355. ТЕ В ИСТИНАТА СА СЛАБИ.
ТИ САМО С ИСТИНАТА МОЖЕ ДА ПОБЕДИШ
Беше отдавна съмнало. Андрей се събуди с приятното чувство на доволство, радост, сила!... Обаче скоро, нещо в него като свредел започна да превъртява, прояжда приятното му състояние, както червеят прояжда росната гъба, поникнала в ранните зори на деня. Първата мисъл, с която Андрей днес започваше денят беше последната, с която снощи Христов го изпрати, и с която мисъл той заспа: „Бъди герой, кажи истината!”
Андрей се излежаваше и разговорите с Христов преминаваха през главата му като лента на филм, и те всичките се свеждаха все до мисълта да каже истината. После Андрей почна бавно и незабелязано да чувствува теглене към улица „Веслец”, където беше учреждението на кооперация „Напред”.
Андрей почука и влезе в кабинета на главния инспектор, но той го нямаше. И веднага му хрумна идеята: - Като кажа на господин Христов: „Нямаше го главния инспектор”, ще каже истината, няма да излъже и най-важното - няма да се унижава, като признае... - „Няма да излъжа!” - Андрей си повтори няколко пъти с особено приятно чувство, защото откакто познаваше Христов, това беше едно от най-важното нещо в живота му. А Христов беше първия човек, на когото Андрей доброволно пожела да казва истината. Андрей и през миналите дни не излъга нито веднъж Христов, но това беше защото си мислеше, че той е човек, който не може да бъде лъган, защото си мислеше, че Христов е човек пред когото лъжата се стопява и истината блясва. На Христов да се каже истината колкото и горчива, не беше много трудно, защото честолюбието му малко щеше да бъде нащърбено. А да произнесе истината пред главния инспектор на кооперация „Напред”, това беше нещо съвсем друго. Той без колебание, можеше да го прати на прокурора!
През първите дни Андрей пред Христов прави първите стъпки да казва истината, днес трябваше вече да направи - крачка. Христов беше го научил да проходи в истината. Днес му предстоеше тежкото изпитание - да каже истината и да отиде в затвора, или да излъже и да бъде свободен. Но имаше нещо по-важно: ако излъже, как щеше да гледа Христов в очите, какво мнение щеше да има Христов за него?!
Андрей без никакво колебание бързо се изкачи на втория етаж, почука и влезе в кабинета на главния директор на Кооперативна централа „Напред” - Петър Пенчев.
- Господин директоре, дойдох да кажа голата истина!
Тези думи направиха силно впечатление на директора. Лявото му око се издигна нагоре, а дясната устна се изкриви кисело надолу. Ирония, учудване и лукава усмивка се смесиха на лицето му. Очите му блеснаха като тъмни звезди, защото помисли: „Магазинер и истина!... И при това „гола”!... Чудно, каква ли нова лъжа е измислил?!”
Андрей видя не само лицето, но и това, което стана зад него и миналото му и автоматично си спомни и затърси лицето на Христов - силно, мощно, изразително, макар и строго и сурово, но добро... И с възмущение чу сипкавия глас на директора:
- Това няма ли да бъде най-голямата лъжа, увита, завита, повита в пелените на истината?
- Нека така да бъде, чуйте я.
И започна бавно, сдържано да разказва, като внимаваше да не пропусне или омаловажи някой факт, който беше против него. Тъкмо напротив, съзнателно дори подсилваше тези факти, които бяха против него, в негов ущърб!
Още при първите думи на признанията му, главния директор на Кооперативна централа „Напред” - Петър Пенчев се стъписа, което съвсем не беше в характера му! И когато Андрей свърши, той позвъни, като не преставаше да го гледа с учудване! Нареди на разсилния да му донесе от заседателната зала преписката. А Андрей си мислеше, че ще нареди да го арестуват, понеже знаеше, че той е всесилен, може да командува и полицията.
Директорът прелисти преписката, извади от нея изложението на Андрей и запита:
- Това Ваше ли е?
- Да.
- Аз ще Ви го чета, а Вие ще казвате кое е лъжа и кое истина. - И извади от чекмеджето на бюрото си червен и син молив, и почна да подчертава истината със син, а лъжата с червен цвят. И накрая заяви: -Само това ли е голата истина?
- Да! - Троснато отвърна Андрей, едвам задържайки яда и негодуванието си! Чувствуваше страшно презрение към директора, каквото към никого не беше чувствувал! Това беше само, защото и в директора търсеше да види Христов.
Директорът - Петър Пенчев беше основателя на Кооперативна централа „Напред”. Като ръководеше и работите на кооперация „Напред”, той имаше способността да решава изведнъж и най-сложните и заплетени търговски операции от финансов и икономически характер, той винаги пронизваше с вещина в поставените му въпроси. Можеше да обхване въпроса изведнъж и от всички страни, и особено добре разбираше тази страна, която щеше да донесе най-големи печалби за „Напред”. Обаче сега, при този толкова обикновен случай наглед, се замисли. А това му въздействува оскърбително, защото той не беше човек, който търпеше оскърбления, макар и оскърбление от самия него.
Когато след 9 септември 1944 г. комунистите конфискуваха всичките придобивки на неговото дело - всичките капитали на Кооперативна централа „Напред”, той не можа да изтърпи, затова се хвърли под трамвая. И сега, за да се освободи от това състояние, оправда се пред себе си с това, че слушал разсеяно и не можал всецяло да се откъсне от работата си, с която се занимавал преди това.
После установи, че този случай беше без прецедент в двадесетгодишната му директорска и търговска практика. Сети се за героя на Достоевски - Разколников от „Престъпление и наказание”, поиска да намери някаква аналогия, после зарови из съзнанието си да намери друга случка на съдопроизводството, когато някой по този начин да е направил самопризнание. Не намери. Сети се за Фройд и неговата „Психоанализа”, за Ломброзо... и загледа още по-изпитателно Андрей. Искаше да надникне направо в душата му, да намери истината в самото й скривалище.
Подигравките, сарказмите и ирониите бяха изчезнали от лицето му! Беше силно ядосан на себе си! Как той - директорът на най-голямото търговско предприятие в България, не можеше да разреши толкова прост случай?! Той беше в положението на Крали Марко от народната песен, който нямал по сила равен на себе си, но който не можал да издигне торбичката на срещнатия старец.
Андрей стоеше пред директора, и си мислеше върху думите на Христов: „Те в лъжата са силни, непобедими, лъжата е тяхната стихия, но в истината са слаби! Затова ти само с истината можеш да го победиш!”
Когато му каза това Христов, за него това беше непонятно, но сега виждаше ясно как директора не можеше да си представи човек да каже истината най-безкористно! Андрей дори остана с впечатление, че го смята за полудял.
