| Алтернативен линк |
314. ДРУГ СЛУЧАЙ
Това бе през 1942 -1943 година, по време на бомбардировките. Жената и децата бяха евакуирани в Калофер. Веднъж, като отидох при тях, дъщеря ми, Дончето, ме пита: „Татко, кога ще свършат бомбардировките?" - „Не знам, но ще питам Учителя", й казах аз. „Донче, защо питаш?" - „Тука не е хубаво. На Изгрева е най-хубаво."
По това време работех като оксиженист на ж.п. гара София. След бомбардирането на София хората се пръснаха. Поисках си безсрочен отпуск, с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя.
„В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово?" - „Първото", каза Учителят.
Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел. Спомних си за срещата ми с Учителя и защо ми бе казал: „Първото", т.е. в София да остана. Ако не бях послушал, щях да платя с живота си.
