14. ВЗЕМИ И НЕГО, ТОЙ СИ Е ЗАСЛУЖИЛ...
През лятото на 1990 г., както много пъти преди това, бях горе на Езерата.
За първи път от много години, хората се чувстваха там спокойно, нямаше вече ограничения от властта! Дойдоха много чужденци. Из лагера бе оживено. Свиреха цигулки, йоги медитираха по върховете, деца се гонеха и боричкаха, настроението бе великолепно.
Един ден, бях поканена да взема участие в концерта на мястото на Учителя. Изпълних Идилията от Учителя. Така, както бр. Петър Камбуров я свиреше, в ритъма на българската музика, с много украшения в мелодията, и със затихване почти до нищо накрая....
След това изпълнение, при мен дойде Alison Brown, от Шотландия и сподели, че е харесала много тази проникновена мелодия! Покани ме през следващото лято за участие в Международния фестивал „Глазгоу -Европейски град на културата”. Тя предложи програмата на концерта да е съставена от българска музика, с няколко от творбите на Учителя.
Огнян Николов бе поканен при същите условия.
Видях в това добър шанс да се представи музиката на Учителя на престижен фестивал, извън България и затова се съгласих. Но обясних на Алисън, че имам нужда от акомпанятор. Тя ме попита дали не бих свирила с човек от Глазгоу, но аз помолих да се вземе българин, запознат с музиката на Учителя, а не просто добър пианист.
Предложих, ако не възразява, това да бъде Лидия Николова, съпругата на Благовест Жеков, с която вече бяхме свирили доста пъти заедно. Алисън се съгласи, защото и Огнян имаше нужда от пианистка. Така, поканените се увеличиха. Станахме трима, и Алисън бе видимо доволна. Обеща да дойде през пролетта на следващата година, и да помогне за уреждане на документите по пътуването. И наистина дойде.
Отидохме в Английското посолство заедно. Тя влезе в една стая, и се върна почти веднага за да поиска паспортите ни. Подадох моя, тя го взе. Лидия подаде два паспорта - своя и този на Благи. Алисън се стъписа, и не пое паспортите. Усмихната, Лидия продължи да ги държи пред нея. Доста сконфузено Алисън ги взе, но върна този на Благи. Лидия не го пое. Тогава Алисън запита: „Какво ще прави Благи там? Огнян пее, Милка свири, ти акомпанираш. А Благи, като какъв е в групата?” Лидия се засмя, и най-спокойно каза: „Благи ви развежда с трабанта навсякъде, когато дойдете в България. Качва ви на Рила, ползвате го като такси... Сега го вземи, за да му се отблагодариш! Подари му една ваканция, той си е заслужил!....” Под „Ви” Лидия имаше пред вид чужденците, които идват в България, привлечени от идеите на Учителя. Не се наемам да опиша лицето на Алисън! Помислих си, че ще получи удар, но тя се овладя! Взе всички паспорти, и влезе отново в стаята. За Шотландия заминахме четирима. Концертите ни минаха добре. Беше голяма опитност и за Огнян, и за мен. За Лидия и Благи - също. Със сигурност, и те научиха важни уроци. Особено Лидия, която в края на престоя неочаквано получи стомашно усложнение, беше хоспитализирана, оперираха я, и се върна в България доста по-късно.
Това пътуване ме промени. Взех решение да изпълнявам музиката на Учителя сама, без акомпанятор......Защо? .... За да усещам Духа, а не неговата сянка.
Публикувано от Milka Kraleva в 0:44:00
