23. ЛОШОТО ПИСМО НА ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ

Тъй се бе случило, че Пантелей Карапетров бил огорчен от Неделчо Попов, който в момента бил на 75-дневно обучение в казармата на VI полк. Там сега е Дворецът на културата. Огорчението било толкова голямо, че Пантелей не можел да си намери място. Никъде не го свъртало. Защото неговото достойнство било накърнено. Седнал на масата и написал писмо до брат Неделчо, който бил в казармата. Не пестил обидни думи по адрес на приятеля си. Написал писмото и го пуснал в пощенската кутия и чак тогава се успокоил. Но след като минало малко време и се размислил върху стореното, в душата му се явило разкаяние, което постоянно се засилвало. То дошло до такава степен, че вече не му давало покой. .Какво направих?", се питал той. „Защо постъпих тъй? Ами ако този брат от недомислие ме е наскърбил? Аз така ли трябваше да постъпя? Аз нали съм ученик на Учителя? Какъв ученик съм аз? Кога ще се науча да търпя, щом като не мога да понеса едно оскърбление?" Ето такива мисли постепенно завладели съзнанието му и той изгубил мира си. Започнал да се моли на Учителя, щото това писмо да не попадне в ръцете на адресанта. „То е много остро и много ще го огорчи." Такива мисли го обхванали на утрото на другия ден. Хрумнало му веднага да отиде в казармата, където служи приятелят му и веднага тръгнал. Пристигнал навреме. Минал през портала, без някой да го спре. Сякаш не го видели. Когато влиза в двора, вижда, че куриерът подава писмото му на адресанта. Дръпнал писмото и веднага го накъсал на парчета. Никой нищо не му казал. Веднага излязал навън, без никой да го спре. Чак тогава се успокоил и почнал да работи.

Ето как се ликвидирало с лошото писмо и приятелството се запазило и уякнало още повече.

„Не хвърляй плява в огъня, ако искаш да го загасиш", казва народната мъдрост.