45. НЕДЕЙ ПЛАКА, А СЕ МОЛИ

Легнах си здрава. Събудих се през нощта и чувствам, че цялата ми дясна страна е схваната, паралзирана. Почувствах също и тежест в мозъка. Значи аз съм парализирана. И как можеше да не плача при това тежко състояние?

В този момент нещо отвътре ми каза: „Недей плака, а се моли." И аз започнах да се моля, но така живо, както рядко съм се молила. Представях си Христа до мене тъй жив, а не както е по иконите. Представих си го физически и му говоря тъй: „Ти, Господи, спаси тримата младенци в огнената пещ. Ти спаси Данаила от устата на лъвовете, спаси жената от кръвотечение, когато се докосна до дрехата ти. Моля ти се, Господи, помогни и на мене."

Представих си също и Учителя и му се моля да ми прати нови клетки в организма, да обнови тялото ми. Да ми прати сили небесни да ми помогнат. И какво стана тогава, мили братя и сестри? Като почнаха да лазят мравки по цялата ми дясна страна в продължение на цели два-три часа. На сутринта аз станах от леглото като чувствам само тежест в мозъка, но след два-три дни и то мина. И ето ме сега тук, пред вас - на Рила, при езерата, стоя здрава пред вас за слава на Бога, на Христа и на обичния ни Учител.

Разказала: Сестра Тулешкова,