Епохата на петвековното робство била към своя край. Зачестилите бунтове и въстания против турското робство веднага били потушавани с цената на много жертви - палежи на села и градове, опустошения и убийства. Тия бунтове и въстания били предвестници на наближаващия ден на нашата политическа свобода.
Седем години преди освобождението на България от турско иго, на 3 март 1870 г. в семейството на бай Вълчо - чешмеджията, в град Айтос, се ражда третото му дете от мъжки пол, което кръстили Георги.
Бай Вълчо имал голямо семейство, а доходите му били оскъдни, защото занаятът му носел колкото да преживява. Те едва стигали за най-важните нужди на семейството. Децата му не познавали радостта от получаване на нови дрешки и обувки за големите християнски празници като Рождество, Великден или Гергьовден. В замяна на това природата ги била надарила с интелигентност и силна памет. Георги запомнял урока, още когато го разказвал учителят и вече бил готов за идващия учебен ден. Той нямал учебници, но те и не му трябвали, защото имал силна памет, която много му помагала.
Децата на бай Вълчо закусвали сутрин още в постелите си с коричка хляб, но и тя им се услаждала. В къщи спели в студена стая, защото нямали пари за гориво. Колкото дърва имали, майката ги пазела за готвене и печене на хляб. Спели на земята под общ губер. Ходели боси на училище и през зимата, като тичали по заледената улица до училище, а след като седнели на чина, дълго си търкали краката един в друг, докато се затоплят. Богатите деца в класа сутрин закусвали с бюреци или банички, чийто вкус Георги не познавал, а само ги гледал и преглъщал. Но тези деца, като виждали успеха на Георги в училище, посъветвани от родителите си, почнали да му купуват закуска, а той да им разказва уроците и да им помага, за да си решават задачите. Оттогава Георги вече не останал без закуска. Незабелязано изминали четирите години и той завършил четвърто отделеление - началния курс по онова време, което днес се равнява на четвърти клас. Георги много искал да продължи да учи, но не можел поради бедност. Баща му го пазарил чираче в една кръчма да пали печката и да прави кафета на клиентите сутрин.
