14. САМООТРИЧАНЕ В ИМЕТО НА ЕДИН ИДЕАЛ.

ЗАЩО МЕ УВОЛНИХА ОТ ОПЕРАТА

Л. Т: Ако това е самоотрицание, бърже се ликвидира тогава кармата.

В.К.: Какво казва, Учителят?

ЛТ: Да не търся правото си. Да не се боря да търся правото си. Да приемам с любов.

Когато ме извика, Пипков34 беше директорът, а аз с Пипков се запознах в Париж.

Аз влизам в Ecole normale de musique да следвам, а Пипков -последния си концерт изнася от собствени произведения на сцената и напуща Париж, защото е завършил. А негов професор беше Пол Дюка35, голям композитор.

А моят професор Емил Депорт (Пол Рикур е неговият псевдоним), ми каза тъй: Тази вечер един ваш българин ще изнесе собствени творби в салона на Ecole normale de musique, ученик на Пол Дюка. Ако искате, да Ви заведа, да Ви запозная. И с маман. А те ми казаха на нея да казвам „маман”, а на него „папа”, защото аз бях 19-годишна, когато бях в Париж. И затова не ме приеха в Държавната консерватория, защото бях няколко месеца по-възрастна от техните години, които приемат. Аз бях надхвърлила годините и затова влязох в Ecole normale de musique. И ме заведоха с кола.

И изслушах концерта на Любомир Пипков - само негови творби. Отсреща на ложата беше неговият професор, с бяла брада. Изнесе сола, дуети, терцети, всичко, което е писал и щото напуща Париж.

И след концерта monsieur Депорт каза: „Елате на сцената да го поздравим и да се запознаете.”

Този същият Пипков стана директор на Операта и заедно с Георги Димитров36 - композиторът и диригентът на хор „Кирков” - партийния хор, ме извикаха в една стая: „Утре е Първи май, а това е голям празник на комунистите, защото е празник на труда” - и заключиха вратата.

И ми казаха: „По случай Първи май и по случай, че Вие изнесохте „Отвличане от Сарая” с поздравление на Тито Скипа37, световния тенор, идеално изнесохте, трябваше да Ви покачим категорията. Ние сега ще я смъкнем, защото Ви предупреждаваме за последен път: Ако Вие продължавате да ходите там горе, където Партията е решила да бъде унищожено това движение, ще последва уволнение!” Това беше 1948 година. И ме уволниха, не мина много време и ме уволниха. На другия ден беше Първи май. Аз нищо не казах, само заплаках. На другия ден, на Първи май, ни наредиха по четири да манифестираме. И сме наредени не дето са билетите в театъра, а от другата страна и оттам трябва да тръгнем за манифестацията. И аз съм от края. Гледам, зададе се Пипков и рече тъй, и не дойде до мене, извъртя си главата.

В.К.: Оглежда наляво и надясно.

Л. Т: На другия ден дойде до ухото ми и ми пришепна: „Лиляна, горе главата!”, и избяга. Но минаха времена, аз съм вече уволнена. Ние се намираме с брат Христо в Докторската градина на една пейка.

Брат Христо каза: Цвете, в градината влезе Пипков, а той живее на ул. „Оборище”.

- Че какво като е влязъл Пипков! Да си влезе и да си излезе.

Добре, ама той като ни видя, дойде при нас. И когато си подаде ръка да се ръкува, дигна я към устата си да я целува. Аз рекох тъй: „Аз не съм дама да ме целуваш.”

Пък той каза: „Лиляна, аз не целувам ръката на дама, а целувам ръката на твоя характер и на твоя човек, защото много наши партийци сега са в затворите.” - Защото и Тодор Павлов38 иска от мен да подпиша партиен билет, но аз попитах Учителя и Той каза:

„Окултният ученик не влиза в никакви политически партии и не подписва такива.”

Значи, ако подпиша такъв билет, аз се самоизключвам пък от Бялото, светлото Бяло Братство, значи идейна е причината. Аз може да ги симпатизирам някои души, а всъщност има един свят, към който ние се движим бавно...

В света на Истината, там няма партии - ни червени, ни сини, ни зелени бои. Там е всичко светлина и съвършенство. А ние работим за нашето самоусъвършенстване. Ще се стремим, колкото можем.

____________________________________

34) Любомир Панайотов Пипков, 1904-1974, композитор

35) Пол Дюка, Пол Дукас/ Paul Abraham Dukas, 1865-1935, композитор

36) Георги Димитров Петров, 1904-1979, композитор, хоров диригент, педагог

37)Tito Schipa I Raffaele Attilio Amedeo Schipa, 1888-1965, оперен певец, тенор

38) Тодор Димитров Павлов, 1890-1977, философ