През втората година от учителството ми Любомир пак отиде в Тетевен. Невена изпрати при мене и тя прекара около месец и половина при мене, след това той дойде, поседяха един-два дни и отидоха на Изгрева.
Не си спомням точно по кое време, но когато се върнах веднъж на Изгрева, Любомир ми каза, че като се върнал от Тетевен той се почувствувал много зле, като се връщал от игрището „Юнак" до Изгрева е трябвало на всеки сто метра да сяда и да почива. Не е имал сили да продължи. Като се върнал на Изгрева се срещнал с Учителя и той му е помогнал. Той по това време редовно се хранеше в братския стол. След като се възстанови, той пак престана да се храни. Това му заболяване според мен беше резултат на всичко онова отрицание, което преживя срещу Учителя. След това Любомир никога не спомена за тези си преживявания.
В това време той живееше на Изгрева и беше посещаван от доста хора от града, защото гледаше на ръка. Благодарение на тази му дейност гледането на ръка - в много среди в града той беше вече известен като ясновидец. В началото имаше определени дни, когато идваха желаещите да им гледа и той им гледаше на поляната на Изгрева, където ние правехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Разбира се, това беше през пролетта и лятото, но не помня колко време мина откакто гледаше на хората и веднъж Учителят ми каза, да кажа на Любомир, да не гледа на поляната. Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната. После разбрах, че хората отивали в дома му да им гледа.
Като се срещах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление езика, на който са говорили, че не е на висота и аз го попитах: „Ама така ли си говориш с царя, както на мене ми казващ, с тия думи?" Той потвърди, че така си говорел с него. Аз намирах, че езикът, на който си говорят не съответствува на въпросите, с които се занимават. Те се занимават с държавни работи, с управлението на един народ, това са сериозни въпроси и отговорни въпроси. Считах, че езикът не е на висота. Аз не си дадох мнението, а само слушах каквото ми казваше, но така си мислех.