42. ГЛАСЪТ НА БУРГАСКОТО БРАТСТВО
сряда, 1 юни 2016 г.
Гласът на Бургаското братство, се нарича Георги Христов.
Той единствен отговори на писмото ми. И често споменаваше „ние”. Тоест говореше от името на Бургаското Братство....
Затова реших да се върна назад в годините, за да споделя някои факти, свързани с него, от времето на Бургаската сага. Не ми е приятно да пиша за това, но истината за хората които съзнателно смениха курса в Братството, трябва да се знае. Да се премълчат факти за нарушаване принципите, на които Учителят е построил Учението Си, това би било грешка.
И така, Георги Христов дойде в Бургаското братство след 1989 г.
Не го познавахме! Нито него, нито семейството му, нито приятелите му. Той видимо се чувстваше удобно сред нас. Създаваше впечатление на човек със самочувствие. Но от къде идваше то, не зная!
Първата негова интервенция в живота ми, се оказа фатална и за мен като личност в Братството, и за издателство „Сила и Живот”! Беше момент, в който се опитвах стоически да издържа на психологическата преса от страна на новото ръководство, желаещо да им предам правата за собственост на салона. Не бях склонна да се подчиня на войнстващото невежество край мен! Очаквах въпросът да се разреши с разговор, а не със сляпо подчинение.
Точно тогава Георги Христов, доведе на едно събрание Павел Мильовски!
Доведе го, за да ме „премахне от пътя им”, по думите на последния!
Учуди ме факта, че Георги Христов не се конфронтира лично с мен, а доведе друг, за да го направи!
Павел бавно и целенасочено, с методи отречени от Школата на Учителя успя да ме убеди, че ме разбира, но ме принуди да се съобразявам единствено с него, и с неговите виждания.
Присъствието му предизвика голям катаклизъм в живота ми, и в живота на Братството в Бургас, но тук няма да изнасям подробности за това! Тях ще разкажа по-късно. Тази постъпка на Георги Христов беше първият сигнал, че той не е дошъл в Братството с респект към принципите на Учителя.
Друг факт за отрицателна намеса на Георги Христов в работата ми за Учителя, е следният. Реших да отида в София за да се съветвам с Благовест Жеков по въпроса за братския имот в Бургас. Пътувах с вечерен влак за София. Павел настоя да ме придружи, защото щял да ми помага от разстояние, по медитативен начин.
Когато се качих във влака, забелязах, че в същия вагон пътува и Георги Христов. Но тогава не допуснах че пътуването му към София е свързано с мен. Мислех, че е случайно там! Всъщност той е идвал, за да осуети евентуалната подкрепа за мен от страна на Софийското ръководство!
Не допуснах, че те с Павел са в съюз срещу мен! А е било така, въпреки, че последният уж съдействаше за успеха на моята кауза.
На Софийската гара, Г. Христов изчезна от погледа ми! След два часа се срещнах с Благовест и ръководството.
Всички ме гледаха студено! Категорично ми казаха да се върна в Бургас, защото въпросът който ме вълнува може да се реши единствено от избраното ръководство! Това, че преди мен с тях се бе срещнал Г. Христов, сега за мен е очевидна истина. Не можеше да има друга причина, за това враждебно настроение.
Бях много разочарована! Познавах Благовест Жеков отдавна, а и той мене. Не разбирах защо не пожела да чуе истината от мен! Чу я само от „гласът” на Бургаското братство.
Георги Христов дойде в София не толкова да попречи на мен, а за да попречи на издателство „Сила и Живот”!
Мисията му успя! Издателството спря!
Тогава аз все още не разбирах мотивите му! Научих ги тук, в Америка.
Бях прекъснала връзките си с всички, които ме принудиха да емигрирам.
Павел унищожи и разпродаде архива ми в България!
Споменът за моя живот там, бе съзнателно заличен! Новото Софийско ръководство изчисти от историята на Братството всичко, което аз направих в Бургас, и което беше образец за духовна работа по Учителя.
Един ден, получих писмо от Георги Христов. Щестлавието му го бе подвело. Опитал се беше да съчини благодарствено писмо.
Защо? Защото моето семейство било запазило кореспонденцията между П. Дънов и ученикът му от Бургас Пеньо Киров, и благодарение на това „те” можели да ги издадат. Кои те? Група от Варна.
Това писмо беше написано от човек, който мисли че светът започва с него. Той ми благодареше, че сме били запазили писмата, едва ли не, за да ги издаде той! Дори не му минаваше през ума, че издателството в Бургас се създаде, именно, за да издава материалите, които баща ми съхраняваше.
От писмото му излизаше едва ли не, че баща ми е запазил писмата на Пеньо Киров, за да може той, парвенюто, да се изживява сега като издател!
Зачудих се, как са попаднали тези писма в него? Но не бе трудно да си представя, че връзките, които имаше с Павел - човекът обсебил архива ми, са направили възможно писмата на П. Киров да преминат в неговите ръце!
Това е още едно доказателство, за липса на принципност!
Минаха една две, а може и повече години, и Георги Христова отново ми писа. Този път се похвали, че е издал книга за Петър Дънов. Великодушно ми предложи да я разпространявам, като подчертаваше изрично, че това било безплатно. Това бе жалък опит да получи възхищението ми! Наистина се е надявал!.... Което значи, че в съзнанието му нещо болезнено е разместено. Да ми се хвали?... Че защо на мене?!
Явно амбициите му го тласкаха към стола, на който съдбата бе сложила мен. Той искаше да седне на този стол, и очакваше, че като седне ще му сложат корона! Но така не става. На такъв стол, за да седиш, трябва да спазваш високи принципи!
Бях забравила за Георги Христов след това писмо. Вече знаех защо той е довел Павел в салона. Знаех и защо му е казал: „Дръж, Милка, ухапи я колкото може по-жестоко!...”
Бях разбрала и защо ми се похвали с книгата, издадена във Варна.
Бях разбрала и чий архив му е помогнал, за да издаде книга за Учителя.
Целият му бунт срещу мен е бил най-вече заради стола, заради издателския стол!....
И все пак, има нещо, което все още не разбирам! То е последното му изпълнение. Ни в клин, ни в ръкав, преди два дни Георги Христов сподели с мой роднина: „Че какво им направи Милка? Тя си работеше добре. Какво им пречеше?.....” Думите: „Какво им пречеше” звучат цинично!....... „Им”, тоест на тях, на другите? От главна фигура в недостойната война срещу мен, сега като герой на Чудомир, се опитва да хитрува на дребно!... Опитва се да каже, че не е като другите!....
Това е аномалия в мисленето! Това е някаква психопатия!....
Не съм от тях как’ Сийке!... Това е гласът на Бургаското братство. Това е Георги Христов.
Публикувано от Milka Kraleva в 1:50:00
