35. ТРЯБВА ДА ИМ ДАДЕШ ЗАПИСА...
неделя, 8 май 2016 г.
Първите ми концерти с музика от Учителя извън България, бяха през 1990 година.
Година преди това, на Съборните дни в Рила, получих покана от Алисън Браун, проявяваща интерес да създаде семеен бизнес за разпространението на Учителя в Шотландия.
Поканата на Алисън, бе ясна. Поиска от мен да изнеса четири концерта, в които щеше да участва и Огнян Николов - в Глазгоу, в Лондон, в Дов Нест- център на Михаил Иванов, и в Ирландия, край Белфаст.
Спомена също, че се опитва да организира курс по Паневритмия извън Глазгоу, където семейството й има парче земя и малка вила. Каза ми и условията си. Поемаше пътните, заедно с пълен пансион, т.е храна и нощуване по време на престоя там.
Отговорих положително.
Следващата година, когато с Огнян вече бяхме в Глазгоу, научих че Алисън е включила и студиен запис в нашата програма. Като професионални музиканти, и двамата знаехме защо такъв запис се заплаща не на час, а на минута. Знаехме също, че като изпълнители притежаваме авторски права над този запис. Определено, Алисън не очакваше да предявим претенции. Ние, все пак, осъществихме записа, защото тя бе предплатила студиото. Не пропуснахме, обаче, да й кажем внимателно, че очакваме разговор за бъдещето на този запис.
Концертите минаха. Дойде време, да летим обратно към България. Бяхме разисквали за записа с Огнян, и двамата споделяхме мнението, че сме длъжни и пред себе си, и пред българското Братство да настояваме за гаранции.
Ставаше дума за издаване музика на Учителя, както и за професионално изпълнение.
Ден преди да заминем, помолихме Алисън да обсъдим окончателно бъдещето на направения запис. По интуиция, реших че ще е добре, ако на разговора присъства и Малкълм, един от новите ирландски приятели. Той дойде с нас в стаята, където след малко ни намери Алисън. Поговорихме за изминалия месец, за всички хубави неща, които осъществихме заедно, и дойде ред да я попитаме какви планове има за записа. Тя не искаше да обсъждаме този въпрос. И даже се обърна към мен с упрек. Попита ме, защо не искаме да помогнем на сина й. Той имал искрено намерение, да разпространява Паневритмията на Учителя. Трудно им било да започнат такава дейност, без необходими рекламни и информационни материали. Искали да издадат на диск този запис, защото са сигурни, че ще има голям интерес към него. А това значело че ще могат да съберат средства за разширяване на дейността си. Чувствах, че й е унизително да ми дава тези обяснения.
Разбирах, че целта й не е лична печалба. Никой от нас не я обвиняваше в това. Но ние трябваше да знаем как ще бъде оформен външно този диск, трябваше да знаем какво пише на него.
Често, информацията в чуждите издания за Учителя са пълни с полуистини, даже с неверни данни. Казах и това на Алисън с моя не дотам добър английски.
Помолих я да разбере, че имаме отговорност към българското Братство, и не сме съгласни да се издава записа, без наш копирайт, без да сме сигурни, че е според нашия критерий. Алисън не искаше да се съгласи. Тя очакваше да бъдем трамплин за Барнаби, но не уважаваше нито правата ни на изпълнители, нито връзката ние едно чисто българско духовно учение. Разговорът приключи без разрешение, думите се изчерпаха.....
И тогава, понеже бях сигурна, че Барнаби не притежава необходимото знание, за да разпространява Учителя, аз казах: ,Алисън, не сме съгласни да оставим този запис тук, ние искаме да го вземем с нас в България.” Усетих, че вътрешно тя ме възненавидя заради тези думи. Замълча упорито и обидено!...
И в този момент, неочаквано се намеси Малкълм. Стана прав и каза ясно: „Алисън, ти трябва да им дадеш записа!.....” Тя го погледна изненадано. Не очакваше да чуе това. Категоричната намеса на човек запознат с нейните стандарти, и разбиращ закона, я постави в мат. Почти машинално тя се подчини. Извади от сака матрицата на записа, и го сложи в ръцете ми.
Сцената бе много драматична, но единствено в моменти като този, човек разбира, че истинските борби са между сили, чиито изразители сме ние хората! Чувствах се удовлетворена. Запазихме достойнството на едно малко духовно общество, пренесло в наши дни духа на Новото Учение.
Преди да напусна стаята, се обърнах към Алисън с думите: „Аз ти обещавам, че ще възстановя парите, които плати на звукозаписното студио!....” Алисън прие думите ми за обикновена форма на учтивост. Но аз изпълних обещанието си. Купих английски лири в България, сложих ги в плик, и следващото лято на Рила помолих сър Ричард Глин да й ги изпрати. Получих уверението му, че го е направил.
По-късно разбрах, че не случката със записа, а това че е получила парите чрез Ричард Глин, е засегнало много Алисън. Но аз не направих това, за да я унижа, дори и тя да се е почувствала така. Срещата с Ричард бе шанс да изпълня обещанието, което й дадох. Банкови сметки, международни записи - тези неща не ги знаех! Пратих парите по него, за да й се издължа. Имаше голяма разлика в социалният статус на Алисън Браун и сър Ричард Глин. Да не говорим за моят, спрямо тях двамата!......Но те бяха мои брат и сестра. Срещнах и двамата горе, на Рила.
Обществен статус? Благороднически титли? Не, където се работи за Учителя, там сме братя и сестри. Нещо повече, там трябва да сме приятели. А истинските приятели си помагат, без да се използват.....
Публикувано от Milka Kraleva в 17:47:00
