141. ШАРАНЪТ НА СЪБОР

На един от съборите в Търново, освен многото братя и сестри делегати от цялата страна, пристигнал инкогнито на събора и един шаран.

Съборът почнал. Делегатите се прибрали на братското лозе, за да продължат работата си. Шаранът през това време вече бил ходил в града до една пекарница и вече беше се преобразил като рибник. Така той беше станал по-опасен и по- съблазнителен за слабите души. Разните подправки издаваха присъствието му отдалеч.

Наближавало вечеря. Група от десетина души се трупали пред приемната на Учителя, като всеки чакал своя ред за приемане.

Ония, които донесли шарана, вече чакали сгодния момент, за да си хапнат от хубаво приготвения рибник.

„Дайте шарана", казал най-смелият. „Сега е най-сгодното време. Учителят е зает. Сядайте! Нареждайте се. Не се бавете." И почнали приятелите на шарана да се нареждат край масата, но в това време някой видял, че Учителят иде и хоп, шарана под масата. Дошъл Учителят до вратата на трапезарията, като дал вид, че търси някого, погледнал и пак се върнал, но се бавел на двора. А приятелите на шарана чакали по-скоро да се прибере в приемната, за да си продължат работата. Те чакали удобния момент за решително нападение, въоръжени с ножове и вилици. Всички били вече насядали по местата си и шаранът в новия си вид изскочил на масата и бил царствено спокоен. Уханията, които излизали от него, дразнели апетита. Почнало обилно отделяне на слюнка, която се поглъщала в празните стомаси. Всички погледи били устремени към шарана, който стоял горд и величествен.

„Скрийте шарана, че Учителят иде", казал един брат и за миг шаранът втори път изчезва под масата. Учителят влезнал, погледнал вляво, вдясно и се върнал. Вече не се рашавали да вадят шарана, а той издавал присъствието си по тайнствен начин. Макар че шаранът бил скрит, вече всички знаели за неговото присъствие. Не минало и четвърт час, и ето Учителят вече идвал, за вечеря. След като вечерята вече била привършена, на излизане от трапезарията Учителят казал: „А пък шарана, рекох, дайте го на съседите."

Тъй приключила историята на този шаран, който посетил събора в Търново. Той бил последният шаран, посетил нашите събори.

Според някои това ще да е било около 1919 или 1920 година. Точно не се знае.

Тогава малко били ония от братята, които познавали добре Учителя и затова мислели тайно от него да ядат шаран. Неколкократното отиване на Учителя в трапезарията не било достатъчно, за да разберат, че Учителят знае намеренията им.

През 1918 година, когато брат Куртев след фронта се срещнал с Учителя, последният му казал: „За моето око няма скрито."