- Почука се стеснително. Христов излезе, като остави и двете врати отворени.
- Честита Ви Новата година и Светлите празници брат! - каза един тънък като женски глас мъж.
- Какво искаш? - го запита Христов, като не обърна внимание на пожеланията и честитките.
- Имам нещо важно да ти кажа.
- Кажи да видим?
- Но то е много важно, не трябва никой да чува! - Христов дръпна зад себе си външната врата, и каза:
- Нищо, кажи го тука, няма кой да чуе.
- От няколко дни искам да отида при Учителя да си дам десятъка и Той все не може да ме приеме, затова реших на тебе да го дам, то е все едно.
- Не е все едно, но като си решил на мене, пък дай го, но да не почнеш час по час да ми идваш за услуги. През цялата година няма да ми поискаш нито една услуга, ще искаш услуги от Бога, а на хората само ще даваш.
- Както кажете - отговори тънкия глас, явно недоволен от предупреждението на Христов, но нямаше какво да прави - даде си десятъка в един плик поставен. Христов попипа плика, видя му се тънък и като помисли, каза:
- Още сега като отидеш в къщи, да прочетеш от Деяния на апостолите - цялата 5 глава.
- Добре, добре брат - и си отиде.
Христов подхвърли плика с десятъка на брата върху бюрото, и се обърна към работника: