След обикновените всекидневни гимнастически упражнения, дадени от Учителя, започва Паневритмията.
Над 400 души, братя и сестри се нареждат двама по двама в голям кръг, опасващ цялата свободна, необработена част на Братската градина. От инструментите на десетина музиканти се разнасят звуците на първото упражнение „Пробуждане"...
И огромният кръг се раздвижва с хармонични стъпки и движения на ръцете.
Нима това е само движение на телата?
Не! То е летене на душата в просторите на неземното.
Каквото да се каже за Паневритмията, както и да се обяснява и описва, каквито
думи, изрази, сравнения да се употребят, всичко ще бъде
недостатъчно, незадоволително, непълно.
Не се описва с думи, на човешки език, неописуемото.
Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото.
Не може да се определи, да се изрази Божественото.
Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това,
което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам -
на братята и сестрите, на българския народ, на цялото човечество? Идва денят,
когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се
пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат какво несравнимо, неземно, Божествено Съкровище ни е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита,
да прероди народа ни, поколенията, човечеството,
когато неговите могъщи сили се сложат в действие.
Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства.
Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно...
Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери.
Защото, ще повторим: Това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на паневритмията, това е изкуството на Ангелите.
