155. КОЙ Е КОСМИЧЕСКИЯ И МИСТИЧЕН ХРИСТОС
В Христов всяка гримаса, интонация, мимика, жест, дума и всичко, всичко което правеше, бяха строго определени и съзнателни - за получаване на съответното въздействие... И в края на краищата, целия му живот беше координиран с една кардинална идея - съзнателно изпълнение Волята Божия, или работа за идването Царството Божие на Земята, както всичките функции в здравия жив организъм са координирани помежду си с всички останали органи и функции, и благодарение на което живота се изразява правилно и хармонично.
-Какво представлява Библията?-запита Андрей, и после добави: „Ние имаме Библия, но не съм я чел. Мисля че това е попщина, измислици...”
Андрей говореше и пак радостно констатираше, че не заеква!
Христов това виждаше, но не искаше да му даде възможност да изживее тази радост, защото неизживените радости дават импулси за работа и лекарство против всички болести, и защото с това се смущаваше процеса на лечението. Затова бързо и изчерпателно отговори на въпроса му, заангажира съзнанието му и за радостта не остана место и време да я живее:
- Библията е най-великата книга през хилядолетията и сега, и за бъдеще, особено с втората й част - Новия завет... В нея са написани велики, безсмъртни истини, често облечени във форма на легенди, за да бъдат разбрани и възприети от народа в достъпна за него форма, и в душата на който ще се пазят и предават от уста на уста, от поколение на поколение. Така през хилядолетията ще живеят, подхранвани от народната фантазия, докато дойде, който трябва да разкрие пред света великите истини и разгадае символите...
- Вие знаете ли тези легенди и символи?
- Разбира се!
- Ще ми ги кажете ли? - Христов си постигна целта:
- Разбира се, стига да искаш! Написаната от Мойсей част от Стария Завет - Петокнижието, е свещена книга - пътека към мистериите на битието.
А Новия завет - Учението на Христа е по-велико, както и Христос е най-великия човек в света.
Стария и Новия завети образуват Библията, която е преведена на всички езици, претърпяла е най-много издания. Върху нейните текстове са написани много литературни и философски произведения от велики писатели и философи; нарисувани са картини; изваяни скулптури от гениални майстори на изкуството; написани либрета на опери; създадени велики образи на подражание и символи; написани са безброй коментарии, статии, тълкувания, сказки, проповеди. Само Учителя е държал до сега, няколко хиляди беседи върху нейни текстове. Изобщо, тази книга е обгърнала и проникнала дълбоко в целия бит на човечеството и културата му.
Христос е педагог от най-висока класа! Двадесет прости неуки рибари, като ги учи три години, станаха главни стълбове на велика култура. След 2 000 години, някой от тези, които изучават техния живот и пишат върху казаното от тях, стават професори.
Андрей слушаше с цялата си душа и най-красиви мисли и идеи, прелитаха през съзнанието му. И пак спонтанно запита:
- А Шекспир?... Неговите трагедии?... Неговите герои не са ли най-великите?
- Хм, Шекспир? - Ето там са произведенията му в оригинал - посочи небрежно една етажерка. - Какво са? Живота на Христа е драма на драмите, трагедия над трагедиите, матрица на всички драми и трагедии, която може да се разбере от най-културните хора в света, и то само в моменти на проблясъци в съзнанието, на вдъхновение! Живота, учението и трагедията на Христа са като Тихоокеански хранителници на Вечен живот, на Истина, Любов..., на изкуство за хилядолетията - Слънцето на всички култури и епохи. А Шекспир, драмите и трагедийте му, както и произведенията на най-великите писатели в света и през всички култури до сега, са като пясъчни зърна пред Хималаите. Те са само отблясъци от огромния диамант, който непреривно пръска светлина във всички посоки и през вековете, без времето да намалява теглото и блясъка му.
- А какво е господин Дънов - Вашия Учител?
-Днес Учителя учи Учение по-високо и по-възвишено от Учението на историческия Христос!
- Какъв друг Христос има? - запита някак иронично Андрей.
- Космичен и мистичен* - отговори сериозно Христов, като не обърна внимание на иронията, защото имаше в момента нещо по-важно. И почувства, че не трябваше да говори повече за Учителя, затова каза: -За тебе сега е важно да знаеш, че Учението на Учителя не е религия, а начин да се живее правилно според законите на живота природа. Друг път ще говорим повече.
[*Виж „Изгревът” т. 1. 2. изд., 2011, с. 760-764.]
- Наистина ли? - изненадан възкликна Андрей от радост. - Ще ме приемете и друг път? - Съвсем не обърнал внимание на главното, че Учението на Учителя не е религия...
- Разбира се! - С апломб, тържествено и галантно му отговори Христов.
