44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА
Когато се завърнах от Полша, имах една необикновена връзка. Запознах се с едно девойче, което се наричаше Димитрина Захариева, но искаше да се нарича Деметра. Беше едно русо, симпатично, енергично момиче, което се движеше около Учителя. Беше ми направило впечатление и тя се завъртя около мене, а пък аз, от своя страна видях, че тя има хубав глас и помислих, че от нея може да излезе нещо голямо и се заинтересувах от гласът й. Тогава тя беше тютюноработничка. Напусна фабриката, аз се ангажирах да я поддържам, понеже тогава аз заемах големи постове в държавата и имах големи заплати. Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха. Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е.
Това момиче Деметра играе голяма роля в живота ми. То ме предпазваше от други жени. То ме ревнуваше и слагаше прегради пред другите. Учителят я беше сложил вероятно до мене, за да ми бъде спирачка и да ме пази от другите жени. За това момиче аз изиграх една голяма роля. От една работничка направих певица. Тя завърши музикално училище за две години, което е по програма за 5 години. В музикалната академия беше една от първите пет студентки. Дори изпратиха поздравително; поздравление за нейния успех. Веднъж споделих с Учителя, че не е лошо да се запише във висшия отдел по пеене. Той ме погледна изпитателно и каза: „Слушай какво, щом маймунката се качи горе, ще каже едно „ле пасе" и ще слезе долу." Това бе един израз на цирковите артисти, който се изричаше от тях при завършването на техните опасни акробатически номера. За мое учудване, това момиче имаше такава феноменална памет, каквато аз не съм срещал в живота си. Тя можеше цели книги да научи наизуст, без да знае тяхното съдържание. Тя беше завършила някакво земеделско училище, дори и това не бе сигурно. Но виждах силите на Учителя, с които Той работеше с нея. Но дойде време, тя наистина слезна от пиедестала, на който аз я бях сложил и каза: „Стига толкова". А това е равносилно на думата „ле пасе". Съжалявам, че не можа да демонстрира своя талант и да направи успехи в певческото изкуство, на което аз много държах. Накрая тя мина в другата крайност и се занемари като певица и жена.
С Катя Грива имах едно приятелство, което беше творческо приятелство. Тя беше едно същество крайно надарено. Нямаше друга певица, друго същество, което да може тъй хубаво да изпълнява песните на Учителя. После тя е била винаги около Учителя, когато се е създавала Паневритмията и когато са създавани песните. Тя е една от главните актьори при създаването на Паневритмията. Нямаше упражнение, в което тя да не е вземала участие и която да не бъде под погледа на Учителя. Беше добра изпълнителка.
Учителят е изказал една велика мисъл, върху която още мисля: „По-добре човек да си извоюва свободата по негативен път, отколкото да му бъде наложена. Не е престъпление да паднеш, но да станеш и да се изправиш." Той не беше за този глупав аскетизъм, който се развива през средните векове. Той имаше и своя положителен смисъл, защото се яви като противодействие на разложението на римската империя. За мен съществуват три кардинални идеологии:
1. Едната е на абсолютното въздържание, при която човек събира енергия, акумулира сили и изправя живота си, като настъпва един период, в който трябва да си даде равносметка в тишината на своята душа.
2. Другата - когато хората живеят в абсолютна невъздържаност. Те вървят по широкия път на живота. За тях няма критерий, но след като си изразходват енергиите и капиталите, те ще отидат в другия полюс, на отшелничество по принуда.
3. Третата е най-интересна, и която за мен беше стимул. Аз познавах една такава жена. Аз няма да кажа нейното име, но ще я назова с името Албиола. Тя символизираше разумната умереност. Тя именно е едно равновесие между двата свята - на абсолютното въздържание и абсолютното невъздържание. Тук трябва да споменем, че много от хората, които бяха около Учителя и особено сестрите около Него, те нямаха данните да водят един семеен живот, или както казваше Учителят „да снемат духовете от невидимия свят по пътя на плътта", защото те бяха другояче устроени, те имаха друг път и друго минало носеха. И само един Мъдрец около Когото кръжеха, само Той знаеше историята на техните души и на техните съдби. А какво ще каже общественото мнение за тях, то не е критерий, защото то изхожда от малкия им ограничен свят и той не може да се произнесе по един важен въпрос, който не е в обсега на неговата интелигентност. Те са в ръцете на един Мъдрец. В обществото около Учителя най-важното отначало е бил въпросът за мъжа и жената. Когато Учителят говори за брака, Той говори за този робски брак, който има своите юридически санкции и където, до голяма степен, стои лъжата и измамата. Учителят против този брак говори, а не за едни естествени отношения, които съществуват между мъжа и жената. Те съществуват и ще съществуват. Няма сила, която да попречи да не се стреми електричеството към магнетизма и магнетизмът към електричеството. Така е и с мъжа и жената. Всички онези теории не са състоятелни. Това са въпроси вътрешни у човека, които не се решават с рецепти. Те си вървят по невидими пътища. Затуй когато в братството се говори за отношението между мъжа и жената, тези неща не са много ясни. Затова написах специална глава - за мъжа и жената: „Шестата култура - мъжът и жената" в книгата „Световна астросоциология", издадена в Париж, 1972 г.
