НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

180. Руските певци изчезват безследно

ТОМ 34
Алтернативен линк

180. РУСКИТЕ ПЕВЦИ ИЗЧЕЗВАТ БЕЗСЛЕДНО

Л.Т.: Даже последното „Отвличане от сарая”, когато пях, даже и с Ждановски съм пяла - руснак.

В.К.: Как се казва?

Л.Т.: Ждановски187

В.К.: Да.

Л.Т.: Прекрасен бас. А вече Червената армия я посрещнахме след 9.09.1944 г. Но той, когато се доближих (аз пея Блондхен, той е Осмин), аз видях ей-такива големи капки пот се търкалят по гримираното му лице, защото той е избягал от царска Русия.

Гарянски е избягал от царска Русия. Жена му също.

Те изчезнаха. Щом дойде Червената армия, изчезнаха.

В.К.: Къде изчезнаха?

Л.Т.: Ами где да знам. Когато да тръгнем от Вършец, казах, ще дойдат коли и напущаме Вършец. Аз бях с мама в една стая. И чука Гарянска, рускинята, и ми каза: „Може ли да вземеш един наш куфар за твой, защото може би милицията ще отваря куфарите и ще ги разглежда да няма вътре нещо!” И то точно тъй направи. Аз казах: „Много искам да Ви услужа, но не ми е възможно”. Де да знам аз в тоз куфар какво има.

Когато излязохме напред вилата, бе вик, чу се команда, където бях с майка ми: „Долу куфарите! Отваряйте куфарите!” И аз отворих. А няколко дена преди туй, на главната улица на Вършец имаше голям магазин „Домашни потреби”. Аз видях един нож, къдрав, гдето се реже хляб, щото нямах такъв - малък нож имах. И аз го купих. Оня ден го купих. И ножът беше на куфара отгоре. Те вдигнаха ножа и ме питат: „Защо ти е този нож?” Викам: „От тука е, проверете, да видите в магазина, от тука го купих. Оня ден го купих, да си режа хляб.” Те ми го пак туриха. Затварям куфара, качихме се на колите.

И имаше много постове, на всеки пост - руски офицер и войници, не български, руснаци бяха. Искаха ни паспортите, спирахме и пак продължаваха.

В.К.: А какво стана с тези - с рускинята с куфара?

Л.Т.: А Гарянски изчезнаха. Изчезнаха, изчезнаха, изчезнаха.

И този, руснакът Ждановски, последното „Отвличане от сарая” с него пях. И той.

В.К.: И той изчезна.

Л.Т.: Такива капки пот течаха и под грима виждах, че много страдаше.

_______________________

187) Евгений Фадеевич Ждановски, 1892-1942, оперен певец, бас


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ