| Алтернативен линк |
193. МОЛБАТА НА ЛИЛИАНА.
ПРИЗНАНИЕ ЗА ТВОРЧЕСКИТЕ Й УСПЕХИ
„Лиляна Табакова - първата колоратурка от
Народната опера, София.”
Л.Т: Ето от Съветската легация. Покана от Съветската легация, ме поканват. Сега да видя какво беше това писмо.
В.К.: [Чете]
„София, 17 март 1970 г.
До Председателя на СГНС -
др. арх. Г. Стоилов
Копие: Лиляна В. Табакова
ком. „Красно село”, бл. 240, вх. Г.
Другарю Стоилов,
По поръчение на др. Тодор Павлов, изпращаме Ви писмо до него от Лиляна В. Табакова, с препоръка да обсъдите лично възможността да се удовлетвори, малко необичайната, но, струва ми се скромна, молба на гражданката Табакова.
Приложение: С другарски поздрав!
Писмото Зав.кабинета на
др. Т. Павлов (подпис)”
А каква беше Вашата скромна молба?
Л.Т.: Да си остана в бараката.
В.К.: Да.
Ето тук канят, Михаил Люцканов ще има честване в Операта. Отворете го, да видите. Това е сезон 1985/1986 г. Среща-разговор с народния артист Михаил Люцканов, лауреат на Димитровска награда.
Л.Т.: И аз присъствах.
В.К.: Да.
Л.Т.: Дадоха ми едно кресло, да седна на едно специално място, защото аз съм пяла с него „Севилският бръснар”. Салонът беше претъпкан не само от артисти. И всичките: „Бе Лилиана, хич не си изменена, блазе ти! Ние остаряхме.”
Стана среща, нали. А че имам едно подобрение, защото те ме търсят.
В.К.: Да.
Л.Т.: А тука...
В.К.: [Чете]
ПОКАНА
до Лиляна Табакова
Ръководството на Клуба на ветераните на музикалното изкуство при Съюза на музикалните дейци в България най-учтиво Ви кани да присъствате на 13 ноември в 11 часа на Клуба на ул. „Раковска” № 113, до Софийската народна опера, на годишна среща с отчет на дейността на Клуба през настоящата година.
Това е 18 октомври 1985 г. Те Ви канят на среща.
Л.Т.: И аз се явих и ме туриха на една централна маса, сама, и всички колеги се изредиха да додат, да се поздравят. И да, тогава стана Васко Михайлов прав и каза: „Да си признайме защо пострада Лилиана: защото тя не стана наша.”
Пред всички го каза. А мина една млада такава и каза: „Няма да Ви забравя” - в еди-коя си роля каква съм била. Правеха ми комплименти.
А единият - тоз, който е подписан, каза: „Дай си ръката и тръгнете с мене, аз ще Ви заведа сега в Плевен. Там има едно ново нещо, да го видите, построено от нас. И ще концертирате.”
Аз казах: „Извинявам се, но не мога да пътувам лично с Вас.” Отказах му.
В.К.: Да. Дето иска да купя. Искате ли пак?
Л.Т.: Няма нужда.
В.К.: Дайте да го видя аз това!
Л.Т.: А?
В.К.: Точно го чета това нещо.
В.К.: Бащата на Парашкев Хаджиев ли?
Л.Т.: Да, голям диригент. Идваше вечер да готвим „Деветата симфония”.
В.К.: Той се казваше Тодор Хаджиев?
Л.Т: Тодор Хаджиев пише, ето: „Лилиана, ти пееш божествено.” И тука е писал.
В.К.: [Чете]
„Лиляна Табакова - първата колоратурка от Народната опера, София.”
Л.Т: Да. Сега, той стана причина аз бърже да науча, за десет дена, да не държа ноти. Имаше търпение да повтаря.
А това е като пях в Сливенския военен гарнизон и чакаха да пристигне Толбухин - маршалът, но не доди.
Този главен диригент в Московската опера с ръка дръпна пет линии, написа ключ сол и се подписа с ноти, защото е много известен, не иска да знаят името му. Но аз го чета.
В.К.: Какво пишеше сега тука?
Л.Т: Папауто, с ноти.
В.К.: Папауто. Е, защо, той какво е написал?
Л.Т.: П, цяла нота О, П, цяла нота О и т.н.
Той ми подари този романс, защото много хареса как изпях „Соловей мой” от Алябев210. Но в сандъка имам цели благодарствени писма.
__________________________
209) Тодор Парашкевов Хаджиев, 1881-1956, пианист, капелмайстор, диригент на Българската оперна дружба, композитор, педагог, основател на Подвижна Народна опера.
210) Алябев, Алябиев - Александър Александрович Алябиев / Александр Александрович Алябьев, 1787-1851, композитор
