41. ПЕСЕНТА „ЕДНА ВЕЧНА ИСТИНА, КОЯТО Е БОГ НА ЛЮБОВТА”

18.04.1943 г.

[неделя], Изгрева, София

В неделя, на Цветница, 18 април, ние с брат Христо посетихме Учителя.

Понеже имаше беседа, Паневритмията започна малко по-късно. След Паневритмията ние с брат Христо влязохме при Учителя.

Аз казах:

- Учителю, разлепени са афишите още снощи. Чета името ми написано в ролята на Царицата на нощта в операта „Вълшебната флейта” от Моцарт.

Учителю, аз се смущавам, като пея в арията си: „Убий го ти!” и държа ножа в ръката си!

Учителят ми обясни:

- Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш, да се убие злото. Не се смущавай от ножа - и арахангел Михаил държи копието и промушва с него злото.

Невидимият свят те освобождава от ролята Царицата на нощта.

Ти ще си представиш, че пееш на говеда и телета, които мирно си пасат. Ако те харесат твоето пеене, ще престанат да пасат и ще си вдигнат главите нагоре. Ако пък не те разберат, не те харесат, те ще продължават да пасат и ще си останат говеда.

- Учителю, попитах аз, мога ли да направя този опит и с истински говеда?

- Можеш. Иди на планината или на полето и им запей, и виж какво ще направят.

Аз направих този опит на Рила. Паневритмията щеше да се играе на Езерото на чистотата. Ние с брат Христо се озовахме на горната поляна твърде рано. Нямаше нито оркестранти, нито братя и сестри. Долу се синееше езерото. Вътре в него бяха нагазили говеда, крави и телета. Едни пиеха вода, други пасяха.

Аз стъпих на една канара горе и с висок глас и светлина запях.

О, чудо! Всичките говеда, които пасяха, престанаха да пасат. Вдигнаха си главите по посока на гласа, нагоре и тръгнаха към мене. Другите, които бяха нагазили във водата, и те тръгнаха след първите, и се наредиха около Паневритмията, която се готвеше да започне вече.

След игрите брат Боян Боев държа сказка на същото място. Зад гърба му, до рамото му, спокойно преживяше една крава. Говедата си останаха през всичкото време, докато бяхме там, все при нас. Този опит направих след заминаването на Учителя в Отвъдния свят.

- Учителю, казах аз, често си мисля за Новата симфония. Аз виждам, че първият певец, басът, че това сте Вие, Учителю! Вие слизате от планината и величествено запявате. Братя и сестри ще играят Паневритмията, а невидимите същества и ангелите, всички ще пеят и ще свирят, и ще играят с мощни движения.

Учителят каза:

- Сега ще чуете една свещена песен. Той свиреше с цигулката Си и пееше тихо:

Едната, Адитна, Биотна,

Амрихална, Амерун, Шемерун.

Ил Бихар, Ил Бихар, Ил Бихар,

Бихар, Ил Мезун,

Вею, Вею, Вею,

Таю Би Ом, Ом Биют,

Вею, Вею, Вею!

- Учителю, какво е съдържанието на думите, какъв е техният смисъл?

Учителят каза: ЕДНА ВЕЧНА ИСТИНА, КОЯТО Е БОГ НА ЛЮБОВТА.

Учителят тихо пееше и свиреше.

Аз чувах, като че ли цялото Небе пееше. Почувствах се само Дух, без физическо тяло. Аз забравих къде се намирам. Повече не ми е позволено да пиша. Настана мълчание.

Господи, обръщам се към Тебе с всичката си благодарност, че ме доведе да срещна Учителя на Виделината и Светлината и да уча Небесните песни. Амин!