41. ДУХОВНО ОБЩУВАНЕ

Надка: Кажеха ли „бай Георги" - в миналото и сега, беше един и същ. А на погребението - море от айтозлии, целият град. Всички бедни хора в града той ги е лекувал безплатно. Даже за много бедни, сираци, нещо ще сложи в пликче, някой лев и като отиде, купува му лекарства и ги дава. Така една моя приятелка беше туберкулозна белодробно. Той й помогна. Отивала съм да я вземам и да я водя на разходка сутрин при изгрев слънце към парка. И като ги преглежда - две сестрички, майката, бащата починаха, по-големичката после той я нареди да работи, в болницата нещо да получава, някаква малка заплатичка, но преди това той хем ще им купи лекарсква и хем за хлебец, за това в едно пликче, без да го забележат, слага под възглавничката. И си отива, а те виждат после и така беше. Тъй целият град. Всички бедни хора. Ходеше той при турци, българи, всички го уважаваха. Бай Георги, фелдшера. Беше много, много честен, почтен, не се занимаваше той с интриги. В нашето Братство е нямало така едни други да се обиждат, да се оскърбяват, не. Много хубав живот премина Братството в Айтос. Приятелите от цяла България отиват по Петровден в Айтос и имаме много гости. Там е едно огнище, тъй да се каже. В.К.: То зависи от ръководителя, щото както казва тя, не се създават крамоли. Надка: И после които го заместиха, нали по-млади братя постъпиха, в същия дух са продължили. И сега също, на, и Марко сега по същия дух продължава.

Тоз живот както се е запомнил, така продължава - и уважение има един към други, събираме се вечер. Тоз даде вечеря, оня - посещаваме се и така хубав живот имаме. В.К.: Това е много трудна работа. Надка: Трудно, но непринудено става. Като че ли вече естествено става в нашия живот. В.К Той е работил за тая работа. Надка: Той по цели нощи работи с тях. Ще чуе някои приятели да имат някои неприятности. Отиде, единият се оплаква от другия, било от Айтос, било от другаде Той ще им каже: „Олум, вижте тия пръсти. Ти си единият пръст, тоз е другият. Ти, като говориш за другия, мен ме боли. Недейте." Тогава по цели нощи се моли за тях. Застава на пост и молитва с дни, да може да се подобрят. По естествен път гледа, сближили се. З.К.: Да, но той трябва да го работи с пост и молитва. Надка: Работеше. В.К.: Той работи нощем, по друг начин. Надка: Той много духовно работеше, целият му живот беше това. Той затова като описва живота му, Георги Събев гледа с уважение на това, защото го е познавал добре. А ние имаме това възпитание от баща ми. Нашата къща беше винаги пълна, ежедневно. Приятелите идваха от селата, прихождаха непрекъснато. В.К.: А Румито помни ли дядо си? Надка: Ами разбира се. Румито беше в гимназията ученичка. Той й казваше: „Руми, лекарка ще станеш!" Това бе желанието му. И дано имам малко живот да мога да помагам на татко ти да те издържа, ама той си отиде. Тя беше в гимназията . В.К.: Значи вие казвате, че към 120 души са се събирали в салона. Надка: Ами събирахме се, да. Събираха се. В.К.: В Салона в Айтос. Надка: В Айтос, да. 100 души, 120 В.К.: Но кога? Надка: В Сряда и неделя. Женско събрание имаше в четвъртък след обед. Имаше хубави моменти. Мама пък, с тези двете сестри Габровски, че и аз с тях, тя с другарката на брат Габровски, бяхме роднини.

Те, Радулови са те, на двете сестри беше дал на времето Учителят вместо да се провикват, да си пишат писма, така да общуват. И мама ще вземе да пука кафе, защото тати беше кафеджия, обичаше кафенце чисто, че пука. Там. в мазето, имахме огнище, в долапче, пука и вика: „Кальо, Жиля, хайде, идвайте." И тъкмо го опука и почва да мели, и те пристигат. „Беле, чакаш ли ни?" - „Аз, откакто съм започнала да пукам, мисли ви пращам." Ще дойде ден, те ще кажат: „Беле, хайде ела днеска," Мама ще каже: „Абе, Георги, аз днеска още от сутринта ще отида при Кальопа да се видя." - „Ами отиди, бе, от туй по-хубаво няма." Мама отива там. Пък след някой ден - те. И като я изпращат, цял ден са заедно. Чели са, молитва си правят и след туй отиват, изпраща ги тя до някъде. Хай, Белица закъсня, ха сега ний пък ще дойдем. Тати ще излезе и ги гледа на пътната врата, пак разговарят. „Абе, казъм, абе цял ден бяхте заедно, не се ли наприказвахте?" Такъв хубав живот. После излизаха към парка, тогаз никой не посещаваше парка. Те, женските събрания, отиват там някъде под едно дърво и аз, като малка, съм отивала. Пеят си песни, четат си беседата, пеят си песни, никой няма наоколо и се прибират. Много хубав задушевен живот. В.К.: Какво представляваха тези женски събрания? Надка: Само сестри. От Учителя беше нареждането. Във всеки град го имаше и си четат беседи. Правят си молитва и четат. В.К.: Те къде ходеха? Надка: Ами имаме там, парк имаме и по тяхно желание, да излязат на въздух лятно време. Отиват не всякога, но редовно, четат, беше определен ден четвъртък за събрания и там си отиваха. После от Бургас много сестри идваха на гости, младежи идваха, общо общувахме, по Нова година, по празници пристигаха или пък ний сме отивали. Така например Атанас Николов - есперантистът. Той, ние още от там се познаваме. Наско, имаше един Митко Николов и други младежи още, Аркадий - идваха, пееха, защото ний у нас бяхме голямо семейство и хубаво пеехме и приятелите идваха - цели хорове. В.К.: Значи Аркадий там се е подвизавал. Надка: Ами той е бургазлия. Той после с Мария Каишева се задоми и не мина много време и го блъсна една линейка и си отиде. Той е оттам.