| Алтернативен линк |
10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА
Слънцето клоняло към залез, когато те стигнали при лозарската чешма. „Да поспрем да си отдъхнем" - предложил Учителят. „Добре, Учителю", съгласил се брат Куртев. Сядат и се повежда непринуден разговор между тях. Тогава брат Куртев споделил с Учителя идеята си за едно братско място, където при нужда, както днес на Петровден, ще да могат да се събират, без да бъдат обезпокоявани от никого. Да се събират и да общуват далеч от погледите на разни търговци и случайни хора. „Учителю, отдавна нося тази идея в себе си, с никого не съм я споделял, освен с Вас. " След кратко мълчание Учителят попитал: „С каква цел ще я правите?" - „С идеална цел, Учителю. Да имаме едно място, гдето да има една къща за приют и подслон, както за наши хора, тъй и за преходящи. Да може човек да намери подслон при лошо време и храна за една скромна вечеря. " Като изслушал Учителят обяснението на брат Куртев, казал: „Щом е за такава цел, ще го имате. " Почакал малко и добавил: „Помолете се и ще го имате. " Голяма радост изпълнила душата на брат Куртев и една твърда увереност, че идеята ще се реализира и ще стане живо дело. Станали и тръгнали по същия път, сутринта кален и мъчителен, а сега сух и приятен. В него час нямало по-радостен човек от брат Куртев. Сякаш не стъпвал по земята. Не усетил как стигнали до града. Учителят веднага отпътувал за София. За брат Куртев оставали спомените от хубавия събор и надеждата за братски имот. Най-сетне неговата мечта щяла да се сбъдне. С никого не споделял за разговора. Чакал резултата.