5.24. Стопанката на бивака

ДРАГА МИХАЙЛОВА ТОМ 4

24. Стопанката на бивака

Бяхме на екскурзия с Учителя на Бивака. Беше 6 април, на празник Благовещение, по стар стил. За пръв път излизаме на Бивака тази година. Отидох до чешмата и гледам, отгоре на камъка, едно колело като огромно цвете. Връщам се при групата, която е насядала на поляната и казвам: „Елате, Учителю, да видите какво цвете има на чешмата." Учителят дойде, а след Него и другите. Оглеждат го и виждат, че е змия, навита на колело. Аз не я различих, защото за мен беше един кръг от краски, наподобяващи на цвете. Учителят пристъпи към нея и тя си вдигна главата. Тогава видях, че е змия и извиках от уплаха. Идва брат Цеко с тояга, а другите братя взеха камъни и искаха да я убиват. Учителят ги спря: „Това е стопанката на мястото. Това е стопанката на Бивака. Няма да я убивате." Учителят се наведе към змията и така, змията и Учителят, се гледаха доста време. После змията наведе глава, разви се от кълбото и се свлече от чешмата и тръгна надолу. А беше дълга змията към два метра. Учителят ме пита: „Уплаши ли се?" „Не, аз я мислех за някакво цвете. Но после, като си вдигна главата разбрах, че е змия и се уплаших." И оттогава не съм се срещала със змия. Много пъти съм била с учениците на екскурзия. Понякога те идват и викат: „Учителко, ето тук има змия!" Отивам и гледам на посоченото място. Няма змия. Отишла си. И друг път не срещнах змия в живота си.