25. НУЖДАТА НА ЧОВЕКА ОТ ДУХОВНА МАЙКА
Природата, обществото, отделните индивиди, себе-то с цялото им разнообразие от форми, съдържания, закони на които са подчинени, по чудните пътища на сетивата влизат в човека - стават негово съдържание -знания. Понякога те влизат в него като канени, желани гости и му оставят нещо..., но те могат да влязат в него и като разбойници, които разбиват врати и прозорци...и задигат всичко, каквото намерят.
Обаче, Дънов и Учението Му, дълго време щяха да влизат в Христов, нито като канени, нито като неканени, още по-малко като разбойници. Обратното, подполковникът насила щеше да ги вкара в себе си, както престъпника насила вкарват в тъмница, за да го измъчват. Подполковникът, мирогледът му, характерът му, изкривеното и изопачено съзнание, щяха да бъдат тъмница, истинска мъчителница за Дънов и Учението Му, както така наречените християни със своите изопачени разбирания и живот, бяха най-големите мъчители на Христа. Както гръцкия кон насила беше вкаран в град Троя от самите троянци, и Христов насила щеше да вкара Дънов и Учението Му в собствения си град, в крепостта на досегашния си живот и мироглед.
Разбира се, когато троянците вкараха коня в града си, те нямаха идеята за разрушението на града, тъкмо напротив, те искаха с това да го запазят.
Така и Христов искаше да разкритикува Дънов и идеите Му, да ги осмее, подиграе, да ги заведе на Голгота и там разпъне, както Ницше искаше да унищожи Христа, за да стане той Христос.
Забелязва се или се предполага, че природата използва различните импулси на хората, за да постигне своите цели - хората да получат знания, да еволюират. Евреите разпънаха Христа един път, християните Го разпъват безброй пъти. Едните и другите носят последствията от това - страдания. И в края на краищата ще Го разберат правилно, ще Го приемат и признаят.
И Христов щеше да разпъва Дънов безброй пъти, както всичките Му ученици, щеше много да страда и после щеше да Го приеме!
Христос, Дънов и всички велики Учители на света, те са златото на света, което както и да го наричаме, каляме, поставяме в киселини, основи, соли... остава си все злато, непроменено!
Дънов от цялото това отношение на Христов, ще остане неповлиян, свободен, верен на Себе си и на основния закон на живота - Любовта. Точно в това беше Неговото знание и сила. Осъзнал се като функция и ръка на Бога в работа си над хората и света, където и да влезеше - канен или неканен, установяваше ред и порядък, носеше благословение. И в хаоса на душата на Христов, с течение на времето щеше да установи ред и порядък.
19 години след тази първа среща с Учителя, Христов пише в книгата си „Зазоряване”*:
„... Искам или не, моля да направя това, което Слънцето иска от мене: да мисля както Ти мислиш, да чувствувам както Ти чувствуваш, да правя това което Ти правиш!...”
„... Можеш ли да побереш всичките противоречия на света в душата си? Ще даваш ли плодове на хората, за да те замерват с черупките им? Ще им носиш ли чиста вода, която те ще превръщат в помия, за да я хвърлят отгоре ти? Можеш ли да сгрееш помръзнали усойници в своята пазва, като знаеш, че стоплени, те ще опитат първите си зъби на тебе? Ще отгледаш ли войни, които ще забият копията си в ребрата ти?” [*Виж „Изгревът”, т. 20, с. 55-78.]
„Така ме питаше Той и Се усмихваше, а аз шепнех: „О, не захапах ли аз ръцете Ти някога, и от това се вля в мен всичкото благородство, на което се радвам? Не хвърлих ли и аз отровна стрела отгоре Ти, а Ти ми я върна златна, накичена с безценни камъни на Любов, Мъдрост, Истина? Не ме ли къпа Ти в Твоята чистота, та ми се отвориха очите и Те видях?...”
Детето, за да се яви на свят, за да стане пълноценен човек, трябва да има поне едно същество, което да го роди и да го обича при всички условия на живота - това е майката. Тя ражда детето, което е носила в утробата си 9 месеца. То й е причинило, и ще причинява цял живот безброй страдания. При нужда тя и живота си жертвува. Само благодарение на нейната любов, то идва на света, израства, става човек.
Много от така наречените възрастни хора в някои отношения, особено в духовно отношение, са като децата - за да живеят и пораснат имат нужда от духовна майка, която да ги обича, да се грижи за тях при всички условия, дори и тогава, когато те се държат лошо с нея. За някои от тези хора, такава любяща майка бе Учителя.
