41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ
В.К.: Къде живеехте по това време на Изгрева? Е.А.: Знаете ли, когато
аз влязох да живея в стаята на Савка, тя макар че имаше прозорци и на изток,
и на юг беше много тъмна защото беше между боровете и те хвърляха сянка
на прозорците и не беше светла. И когато на мен ми предложиха да живея в
нея стая, аз само помолих Братския съвет, след Учителя беше, на Паша казах
това, тя да каже, защото тя беше в Братския съвет, да каже един прозорец да
ми направят отгоре, повече светлина да има. И наистина стаята ми стана
прекрасна. Едно че и слънце имах повечко, но светлина имах. И когато Паша
дойде в стаята ми след това, разплака се и каза: „Савка в тъмница живя". В
сравнение със стаята която на Савка беше. Аз да Ви кажа, това нещо аз даже
на Учителя предложих. Веднъж, понеже не беше за мене, аз казвам: „ Учителю,
„Параходът" на Паша е тъмен, защото само на север гледа прозореца. На
Савка, макар че има много прозорци, пак й е тъмно. Направете им по един
прозорец отгоре да им свети, за да им станат светли стаите". Сега Учителят не
го направи, Той знае защо не го е направил, но аз същото нещо го предложих.
И за тях, преди да го предложа за себе си. Но когато го предложих за мене, го
направих. И даже аз като живеех, когато отидох да живея до брат Боев там в
пловдивските бараки, вътрешната стая в която живеех имаше такова едно
прозорче само и беше много тъмна стая. И аз отидох при Учителя и казвам:
„Учителю, много е тъмна вътрешната стая, тя беше братска стая, съгласни ли
сте да ми направят един прозорец тавански, за да стане светла стаята?" Той
каза: „Проучи въпроса". Пък какво ще го проучвам. Аз бях накарала баща ми,
той умееше от тези работи, разбираше. Викам: „Татко, качи се да видиш дали
може да се направи такъв и такъв прозорец!" Той се качи и каза: „Може Ленче".
И Учителят като каза така, той дойде един ден и за един ден го направи,
предварително беше взел рамката, прозореца, стъклата и до вечерта аз имах
светла стая. И помня есенно време беше и Учителя беше излязъл някъде за
картофи да купува за стола и аз казвам: „Учителю, направиха ми прозореца,
много ми е светла стаята". И толкоз. Тъй че, това е като темперамент, аз съм
така. Така си постъпвах защото така съм устроена. В.К.: Вие на Изгрева
живеехте в „Парахода", в кои години? Е.А.: Трите от 1928 год. Аз живях до 1931
год. След това отидох учителка до 1935 год., а в 1935 год. ме уволниха, след
това живях още две години до 1937 год. с Паша само. А в моето отсъствие,
още първата година, те живяха заедно Паша и Савка. Но после не знам защо
се разделиха и аз бях направила преди да тръгна една кухничка. Разказвала ли
съм това? То пак моят характер ще се прояви и тук. Ние бяхме трите в една
стая, три легла, три маси, дрехи, нали, а „Парахода" беше пет метра на четири
метра напреко и като имате предвид тука заъглен, така още по-малък беше.
Савка беше взела тази страна с главата на север, Паша беше на тази страна,
правата стена, северната, аз бях облата стена взела, щото за мене винаги си
беше което остава. Първо те имаха право да избират. Ама аз си го бях
направила много практично, накарах баща ми да ми направи две големи
чекмеджета, в едното долните ми дрехи, в другото горните ми дрехи и ми беше
всичко в ред и ми беше удобно. Аз никога не търсех нещо сутрин, да си търся,
знаех кое къде ми е. Когато и Паша не виждаше, и тя търсеше. В невиждането
аз винаги съм се притичвала на помощ, щото й съчувствах нали. Тя не може да
го види. Не може да помни всеки път кое къде какво е оставила, нали така. Пък
интересно, че и Савка някак не намираше нещо. Та и от едната, и от другата,
като ми рекат: „Еленке, я погледни". Виж аз по се оправях и им услужвах. И
едно лято си казвам, сега поне за лятото може да направя сега една палатка,
неподвижна така със скеля и отгоре ще направя платно, ще импрегнирам и да
си имаме къде да готвим. Поне лятото да не готвим в „Парахода". Едно че ще
мирише, друго че така е по-удобно. И не питам Учителя, не казвам нищо. Давам
пари да купят бичмета. И като донесли бичметата, този на когото съм поръчала,
хвърля ги така и Учителят ги видял бичметата и пита: „Какви са тия бичмета?"
И казват: „Еленка ще строи нещо". И Той казва: „Еленке, какво ще правиш? И
аз Му казвам: „Учителю, за да бъде малко по-широко, за да ни бъде по-чистичко,
за да има къде, на примус готвехме и без това, тука ще направя една такава
палатка", и Му казвам всичкото. И Той вика: „Е добре казва, хайде от нас ще
бъдат дъските. Няма да е с платно, с дъски ще бъде". И добре, така стана още
по-хубаво, нали. Той някак разбра, че не го правя от каприз, нали. Не правя
кой знае какво нещо, малко така за по-удобно да ни бъде. И направихме
кухничката, там си се хранехме. Зиме не може защото е много студено, на две
места печка не може да поддържаме. Както да е направих го. И то беше може
би скоро, след това аз отидох учителка и тогава те двете живяха една година
заедно и на втората година тази кухничка я разширяват и правят на Савка
стая. Не беше голяма. Хубава стая беше, но на това място. А после в 1940 год.
нея стая я разрушиха. Учителят направи стаята, в която и аз впоследствие
живях, след като Савка си замина. Тя беше голяма стая с антренце и така
някак по-хубаво беше построена. Дигната малко на половин метър повече не
беше дигната от земята. С едно стъпало беше даже вътре. И това беше. Та те
двете не можаха да живеят заедно, защото изглежда, че аз бях среда между
тях. Иначе не живяхме повече години заедно. И понеже Учителят беше казал
че Савка е въздух, Паша е земя, а аз съм вода. Значи като елемент аз съм била
среда между тях. Иначе Савка имаше по-голямо доверие у Паша. Много по-
повече се доверяваше на Паша, много по-повече споделяше с Паша. Сега аз
това си го обяснявах, понеже аз имах една сърдечна връзка с Лулчев, тя на
тези неща гледаше малко може би по-отрицателно, че това не е духовно и т.н.
Аз поне така съм си обяснявала и към мене така малко по-критично гледаше,
но аз понеже тогава никому, не се сърдех, защото казвам, аз съм дала повод,
имат право. Направила съм неща които не са били редни, нали така, защото не
съм могла да постъпя другояче, но аз за това не се извинявам, но казвам си, не
съм постъпила както би трябвало да бъде нали. Та между тях така в тези
отношения така сме били, но иначе, ние сме живяли много хубаво помежду си.
Никога не сме имали разпра. Никога не е ставало скарване. Никога така не
сме дошли до спорове. И когато ще стане такова нещо, веднага някоя ще
отстъпи. Не сме имали караници.
