Слязохме от планината. Пред нас по голямата поляна тичаше заек. Две кучета го гонеха с пискливо джавкане. Те бяха едри и силни и упорито го преследваха. Заекът правеше отчаени усилия да се избави, но явно беше вече изморен и те го наближаваха.
Тогава заекът, като стигна до един от нашите приятели, който вървеше сам, хвърли се в краката му и замря.
Нашият приятел се наведе и вдигна заека. В това време кучетата налетяха към него - искаха си плячката. Притичахме се на помощ и ги прогонихме.
Взехме заека с нас, сърцето му тупкаше до пукване. Занесохме го надолу и когато си поотпочина, пуснахме го.
