МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ
ФИЛИП СТОИЦЕВ
Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгрева
Уважаеми присъстващи,
Поздравявам ви с "Добре дошли". Моля, онези от вас, които желаят, да споделят с мен впечатленията си от лекцията.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Периода, който преживяваме се характеризира с невероятна политизация на нашето общество. Същите промени започнаха по-рано да стават в цяла Европа - в Източноевропейските страни, включително и Съветския съюз. Славяните, по думите на Учителя, се готвят за своята Божествена мисия на Земята, а България е центърът на това обновление, на този обновителен процес, тук се роди, живя и работи един велик Божий пратеник.
Желая да спомена, че бащата на Учителя - дядо поп Константин Дъновски е признат официално за възрожденец и портрета му се намира във Варненския музей. Съществува писмо 1208 от 5.УШ.1976 г., с което Комитета за култура приема, че Петър Дънов е прогресивен деятел на културата.
Никога досега българският народ не е почувствал духовния глад, на който сме свидетели след 10.Х1.1989 г. Във в. "Дума" излезе една малка статия: "Истината за Бялото Братство в България", подписана от Йоанна Стратева и тя беше затрупана от писма, така също и д-р Илиан Стратев. Много хора искат да направят връзка с Учението на Учителя чрез нас и ние сме свидетели на техните стремежи и сме длъжни да ги насочим в правилна посока. А, това можем да направим като ги запознаем с Неговото Слово, с музиката Му, с Паневритмията и на дело им покажем с живота си, че сме достойни Негови последователи. Не ми се сърдете, но още не можем да се назовем, че сме Негови ученици. Преди да си замине, Той е казал: "Съжалявам, че не оставих един истински ученик в България". Моята дейност като музикант започна отдавна, но публичните ми изяви започнаха от 1985 г. с изнасянето на първия концерт в София с участието на Йоанна Стратева - цигулка и Добринка Ставрева - сопран, Тодор Маринчевски - оперен баритон, в "Слав. дружество", с участие на камерен външен оркестър от Българска държавна консерватория срещу възнаграждение. Какво да правя като имаме само цигулари, а оркестър се прави с виоли, чели, контрабаси. Последваха концерти в 1988 и 1989 г., а и още два концерта на 25.111. и 27.1У. 1990 г. уредени вече от музикалните ръководители в Братския съвет. Посоката е правилна, трябва да се продължи, а вече и належаща.
Изнесеното на лекцията "Музиката на Учителя" беше продиктувано от желанието да направим достояние на повече външни хора Неговата Музика. Ние излизаме вече от стайните изяви, когато свирехме по няколко човека в домовете на наши приятели.
В защита на Истината е необходимо да кажа, че първите 3 концерта, за които пиша биха били немислими без моралната и материална помощ на малък кръг наши музикални приятели, на които изказвам голяма благодарност.
Преди три седмици, изведнъж си казах: "Филипе, защо не развие и изнесеш публично лекция на тема "Музиката на Учителя Петър Дънов". И ето днес ще я изнеса пред вас, но ще я изнеса и пред по-голяма аудитория, за външни хора, смятам, че излизаме вече от "стайните" изяви към лекторска дейност и на музиката на Учителя.
На ясно съм, че изнасянето на подобна лекция се очаква от последователите на Бялото Братство и поканените от тях гости с интерес тъй като се изнася изобщо за първи път публично. Ясно ми е още, че това е една трудна в много отношения тема и че лекторът би трябвало да бъде композитор-профе-сионалист и музиковед. Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф. Владимир Аврамов - по цигулка, на проф. Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика.
Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти.
Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство.
След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си.
Известно ми е, че 99 % от българите, при произнасянето на името на Учителя Дънов, има само бегла, или невярна представа за Него. Затова се погрижи властта преди 9.1Х.1944 г. в България, а главно черковниците. Е, да, Учителят привличаше много от истински верующите българи към себе си. Предполагам, че може би някои от Вас едва днес ще научат, че той е написал много мелодии и песни -148 на брой, отпечатани в този сборник. Също и текста на песните е от Него така, че неговите последователи пеят и живеят с тази музика.
При преразглеждане на тази песнопойка, на всеки квалифициран що-го-де музикант, ще направи впечатление следните особености:
1. Песните на Учителя са дадени и отпечатани едногласно, без съответната хармония.
2. Те са дадени гладно за средния певчески регистър, тоест, могат да се пеят от: мецосопран, алт, среден тенор, баритон. Малко песни са за сопран. Обяснението за това е, че Учителят сам беше баритон, незабелязано даже от Негови дългогодишни последователи.
3. Веднага, при доста песни, бие на очи отстъплението от класическата форма на фразата, която е от 4 такта, т.е. не навсякъде е спазена. Това се обяснява с това, че много Негови песни не са в поетичен текст, с еднакво число срички и рими, а текста е в проза.
4. Ще намерите честа смяна на първоначално обявения такт, напр. песента започва в 2/4 или 3/4 такт, а скоро преминава в 4/4, 5/4 или 6/4, според сричките на текста.
5. Част от първите песни са тъй наречените "Куплетни песни" и са на Негови последователи в първите години. Това срещаме в първия раздел на песнопойката "Братски песни", който съдържа общо 32 песни. От тях на 20 песни, с мелодии, от Негови последователи, са написани по 4-5 куплета, често по идеи дадени им от Учителя. В раздела "Песни от Учителя", всички песни имат само един текст даден от Него.
6. Някои песни са сравнително къси, затова ги изпълняваме по два пъти, това са тъй наречените "ощи песни".
7. Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни
Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях.
Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара.
Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни.
Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение.
Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри.
До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон.
Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена. Живеейки в близост до Изгрева, Сертев знаеше, че Учителят е дал някаква музика на своите последователи, но нищо повече. Галилей му пуща по ред записаните песни и мелодии. Едва при песента "Вечер-сутрин" една малка песничка от 14 такта Сертев казва: "В първата част на тази песен, пианото прави сполучливи вариации върху мелодията, а във втората част, пианото изпълнява великолепни вариации върху мелодията в български дух, в 8/8 такт". При песента "Странник съм в този свят", Сертев възкликва: "Ама, тази песен от Учителя Дънов ли е, не мога да повярвам, а кой е направил аранжировката". Името Стоицев му беше известно, от там, че Лиляна Стоицева, моята дъщеря -цигуларка, беше ученичка на проф. Владимир Аврамов.
Така изразеното мнение на Стоян Сертев, известен цигулар-професи-оналист ни зарадва много, укрепи вярата ни и ние разбрахме, че сме на правилен път.
Едва в 1986 г. имах второто още по-ценно потвърждение за значимостта на песните на Учителя.
Бях приготвил Неговата чудна и единствена в българската музикална литература песен "Мусала" за смесен хор и пиано. Занесох я за преглед и мнение на един известен диригент в София, ръководител на смесен хор от 90 души. Той я взел, прегледа я и след една седмица ми каза: "Песента е хубава, ще има успех, ще я разучим". Мусала" бе пята на турнета на хора с успех, в ГДР и Гърция, изпълнена беше след това на Панорамата на българската хорова песен в зала "България", в която участваха с песни най-добрите български компо-зитори-песенници: Добри Христов, Тодор Попов, Димитър Петров, Михаил Танев, Филип Аврамов. Публиката я прие възторжено, целият хор, диригента и залата ми ръкопляскаха. Аз плачех от радост. Трябваше да ставам да се покланям и си мислех: "филипе, ти обра лаврите вместо Учителя". Това стана така, защото диригента не посмя да се изрече от конферансието името на Учителя, а казаха само: "Мусала", аранжировка на Филип Стоицев". Казаха така, а аз бях слисан, че не бе споменато името на Петър Дънов, така както я бях дал. След концерта получих обяснението на диригента, че в залата присъстващите композитори от завист да не разровят случая и да не увредят на диригента, че поставя на "Панорама на българската хорова песен" една песен на Учителя Петър Дънов. Разбрах това след изпълнението на песента. Ето още една жертва на тоталитаризма. Но "Мусала" излезе в 2000 грамофонни плочи, издадени от Балкантон, заедно с други песни на същия хор, а върху корицата на албума пише: музика Петър Константинов, аражировка Филип Стоицев.
"Мусала" е първата песен на Учителя, излязла в света на музиката. А Константин Илиев, прочутия български диригент, който я чу на презапис ми каза: "Докторе, написал си страшна песен". Искаше да каже: чудесна песен. Той разбра, че само аранжировката е моя, а песента е на Учителя Дънов.
Красотата и истината на всичко, също и на музиката не могат да бъдат получени. Музиката на великия Бах е била преоткрита 200 години след неговата смърт, от не по-малко великия Роберт Шуман.
Сега вече имам към 80 Негови песни - аранжировки. Сестра Ирина Кисьова е оставила много хармонизации за пиано, тя свири много години в салона на Изгрева за общо пеене. Изнасяше концерти. Беше и певица. Кирил Икономов направи много песни за смесен хор. Спомням си за дядо Матей Калудов, Мария Тодорова като творчески надарени музиканти. Сега се проявяват двама млади отлични музиканти и хармонизатори-аранжори - Георги Стратев, Ина Дойнова, Петър Ганев. Щафетата е в сигурни ръце. Вие знаете чия е тази щафета.
Музиката на Учителя не е самоцелна музика, тя не е и програмна музика. Тази музика е сътворена от Него и е дадена като необходима съставна част към религиозно-философския светоглед на Учителя. Без нея Неговото Учение би било немислимо. Учителят няма за задача в сегашния си живот да бъде композитор. Негови са думите: "Когато дойда пак на земята ще се родя като музикант". Той обичаше всички музиканти, специално онези около Него, които му съдействаха за записване и хармонизиране на песните му. Каква скромност и величие има в думите му: "Ще се родя следващия път като музикант".
Досега прилагаме за хармонизиране музиката на Учителя само класическа хармония. Чух плоча - запис на нашите френски приятели от хорови песни на Учителя с български текст, изговаряни от французи, последователи на
Михаил Иванов. Той отиде в 1938 г. във Франция, пратен от Учителя, създаде там голямо духовно общество, французите пеят песните на Учителя на български, иначе не би могло. Тяхната хармония ми хареса, но е малко по модерна и необичайна за нас. Сега вече благодарение на дейността на Михаил Иванов има братства в Англия, САЩ, Италия, Швейцария, даже в СССР и те знаят, че основател на Бялото Братство е Учителя Дънов. Михаил Иванов беше много деен, почина преди 1 година. А чужденците днес идват в София и се покланят пред гроба на Учителя Дънов.
Да разгледаме сега трите раздела на "Голямата" песнопойка, която обхваща целокупното творчество на Учителя.
Раздела "Братски песни", първия раздел са отпечатани 32 песни, от които само 12 са с текст и мелодии на Учителя. Останалите 20 са били написани от музикално и поетично надарени Негови последователи. Често срещаме песни по дадени от Него идеи за текста. Една от първите песни на Учителя, пята с въодушевление от първите му последователи е песента "Страдна душо". Тук ще намерим хубавите маршови песни "Напред да ходим", "Време е да вървим" и химна на Бялото братство "Братство-единство". "Ще се развеселя" е чудна песен. Тези песни се пеят и до днес и са любими песни.
Втората част от песнопойката е озаглавена "Песни от Учителя". Тя съдържа 78 песни, всички с мелодии и текст на Учителя. Всички от хубави по-хубави. По отношение на строежа, песните на Учителя намираме едноделни и двуделни.
Във втората част се намират повечето от тъй наречените от нас "санскритски песни", но Учителят нарича употребения в тях език "Ватански", един прастар свещен език. В коментара на песнопойката е даден превода на повечето от тях на български. Тези песни са всички много красиви, но особено се открояват песните "Махар Бену Аба", "Вехади", "Нева санзу", фир-фюр-фен", "Бершид-Ба". Тук се намират и митичните песни: "Бог е любов", "В началото бе Словото", "Благославяй", величествения "Химн на Великата душа". Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва.
Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите.
В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка.
Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос.
"Новото Битие" в този раздел е съставено от 7 песни пяти и свирени от Учителя в с. Мърчаево пред сестра Лиляна Табакова, която ги заустява и която ги записва по памет. Въздържам се от коментирането им, имам основание за това.
То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев.
Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето.
За темата: "Музиката на Учителя" би могло да се пише много по-обширно. Смятайте моята лекция като резюме на същата тема. На това място ще прекъсна за малко лекцията, за да ви разправя едно най-ново научно откритие, което потвърждава казаното от Учителя преди малко, че музиката изпълва до край Вселената.
Преди два месеца прочетох в един вестник, че един английски астроном, успял да долови звукови вълни от една много отдалечена галактика. И понеже бил и музикант, успял да възпроизведе тези звуци на пианото си. Това кратко научно съобщение ме порази. То отговаря напълно на изказването на Учителя направено преди много години, че Вселената пее.
Искам да ви разкажа как Учителя ценеше и уважаваше труда на музикантите.
Познавате добре Влади Симеоново, известният голям български диригент. Той живееше 1941 г. в близост на Изгрева, познаваше Учителя, защото съпругата му е дъщеря на нашия приятел Бертоли, от италиански произход. Влади Симеонов беше цигулар и свиреше тогава в оркестъра на Сашо Попов. Знаейки, че Учителят обича да се изнасят концерти на изгревска сцена, Влади му предложи да дирижира един концерт с музика от Чайковски, да бъде изпълнена прочутата негова серенада за камерен оркестър. А тя е една много сериозна композиция. Изпълнихме също и една аранжировка на мелодия на Учителя от сестра Кисьова. Учителят ни слушаше в салона.
Той покани 15 души свои колеги от оркестъра, покани и нас, изгревските цигулари да му съдействаме: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, Мария Златева и мен. След концерта, от който Учителят беше много доволен брат Гавраил Величков, раздаде на външните музиканти по един бял плик с хонорара - 500 тогавашни лева. В пликовете имаше по едно листче, напечатано на машина с по една мисъл на Учителя за музиката. Какво беше нашето изумление и смущение, когато на следния ден брат Галилей ни посети: Асен Арнаудов, Ангел Янушев, мен, мисля, че и Мичето Златева и ни връчи също по един бял плик със същата сума. В моя плик намерих листче, върху което пишеше: "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката, която прониква цялата вселена".
Желая сега да оставя Учителя да ни поговори за музиката. Ще цитирам негови изказвания, заимствани от коментатора на голямата песнопойка.
Учителят казва: "Музиката е една дълбока сфера на Битието.
Онези, които са я създали са били велики разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато природата се подновява и пресъздава -ангелите пеят. В началото на всяка божествена култура човеците пеят.
В музиката са скрити законите на миросъзданието. Божественият Дух е работил музикално. Музиката като изкуство на ангелите - тя е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Тя е говор на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви, а любовта, това е великата реалност на живота.
Мощни сили се крият в музиката, ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо ново, нещо красиво, те трябва да поставят като основа на възпитанието си музиката, в най-широкия смисъл на думата.
На земята, гдето обитават толкова много живи същества се разнася непрекъснато музика: музиката на текущите води, на вечновълнуващите се води - океани и морета, музика се носи във въздуха, във виенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките. Щом у човека се пробуди космическото съзнание, у него започват да се развиват способностите, които го довеждах до по-тънко различаване на цветове, тонове, звукове и той започва да долавя онази величествена симфония, която звучи в мировото пространство, която изпълва до край Вселената. И тогава той ще разбере дълбокия смисъл на живота. Днес музиката се изучава най-вече като изкуство.
Според мен има три вида музика: механична музика, която само раздвижва нещата. Органична музика, която организира живата материя, и установява нейния ритъм и психична музика, която събужда скритите сили на душата.
Окултната музика, която едва сега навлиза в света, тя обединява качествата на тези три вида музика и затова е достъпна за малцина.
Музиката е един от мощните методи за тониране. В човека понякога се развиват чувства, страсти и желания, които ако не се издигнат нагоре чрез музика, ще вземат обратната посока, към центъра на земята. Тя оставя в душата на човека едно радостно, възходящо чувство, едно чувство на подем на творчество.
Там където музиката е проникнала, хората са по благородни. Музикалният живот се отразява и върху лицето. Затова човек трябва да пее и свири, музиката ще спомогне за неговото организиране в телесно и духовно отношение, постепенно ще премахне тревогите, с които човек днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на духовните му сили".
Ако прочетете главата в песнопойката: "Учителят за музиката", ще се изпълни душата ви с познания за музиката, която никой музикант досега не е изрекъл. Горещо ви препоръчвам това.
Благодаря ви драги слушатели, че ме изслушахте досега с внимание.
Сега ще илюстрираме част от казаното до тук, най-напред с цигулка и китара, после с чело и китара и накрая с магнетофонни записи. Ще чуете и мелодии на Учителя в изпълнение на Йоанна Стратева - цигулка, Юлиян Ненков -виолончело и Филип Стоицев - акомпанимент на китара. Песните са в инструментално изпълнение. Йоанна Стратева има майсторска цигулка, която пее: Свири, пее и говори.
Аз й благодаря за участието й.
Благодаря ви: Филип Стоицев
22^.1990 г.
