички приятели у дома. Един ден сега ще дойде Добри, мъжът ми, а аз с малко дете - отиде да пазари от един магазин пак на кредит, а те честни. От един дюкян пазари кашкавал, масло, сирене, каквото е на кредит. Там затваря кредита, отваря друг, той този месец като получи, плаща там, но ние другия месец отиваме на друг магазин. И веднъж, колкото вижда от приятелите от селата, дошли по своя работа, хайде у дома. Веднъж ги доведе 7-8 души приятели. Живко беше на една годинка и аз, като ги видях, нито захар, нищо нямам, нито хляб, чакам той да донесе. И като видях така малко, той ми даде знак: „Бъди спокойна." Отива на магазина - носи хляба, кашкавал, един гювеч кисело мляко, не знам още какво, сирене, кашкавал, всичко. Аз, като видях, не мисля че той прави борчове, че трябва да ги плащаме, ами се радвам, че имаме да посрещнем гости. С такава широта се гледа. Идваше време да се плаща, така бе с нашия кредит, с мъжа ми, Добри. В.К.: Добри взима кредит. Надка: Добри след това плаща. Ние се оженихме, отидохме отделно, а приятелите, понеже много любезно ги посрещаме, тука се трупаха. В неделен ден погледни бати Крум, бати Киро, брат Янко, Велчови, Вълкови, децата, Иринчето, Верчето, всички у дома. Аз знам, че в неделен ден ще дойдат. Живко малък беше, ще направя много бисквитки, това, онова, да имам и като дойдат - кафенце, бисквитки, това, онова. Тати тъй започваше с молитви в къщи, такъв хубав живот и сега когато съм сама ми е скучно, защото аз съм свикнала на тоз живот и на някои сестри викам: „Абе идвайте. " И като дойдат, сърцето ми се отваря и сега, сега. Ами кой колкото може, това е. Затуй брат Петър Филипов като дойдеше по Нова година му беше приятно, като дойде у дома, но съжалявам, че не сте идвали, толкова близки бяхте. Много хубаво сме прекарвали.