17. ВЕЛИКИТЕ РЕЖИСЬОРИ НА ОПЕРАТА

Л.Т.: А това пеене имаше опашка. Защото като ме туриха да пея премиерата на „Лучия ди Ламермур”, а Художественият съвет ме слага, ми дава премиерата и почнаха големите репетиции, инспициентът42. Гарянски влиза и каза: „Спрете репетициите! Лиляна Табакова да се яви пред директора Пипков.” Чакай!

И аз се явявам. А наскоро вече ще почнат и оркестровите, скоро ще бъде и премиерата. Аз гласово издържам, защото ние артистите така си казваме: „Колко премиери имаш?” Ако можеш да издържиш за една премиера, ти си голям артист. Защото диригентите искат все с пълен глас да пееш на репетициите.

Сутрин ще изпееш цяла опера. Следобед ще изпееш същата опера, цялата. А същевременно си на афиша, имаш други редовни представления и ще излезеш, и на публика да пееш. Ако може този глас да издържи, ще стигнеш до премиерата. А по средата, ако закъсаш, ето ги - три-четири чакат да те заместят. Затова се питаме: „Колко премиери имаш?” Колко си издържал? Същото е и в „Скала ди Милано”, същото е.

Михаил Кюпел от Сливен казваше: „Страшно нещо е да можеш да стигнеш до премиерата. Хванеш ли премиерата, другото е много лесно вече.”

Изстискват те, докато стигнеш пред публиката. Диригентът иска пълен глас, а не да маркираш. И режисьорът иска от тебе.

Например в Лучия имам едно място, солбемол - не е висок тон за мене.

Диригентът иска да изпея сол бемол корона, режисьорът почва да се кара.

Режисьорът казва: „Аз не искам да ми пееш сол бемол - а да кажа, да извикам и да падна. Аз не ща да изпее, а да извика!”

И почват, а това хиляди пъти трябва да го повтаряш.

В „Травиата” - дали да падна върху кушетката и да умра, дали долу на земята. Всичко става с репетиции. Викам, дайте ми един дюшек, че човек като пада, се наранява.

От Съветския съюз изпратиха ученик прямия [личен ученик на] Станиславски43, прочут режисьор.

От Станиславски имам подарена книга от Димо Казасов44. Той беше против Учителя, но ей цяла страница ми е писал с пожелание и ми я поднесе тази книга. Имам я още.

Този ученик прям [личен] на Станиславски се яви на малка сцена номер едно и каза: „Вие всички сте със слава. Публиката ви е приела със слава.

Ще забравите кой какво знае, защото ще почнем с нова страница. Ще почнем от А, Б. Ето сцената е празна, нищо няма.”

Значи Илка Мавродиева-Попова45, Таня Цокова46 да не ги изреждам, всички сме долу седнали. И той казва: „Излезте Вий!” и сочи: „Ето Ви печката! - нищо няма. - Върху печката чайникът ври. Ето го бюфета. Изваждате, наливате чая и поднасяте на гостите.”

И тя прави във въздуха всичко. Обръща се към всички и казва: „Къде сбърка тя?”

Значи от А, Б почваме.

Аз вдигам ръка: „Аз не почувствах, че чайникът е горещ. Тя го налива тъй. Гореща вода не се налива тъй.”

-Я, каза, излезте Вий!

„Оле-ле!” - дръпна ме на сцената.

- Коя роля най-много обичате?

Викам: „Севилския бръснар”.

- Е, като пеете арията си, пишете ли писмо на Лендор, Вашият любим?

- Ами ще пиша писмо.

Гледам, диригентът ми подава. Правя къдрави чертички - какво ще пиша писмо, гледам да си изкарам арията със сложните каденци.

А той каза: „Това е лъжа към публиката. Ти трябва, като вземеш писмото, да не правиш къдрави чертички, ами да пишеш: М. И. Линдор. Също и в „Дон Паскуале”.

Значи според режисурата на Станиславски. И много работи научихме от него. Оперното изкуство затова е сложно, защото е свързано.

Например при драма аз мога да кажа: „А-а-а...” колкото си искам.

В опера не може, защото подават ти по-нататък. Има само корона, но диригентът те кара по-нататък да пееш. При драма не те ограничава диригентът, а при опера не е тъй. Всичко е математически изчислено.

Ако изпееш четвъртина, има точка и осмина, а ти не изпееш точката. Тогава Асен Димитров иска да те глоби, с клавира те гони, в твоята стая-будоар. Аз съм се крила даже в клозетите и чакам да си отиде, за да изляза, да мога да изкарам другите действия.

Оперното изкуство е много сложно и трудно.

Така, Учителят каза...

В „Марта” имам една каденца. Авторът е Флотов47. Тази каденца за мене е безсолна, аз написах много по-хубава.

И се явих при Атанас Маргаритов, той сега е в Америка, Маргаритов48.

Викам: „Атанасе, много безсолна е тази каденца. Ако позволиш ми да изпея моята.”

- Изпей я! А, верно, хубава е, ама отваряш ми работа. Твоята дубльорка пък сега и тя ще иска... А че трябва да пиша репетиции. Абе, гледай, ..., кай.

Аз казах на Учителя.

- Ти, каза, няма да го питаш. Като излезеш сега и дойдеш на туй място, ще си изпееш твоята каденца.

Бре! Ето, аз бях мост, Учителят чрез мене работеше. Дойде туй място, оркестърът дава: „Та-там” - акорда и ми подава. Аз изпях мойта. Той прави тъй, трепери целият, ама нищо не може да ми каже. И я въведох, но това струва нерви, разправии.

Ако не беше Учителят, щяха да ме пъхат в кошовете.

Но Учителят ми даваше импулс и ме учеше при всички случаи как да постъпя и как да отговоря, и то само с любов. Така че този Станиславски е колос, голям режисьор, голям. Много работи научихме от него.

______________________________

42) инспициент (немски: Inspizient, латински: inspiciens-който наблюдава) театр. - лице, което отговаря за правилното провеждане на репетиция или представление; помощник-режисьор

43) Константин Сергеевич Станиславски, 1863-1938, актьор, режисьор, театрален педагог

44) Димо (Димитър) Тотев Казасов, 1886-1980, юрист, журналист, политически деец

45) Илка Стефанова Маврудиева, след брака - Попова, 1905-1979, оперна певица, мецосопран

46) Таня Цокова, Таня Дойчинова-Цокова, 1811-1981, оперна певица, мецосопран, педагог

47) Фридрих фон Флотов, Фридрих Адольф Фердинанд фон Флотов / Friedrich Adolf Ferdinand Freiher rvon Flotow, 1812-1883, композитор

48) Атанас Маргаритов, Атанас Маргаритов Атанасов, 1912-1998, цигулар, диригент