158. БАЩАТА Е БОГ ЗА ДЕТЕТО, ТОЙ ВСИЧКО МОЖЕ
Андрей несъзнателно се възползва от това, че съзнанието на Христов беше се отнесло по спомените за убийството на жена му. И заслиза надолу, състоянието му почна да се понижава още повече.
- Бях дете, когато се обяви Балканската война. През Първата Световна война бях юноша, а през кризата й - младеж. Из София дълго се скитах без работа. Най-после намерих, но тя беше тежка, продължителна - 12 часа на ден и лошо платена. Освен да работя, нямах за нищо друго време.
- За какво друго искаше време? - запита го Христов разсеяно. Под влиянието на спомените, искаше да прекъсне този банален и отегчителен разказ, макар много добре да знаеше, че Андрей трябва да го каже, за да се освободи от неговото бреме и да му олекне. Не само това, но и още много неща, които му бяха отегчителни той слушаше и търсеше начин да ги осмисли, като вещ алхимик да ги превърне в нещо благородно или за постигане на нещо благородно.
- Исках да работя 8 часа лека работа и да ми заплащат добре, за да имам време и пари да ходя на кино, театър, опера, концерти..., да получавам от живота всичко, което душата ми желае.
Христов зачака да чуе, че иска време и средства за нещо по-възвишено, и като че подсети Андрей за това, и той добави: - И да чета. -За Христов най-важното в момента, казано накрая и с подсещане, не беше достатъчно. Затова остави го да говори, дано по-нататък да се яви нещо по-съществено.
- Баща ми умря рано. Влязох в живота без баща. Живота протече много трудно и тежко... Животът ми беше цял ад!
Тук Христов го спря, да осмисли тази му мисъл, да го научи на нещо ново, да посее една нова идея в него:
- Истина е, много е тежък живота без Бога!
- Господин Христов, аз не съм казал това! Защо изопачавате? -Андрей като мъник, се опита да захапе Христов по крачола на панталона. Но той предвид на по-важното, сега на това не обърна внимание. Знаеше защо го прави, защото и той на много пъти беше захапвал Учителя. Сега му се връщаше.
- Извинете ме - започна Христов някак виновно и иронично - аз само се опитах да направя превод на думите ти, защото за детето бащата всичко може, той е негов Бог. - Андрей като чу и сега „Бог”, ядоса се! Христов млъкна, може би защото се сети, когато отиде първия път на улица „Опълченска” 66, как беше говорил против Бога и Учителя, беше го оставил свободно да се прояви.
- И тук както и в черквите говорите за Бога, мирише ми на тамян и на попщина! - И всичко, което беше чул за Мойсей и Христа, като че беше потънало в някаква бездна, изгубило се без следа. - И аз някога вярвах в Бога, после вярвах и не вярвах, а сега решително не вярвам!
Христов не можа да издържи, прекъсна го нервно, защото знаеше по-нататък какво щеше да му говори - банално, безинтересно, чувано стотици пъти! И той някога беше го говорил, и най-важното за нервното му състояние, в него бяха почнали да се надигат като мътилка на блато стари мисли и желания. В стаята си той обикновено не беше с много будно съзнание. Случайно погледът му попадна на книгата върху бюрото му, която затвори, когато дойде Андрей. После погледна и една папка с ръкописите на един негов роман, които трябваше да коригира и запише една идея, която беше му хрумнала. Той беше обхванат от желанието да чете, пише, коригира. В него беше се възвърнало съзнанието за „Своята воля”, затова искаше на бърже да помогне на Андрей и да се предаде на любимите си занимания.
- Това го зная! Да вярваш или да не вярваш в Бога, това е твоя работа! Но знай, бащата е Бог за детето, той всичко може! Затова без баща, т.е. без Бога, без Този, Който всичко може е лошо и тежко в живота! Там е страданието, мъчението, адът!
Така Христов разясни трудният и много сложен проблем за Бога, в най-конкретната и приемлива форма. Такъв Бог Андрей вече разбра.
Христов, под влиянието на „Своята воля”, реши за днес да приключи работата си с Андрей, макар че разбираше, че още трябва да работи, още трябва да го остави при себе си. На Андрей тук му беше добре, топличко, интересно..., не му се излизаше! Погледна претъпканите с книги етажерки и каза:
- Колко много ми се чете! Откакто станах бакалин не съм чел.
- Защо? - Запита вече с интерес Христов, защото гладът за четене му харесваше и можеше да му послужи като основа за разговори и работа.
- Нали Ви казах, нямах време.
Това напомняне на Андрей да чете, подсили още повече желанието на Христов да чете, затова стана още по-нетърпелив, подсили се желанието му да се освободи от Андрей.
