НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

09 - 277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев ТОМ 10
Алтернативен линк

277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША


Един ден се срещнахме на Братската градина със сестра Милка Симеонова, която помолих да ми разкаже пътя на своето духовно пробуждане. Тя се съгласи и почна така:


„Ето моята кратка история. През 1921 година завърших средното си образование в Стара Загора. Живеех у кака Райна Каназирева, която бе възприела идеите на Бялото Братство и ги следваше ревностно. Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен характер, от който аз не рядко съм се възхищавала. Макар че се чувствахме вече много близки и можехме всичко да си кажем, но тя нито веднъж не ми заговори за своите убеждения, нито ми проповядваше идеите си, колкото и благородни и възвишени да ги имаше в душата си. Най-красивото в нейния характер бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път.


Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране."


„Е, не станахте ли атеистка?" - Запитах я аз. - „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният. Една нощ сънувам, че съм седнала на балкона на една висока къща, но балкон без перила и краката ми увиснали над една черна пропаст и аз полека, полека се плъзгам към пропастта. В същия миг почувствах, че от дясната ми страна стои някой. Когато се обърнах и погледнах, видях, че до мене стои Христос, облечен с бяла дреха, който ме погледна кротко и ми каза: „Не бой се, аз съм с теб." Когато на сутринта се събудих, не знам защо, но бях с едно много приятно чувство, с една голяма лекота на душата си. Някакъв приятен спомен сякаш докосваше нежните струни на моето моминско сърце. Разказах съня на кака Райна и видях, че по израза на лицето й се изписа радост, но тя нищо не ми каза, нито пък аз я запитах.


Не мина много време, и аз сънувах друг сън. Беше хубав, светъл ден, аз бях застанала на един балкон, но сега с перила. Хубава къща сред полето, а аз на балкона, наблюдавам близката поляна, цяла покрита с пъстър килим от цветя, огрят от обилна слънчева светлина, Стоя си аз така на балкона с бликнала радост в душата, но в това време чувам звънчета от стадо. Обърнах се в тая посока и видях стадо овце и агънца, а пред стадото овчар с гега на рамо. Овчарят минаваше покрай къщата и когато се изравни с нея, обърна се и кротко ме погледна. В лика на овчаря познах Христа, а също приличаше и на Учителя, когото още не познавах." - „Сънят ви, сестро, наистина е интересен. Христос наистина е овчар и води своето стадо, остава ни едно, ние да Го познаем. Но продължете по-нататък." - „Тоя мой сън ме заинтригува. Накара ме да мисля, че тоя мой сън е може би от малкото сънища, които пресказват нещо за бъдещото, но какво точно, аз още не можах да разбера.


Няколко месеца след него, даде ми се трети сън, още по-интересен. Той е следният. Гледам, много хора тръгнали за някъде и ето че стигаме до една висока стена, на която има врата. Минаваме през вратата и влизаме в двора. Пред нас се изпречва друга, втора стена, пак с врата, минаваме и през втората врата, но ето че пред нас се откри трета стена, пак с врата. Влизаме и в третия двор, в средата на който имаше една стара, полусрутена църква, с пропукани зидове и малко наклонени на една страна. В този миг се превърнахме на греди със звезда на върха и подпирахме стените на църквата да не паднат.


Това са трите съня, които ми се дадоха и които помогнаха за моето духовно пробуждане. Те направиха прелом в душата ми и аз един неделен ден пожелах да отида заедно с хазяйката на събрание. След като чух беседата, аз се заинтересувах и почнах редовно да посещавам събранието. Не мина много време и аз станах вегетарианка, и почнах да чета беседите.


През лятото на 1922 година Учителят ми разреши да отида на събора в Търново, макар че още нямаше година, откак бях поела пътя на Братството.


Хиляди пъти съм благодарна, че намерих този духовен път, който продължавам да следвам, макар и с малки залитания. Тия мои залитания може би са допуснати, за да придобия някои опитности, които са неоценимо богатство за душата.


Сега аз се моля едно: Бог да ми даде сили, да мога да му служа по-дълго, за да мога и аз да дам своята дан за великото Божие дело."


Разказала: Милка Танева.


Бог зачита свободата на всяка душа, ето защо Той ни оставя свободни дори ида грешим, но да добием опитности.


„По-добре е ученикът да сгреши, но да добие опитност, отколкото да бъде без грях, но и без опитност."


Разказал: Георги Събев.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ