29. КЪЩАТА БЛИЗНАК И СЪЖИТЕЛСТВОТО НАДВЕ ИДЕОЛОГИИ
Малката къщичка на дългогодишния касационен секретар - брат Гумнеров, се гушеше под снега както всички останали къщи на улица „Опълченска”.
Външно, пък и вътрешно, тя не се отличаваше почти от тях - сливаше се, без да прави впечатление.
Тялото се осмисля от духа, който го обитава!
И описанието на тази къщичка добива смисъл от присъствието в нея на ПЕТЪР ДЪНОВ - основателят на духовното Учение „Всемирно Бяло Братство”, понеже в нея Той е изнесъл първите Си редовни беседи!
Постройката беше стара, паянтова или от кирпич. Основата й беше почти квадратна. Към нея имаше и други пристройки - антренца, но те са без значение.
Една стена от запад към изток я разделяше на две части, жилища, апартаменти. По нейното протежение и дворът беше разделен с дъсчена ограда. В дъното на двора малка вратичка - комшулук.*
[*Виж „Изгревът”, т. 12, снимките на ул. „Опълченска”, № 2-3.]
По-малката част, но обърната на юг постройка беше на брат Гумнеров, а по-голямата част с лице на север, като че махаше поздравително към СССР.
В нея живееше легендарният впоследствие герой на Лайпцигския процес Георги Димитров. Общата стена между двете постройки, беше и обща стена между стаите на Дънов и Димитров. Стаята на Димитров имаше два прозореца към улицата - западни, и един към двора - северен. Стаята на Дънсв имаше един прозорец към улицата - западен и един към двора - южен.
Къщичката беше като скрита картинка - гатанка! Когато я погледне едно опитно око, зад което има едно широкообхващащо съзнание с голяма светлина, вижда я като театрална сцена, приготвена от най-великия майстор, режисьор и художник - живота.
В нея щеше да се играе една от безбройните и вечни драми -борбата между доброто и злото, между светлината и тъмнината!...
Дънов и Димитров. Тук няма нищо излишно - всичко говори ясно, точно, определено, верно - така както говори самият живот - без грим и маска. Фигурантите вече бяха по местата си.*
[*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд. 2011, с. 548-549 - „Никакъв аралък с III Интернационал!”]
Предстоеше да стъпи на сцената най-главният трагичен герой -Христов.
Къщата със своите две противоположни разпределения: дясно-южно - жилище на Петър Дънов - идеолог на Учение с много топлина, слънце, светлина и любов, и ляво-северно - жилище на Георги Димитров -идеолог на Учение, изпълнено със студ, революция, кръвопролития и насилие.
Цялата къща беше като утроба, в която живяха и се развиваха два близнака - Дънов и Димитров, представители на две противоположни идеологии - идеалистическата и материалистическата, както бе в утробата на първата жена Ева и нейните двама сина - Каин и Авел.
Заченатият от дявола Каин, уби брата си Авел.
Тя ни напомня утробата на библейската Ребека с нейните двама близнаци - Яков и Исав. Яков стана родоначалник на богоизбрания народ - еврейския, а Исав продаде първородството си за паница леща, и мина в историята като нарицание на продажност.
Също и на весталката Рея Силвия с нейните двама близнака - Ромул и Рем. Ромул убива брат си Рем и основава града Рим - Великата Римска империя, в която се извършват безброй престъпления, и най-голямото престъпление в света - разпъването на Великото Добро - Христос!
Дънов, Авел, Яков, Рем... - вървят от дясната страна на живота.
Димитров, Исав, Ромул, Каин... - от лявата.
От улицата се влиза в малко дворче, което на изток се разширява.
Още в началото му една стълба с няколко стъпала водеше за етажа, а под нея друга - за сутерена. По средата на етажа минаваше тясно коридорче, което по средата се разширяваше като холче. В западната му част беше вратата за стаята на Петър Дънов, а в дъното му на изток имаше прозорец към двора и врата, която водеше в стаята с два прозорци към двора, в която живееше брат Гумнеров със съпругата си леля Гина.
