317. КАК СЕ СТАВА РАБОТНИК
Почука се. Христов излезе и веднага се върна, затвори вратата на стаята, после и външната врата и продължително говори с някого много тихо, че Андрей не чу нищо. Андрей през цялото време мисли и размишлява върху случката с убиването на кучето и накрая си каза, че това е съвпадение и нищо повече!
Христов се върна. Андрей го посрещна с думите:
- Господин Христов, да не губим време, да Ви разкажа за най-важното!
- Е хайде, разкажи като искаш толкова - с насмешка съгласи се Христов
- Като се върнах от Варна след перипетиите, за които Ви разказах вече, майка ми веднага ми намери работа за раздавач на писма. Това ми се видя много обидно, и затова й казах: „Това няма да бъде!” И веднага пратих телеграма до сестра ми, която беше учителка в едно село в Софийско да ми изпрати пари да отида при нея. Докато получа парите, няколко дни от сутрин до вечер се карахме с мама.
- Това е било от любов!
- Защо?
- Кавгата е неразбрана любов. Ако на майка си беше безразличен, дума нямаше да ти каже!... И после какво стана?
- Заминах при сестра си, която имаше две деца, които гледаше една прислужница, която аз изпъдих и заместих, поех всичката домакинска работа и гледането на децата. Добре се справях с тази работа, но разбрах, че не е за мене, затова отидох в София. Две години се скитах, търсих работа. Работих по десетина-двайсет дни в разни фабрики, уволняваха, месеци ме протакаха за парите - кога успявах да ги получа, кога не успявах!
- Тези които са ти задържали парите за себе си, бъди сигурен, че дали са ги на лекари и аптекари и за излишно ядене и пиене! С тези пари отнемали им най-ценното - живота и щастието!
Но Андрей го прекъсна, защото непреодолимо искаше да разказва:
- Най-после се назначих на по-постоянна работа - продавач в бакалската кооперация „Напред” - София. Изпратен бях на магазин № 12 -ъгъла на улица „Алабин” и „Цар Самуил”. Беше срещу Нова година, имаше много работа. Аз не умеех да продавам - да смятам бързо, по бакалски.
- Да закръгляш все в полза на магазина ли?
- Да. Искат ми например червен пипер за 5 лева върху 200 лева, или лимонтузу - върху 130 лева. Смятам, смятам на ум и нищо не мога да сметна, вземам молива и почвам да смятам по простото тройно правило, и накрая нищо не излизаше!
Кварталът беше аристократичен, покупките се правеха повече от слугини, шопкини. Те като ме гледаха безпомощен, изгубваха търпение, почваха да се подмушват една друга и да се подсмихват и по-нахалните ми викаха: „У-у-у, тоз пък не знае да сметуе! Дека е другио, искаме да ни даде той!” Другият продавач беше 15 годишно момче, шопче - Нестор, дребничко и симпатично ергенче, което от дете работеше в „Напред”. То бързо смяташе, закачаше слугините и те много го обичаха.
Понеже не можех да работя, изпратиха ме на двора да мия варели от сирене и тенекии от свинска мас със студена вода и да попълвам хамбарите на магазина. Ръцете ми премръзнаха, кожата ми се напука, струваше ми се, че ще умра от болка! Стоях прав от 10, 12 до 15 часа на ден! Краката ме боляха, тръпнеха, вечер в леглото не можех да им намеря място от болки! Нямах въглища - лягах и ставах на студено. Много страдах! Бях решил да напусна, но отлагах ден за ден и така свикнах на всичко това.
